Преводна статия на Брандън Смит: „На този етап въпросът е „или ние, или те“. Те няма да спрат похода към господство, а ние няма да се предадем, така че сме изправени пред челен сблъсък. Двете ни племена не могат да съжителстват в рамките на едно и също общество, а може би дори на една и съща планета.“
Един фундаментален въпрос, който витае из страниците на историята, още не е получил задоволителен отговор. Има много философски школи, занимавали се с това, защо и как възниква тиранията в дадено общество, но всички те се ограничават в обясненията си, главно защото позволяват на предразсъдъците да предопределят изводите и ги заслепяват за по-дълбоките изражения на властта и заговорите. С други думи, те свалят булото само толкова, колкото им е изгодно, но и отричат, че това було изобщо съществува.
Общото схващане по въпроса за автокрацията или олигархията е, че хората са „глупави“ и лесно са манипулирани да следват обаятелни особи, които дават обещания, без да имат и най-малкото намерение да ги изпълнят. Това е нелепо и крайно опростяване. В действителност са необходими много сложни манипулации и се изисква дълбоко разбиране на човешката психология, за да бъде спечелено мнозинството хора за диктатурата.
В съвременната епоха хората не могат просто да бъдат заставени със заплаха от оръжие, поне не и веднага. Те трябва да бъдат подведени към конформизъм, но и нещо повече: да бъдат накарани да мислят, че това през цялото време е било ТЯХНА ИДЕЯ. Без процеса на самоцензура и самопоробване населението би се разбунтувало, независимо колко потиснически е режимът. Не може една тирания да просъществува хиляда години, освен ако хората не са подлъгани да я аплодират или директно да извличат ползи от нея.
Ето тук намираме истинския ключ към тоталитаризма
Диктатурата процъфтява, защото има неизменна част от всяко общество, което тайно я обича и иска тя да съществува. Такива хора ги наричаме полезни идиоти, но става дума за нещо повече. Те не действат непременно неосъзнато; те в някаква степен разбират, че съучастват в унищожението на чуждите свободи… и това им носи наслада.
Несъмнено, има елити и глобалисти, които жонглират с основните похвати за измама и се стремят към повече и повече контрол, но те не биха могли да постигнат почти нищо без помощта на армията от социопатични изчадия, живеещи сред нас.
Тази странна и разрушителна характеристика е особено видима в наши дни и в светлината на ковид локдауните и натиска за недоброволни ваксинации. Очевидно е, че има разни хора, които са прекалено загрижени за личния здравен избор на всеки друг. Науката и статистиките доказват, че те нямат повод за притеснение и от вируса, но те пренебрегват науката.
Те жадуват за вкуса на властта. Те са се превърнали в култ, който отхвърля всяка логика и изисква раболепие пред лъжливите официални версии. Те не се вълнуват от фактите, а ги е грижа само ние да се подчиним.
Е, както съм казвал отново и отново:
Ние няма да се подчиним!
И ето така започва епичният конфликт; една история, която е стара като самия свят. На този свят има два вида хора: Онези, които искат да контролират другите, и онези, които искат да бъдат оставени на мира.
Но кое мотивира откачалките, вманиачени по контрола? Защо са такива, каквито са? Нека видим някои от причините…
Машината на страха
Има хора, които се мотивират от успехи, от печалба, от надежда, от стремежа да помагат, от вяра, от оптимизъм, от любов, от чест. А има и хора, управлявани от страх. Съществуват стотици разновидности на страха, но само няколко пътища, водещи към тях.
Колективистите отвръщат на страха с отчаяна нужда да управляват средата си на всяко равнище. Те вярват, че ако могат да контролират хората и събитията до определена степен, ще могат да премахнат непредвидимото и да се освободят от страха. Но животът не работи и никога няма да работи така.
Степента на влияние, което искат тези хора, е толкова далеч от тях, че то никога не може да бъде придобито. Имам предвид, че те никога няма да са задоволени и ще искат още. Техните страхове винаги ще ги измъчват, защото страховете не се борят като външни противници, а могат да се преборят само със самоусъвършенстване.
