В. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ“
Издание на българите в чужбина
Година 23-та
stoyanovandco1@abv.bg
Tel.: 0899 144 154
ДВА ЧИТАТЕЛСКИ ВЪПРОСА
В редакцията ни бе получено писмо от наш читател, който помоли да отговорим на два негови въпроса по публикуваната в нашето издание статия „Кандидати за министри“.
1. Отпечатани ли са във в. „Ню Йорк Таймс“ взетите от американския журналист интервюта от най-висшия етаж български управници по времето на Луканов, Желев и други, посочени в статията на д-р Веселин Стоянов? Ако са отпечатани, бихте ли посочили датата, на която са излезли.
Забележка: В упоменатата статия не фигурира името на д-р Желев, само това на Андрей Луканов. Включването на Желев приемем за случайна грешка на нашия читател.
2. За Симеон Сакскобургготски са изнесени интересни данни, но у мен остава впечатлението, че авторът на статията не казва всичко. Може ли той да сподели още подробности? Публикуваме въпросите без редакторска намеса.
Следват отговорите.
1. При завръщането ми в Берлин телефонирах на американския колега и го попитах дали интервютата са публикувани в „Ню Йорк Таймс“. Отговорът ме изненада малко: „Това всъщност не бяха интервюта, а свободни разговори, но не мога да се сетя дали и кога са публикувани Все пак ще питам и ще ти се обадя“.
Дни след това имаше голямо културно мероприятие в германската столица и журналистическата колегия беше поканена, за да го отрази. Отидох с един германски колега и там се видяхме с американския журналист. Попитах го дали не е забравил обещанието си. Видях, че въпросът ми го затрудни, но каза, че щял да направи справка, в момента бил затрупан с много работа. Извини се, сбогува се с нас и си тръгна. Германският колега ме попита за какво става дума и аз споделих с него случая. Последва странен въпрос: „Ти не знаеш ли за кого работи той?“ Отговорих, че ръководи пресбюрото на… „Официално да, но той е висш кадър на американското военно разузнаване и разговорът му с българските управници никога няма да бъде публикуван. Не го питай повече и аз не съм ти казал нищо“.
Не получих очаквания отговор, разбрах, че „разговорите“ не бяха публикувани. Интересът на колегата беше насочен предимно към Луканов. Дали „разговорите“ с другите лица не бяха само от формален характер?
2. Относно Симеон: Той е твърдял винаги, че няма испанско гражданство, а само българско. Както писах, служителят на испанското Министерство на правосъдието, отдел гражданство, г-н Идиго Корал,запитан от наш сътрудник каза, че Симеон има испанско гражданство. Запитан втори път, той отговори: „Аз вече Ви казах, казах и на Вашите колеги, че той има испанско гражданство“. Испанският посланик в София отговори с писмо до нашата редакция, че Симеон има испански паспорт, но той бил дипломатически и
се ползвал само при пътувания. Редакционният съвет, в т.ч.и аз не приемаме този отговор за достоверен. Основанията: Възможно ли е „български“ гражданин, през всичките години на изгнание да живее в чужда държава с паспорт с детската снимка на притежателя и от годината на напускане на България и с изтекъл срок на валидност? Срещнах се с висш служи от МВР и го запитах дали Симеон е посещавал българското посолство в Мадрид, за да смени невалидния си паспорт? Отговорът гласеше: „Нямам такава информация“. Попитах с какъв паспорт е дошъл Симеон, за да стане премиер?. „С нов български паспорт“. „А кой го е издал и как го е получил
той?“ „Издаде го МВР и човек му го занесе“. Попитах за името на човека. „Не си спомням добре, дали не се казваше Венцислав, Венци, не помня, не помня. Пък имай предвид, че и в нашата професия има етика. Не мога да разказвам неща, които не са за разказване“. Сигурно е прав. Хартиеното издание на в. „България без граници“ отпечатвахме в печатницата на Български национален фронт – Чикаго. Това е организация на българската емиграция, която издаваше тогава и своето списание „Борба“ в София. Директорът на печатницата Георги Спасов беше съден на 8 години затвор за заговор срещу народната власт (или нещо подобно). Това бе и причината да се насочим към тази печатница. Със Спасов работихме чудесно.
Един ден той ми се обади с молба да отида веднага при него. Помислих, че има проблем с вестника. Оказа се нещо различно. При Спасов, като Зам. председател на Българския национален фронт (БНФ) бяха дошли двама българи от Чикаго. Ръководството на фронта разговаряло със Симеон и го помолили да включи представени от БНФ достойни българи в управлението на страната.
Симеон приел предложението и помолил в най-кратък срок да му бъде представен списък. Тримата били почти готови, попитаха ме за каква длъжност бих кандидатствал аз. Засмях се, попитах ги как с тия бели коси очакват подобен жест от Симеон. Обясниха ми, че по време на неговото изгнание са го канели на големи празници, когато е имал затруднения, включително и финансови, те са се отзовавали с готовност, затова са убедени, че той ще се отнесе сериозно към тяхното предложение. Освен това е поискал и списък с имена на подходящи хора. Разделихме се, без да се разберем.
Във връзка с издаването на вестника се виждахме поне веднъж в седмицата със Спасов. Един ден,отново спешно, бях повикан при него. Той започна приблизително така: „Колеги, преди по-малко от 100 дни се срещнахме тук при мен и в съответствие с желанието на НВ изготвихме списък с подходящи хора, които да участват в управлението на България. Един от нас е четиримата се присмя на белите ни коси и доверието, което гласуваме на Негово Величество. Стоянов, какво ще кажеш?“ Повторих това, което им бях казал на предишната ни среща. Те знаят всички неприятни моменти от живота на Симеон и затова той се страхува да ги има в обкръжението си, да не би някой да се разприказва…
В Испания той каза на журналиста Кеворк Кеворкян, че няма никакви материални и финансови претенции към Родината ни, на него му е нужна само една стая, една маса един стол и един телефон, за да работи за доброто на България. Симеон даде много чудесни обещания, но не изпълни нито едно от тях. Защо да не излъже и вас?
След тези мои думи Спасов стана, отиде при портретите на Симеон, Борис и Фердинанд, свали този на Симеон и го разкъса на парчета. „Като си започнал, карай наред“, се обърнах към Спасов. „Като му дойде времето“, ми отвърна той.
Левски ни завеща чиста и свята република. Помним ли изобщо Апостола, или си спомняме за него само на датите на рождението и на гибелта му?
Какво направиха нашите управници? Доведоха една проклета от Бог и Народ фамилия, която иска да владее България во веки веков. С какво се занимава Симеон в Българя? С нищо, той не знае и не може нищо, мечтае да се осъществят съновиденията му – той с корона на главата.
Слави се зае да му помага – Н. Василев за премиер (гръм от ясно небе) в първия проекто кабинет на Трифонов, сринал се с трясък и Ради Найденов за вицепремиер и външен министър във втория проекто-кабинет, също завършил с провал.
Да не говоря за останалите участници, тия двамата му стигаха на Слави!
По мнение на наши читатели и приятели, поне 6 министри от временното правителство заслужават да бъдат гръбнака на един следващ кабинет.
Може би са прави…
София, 15.08.2021 г. д-р Веселин Стоянов