Освен това нещата, от които те се страхуват, често са свързани със собствения им нарцисизъм и сами са ги създали. Те се страхуват от провал, но рядко работят достатъчно усилено, за да успеят. Те се страхуват от изобличение, но само защото постоянно лъжат. Те се страхуват от конфликти, но само защото са слаботелесни и слабохарактерни. Те се страхуват от смъртта, защото вярват, че няма нищо по-велико от самите тях.
Те копнеят за власт над обкръжението си, защото погрешно вярват, че могат да измамят съдбата и последствията от собствените си ужасни решения.
Сигурност в тълпата
Въпросът за страха ни занимава и с обичайния мироглед на тоталитаристите и как те намират (своето чувство за) сигурност. Идеята да се защитават сами и лично да отстояват принципите си пред противници е напълно чужда за тях. Те избягват такива ситуации на всяка цена, а усещането за риск ги отвращава.
Ето защо те си търсят тълпа, с която да се слеят. Безличието ги кара да се чувстват в безопасност, но им носи и силата за колективистки действия. Могат да се чувстват могъщи, докато в същото време са жалки и слаби.
Тези хора почти винаги действат чрез големи единомислещи групи, които наказват всяко отклонение от редиците си. Обикновено няколко водачи насочват мотивацията на рояка.
Самата тълпа е оръжие. Нейната единствена цел, освен комфорта на участниците в нея, е да унищожава хората, които не изповядват вярата или ценностите на водачите. Тълпата няма отбранителна функция; тя е инструмент за покушения, тя е ядрена бомба.
И както сме виждали при всяка модерна диктатура – от болшевиките в Русия през фашистите в Германия до китайските комунисти на Мао – тоталитарната тълпа е способна да убива повече хора, отколкото всяка съществуваща ядрена бомба. Всичко в името на: „За общото благо на по-многобройните“.
Лъжливи добродетели вместо себеуважение
Всички тирани си вярват, че са праведни в каузата си, даже когато знаят, че действията им са морално отблъскващи. Нагледал съм се на такива открити и дръзки прояви покрай ковид ограниченията и инициативите за ваксинални паспорти. Нека си спомним за момент, че 99.7% от населението не е реално заплашено от вируса; те няма да умрат от него, а в огромното мнозинство от случаите бързо ще се възстановят. Но ковидалният култ непрестанно твърди, че хората, които отхвърлят заповедите, локдауните и ваксините, излагали другите на риск, заради което трябвало да бъдат „принудени“ да се подчинят.
Повечето от тях знаят от данните, че ковид не е заплаха, но официалната версия им дава възможност да прилагат власт чрез „морално осъждане“, затова те лъжат и продължават да лъжат за данните с мисълта, че лъжата ще бъде приета като реалност. Това е типична характеристика на повечето култове и фанатични религии, забравили се в заблудите си – навикът на последователите им да предпочитат лъжите пред фактите и логиката, не защото опитват да защитят вярата си, а защото това им дава шанса да се чувстват благочестиви и превъзхождащи онези, на които те са решени да навредят.
Несъгласните са наричани еретици, по-долни и от най-долните, мръсни терористи. Така групата, която е против тираничните закони, е лишавана от човечност и е обрисувана като демонична. Хората, които искат да останат свободни, са наричани чудовища от тоталитарните чудовища, които се изживяват като герои, спасяващи света. Или както Робърт Антон Уилсън някога е казал:
„Покорните винаги мислят за себе си, че са благородни, а не страхливци.“
Да обичаш клетката си
В някаква степен чувствам, че разбирам този мироглед, но не преставам да се шокирам от начина, по който същите тези, драпащи и пълзящи за власт над другите хора, обичат да са роби на системата. Не съм убеден, че това е иронично, защото тоталитарните режими наистина изпълняват някои от обещанията си за „сигурност“, стига подчинените хора с готовност да се откажат от импулсите си за свобода. Ако правиш каквото ти заповядат по всяко време и служиш лоялно на системата, има приличен шанс да получиш жалките подаяния, нужни за оцеляване. Ще си живееш живота, въпреки че вероятно няма да е щастлив живот.
Онези, които се раздават, за да придвижват целите на системата, и отхвърлят всякакви лични принципи могат дори да се радват на повече материални облаги от останалите граждани. Сещате се, в едно деспотично общество хората, които са най-лишени от чест, са тези, които са най-награждавани. Те не се нуждаят от облаги, умения и заслуги, нито дори от мозък; всичко, което е нужно да направят, е да продадат душите си и да правят всичко по силите си, за да привлекат вниманието на олигархията. Не е нужно да са добри в нещо, а просто трябва да бъдат зли, като това е лесно за някои хора.
По този начин системата се превръща в удобно одеяло, в което безполезните социопати могат да се завият. Те се увиват в него и се наслаждават на топлината му. Те не се интересуват от свободата, защото свободата им е студена. Свободата може да бъде изолираща и съществуването на избор е ужасяващо. Когато всичките ви избори са направени за вас, никога нямате съмнения или вътрешен стрес. Всичко, което се изисква, е да се събуждате всеки ден и да се подчинявате.
За слабите и невежите хора покорността е дар, а не проклятие. Те вярват, че клетката трябва да се позлати, а не да се избяга от нея. И че всеки, който бяга, е луд или опасен. Ако съществуват свободни хора, тогава робите са принудени да поставят под въпрос своето състояние и собственото си подчинение, затова те искат да поробят всеки и да премахнат всяко съмнение от обществото. Единомислието в рояка се почита повече от всичко друго.
Непокорните и свободните
Дребните тирани, които инфилтрират човечеството, вероятно разглеждат правозащитниците като някакви извънземни създания от далечните мъглявини на вселената. Те просто не могат да разберат как е възможно някой да се противопоставя на системата, да застава срещу тълпата или колективизма, особено когато е превъзхождан числено и рискът за него е прекалено голям. За тях това е форма на лудост или липса на разум. Че как някой умен би помислил, че има шанс да се бори срещу диктатурата?
Обичащите свободата по природа сме индивидуалисти, но нас ни е грижа и за свободата на другите. Има едно популярно пропагандно послание, което твърди, че индивидуалистите са „егоисти“, но истината е съвсем различна. За нас не е достатъчно да избегнем робството си, но не бихме бездействали и гледали как другите са поробвани. Ние сме готови да рискуваме живота си, не само да спасим себе си, но и да опазим бъдещите поколения от тоталитаризма.
Докато натрапването на ваксинални паспорти и други репресии продължава да ескалира, и тоталитаристите ще беснеят, защото всеки нов механизъм за контрол ще води до още по-мощни основания за бунт. И честно казано, на този етап въпросът е „или ние, или те“. Те няма да спрат похода си към господство, а ние няма да се предадем, така че сме изправени пред челен сблъсък. Двете ни племена не могат да съжителстват в рамките на едно и също общество, а може би дори на една и съща планета.
Истината е, че ако доброволният принцип беше ценен идеал, тогава цялата тази битка можеше да бъде избегната. Ако колективисткият култ беше готов да приеме идеята, че те могат да изберат да живеят в силно управляема среда на всяко равнище, докато други могат да изберат да живеят независимо, тогава нямаше да има криза. Можехме лесно да тръгнем по отделните си пътища.
Но тоталитаристите не мислят така. За тях всички хора са крепостници, ние сме собственост, която трябва да бъде сломявана и превъзпитавана, докато видим светлината на тяхната вяра. И ако не видим светлината, трябва да бъдем премахнати и заличени.
Ето защо те са изцяло виновни за назряващата война
Те не могат да се спрат да мятат въжета на вратовете и умовете ни. Те са пристрастени към чувството си за превъзходство. Те са като надрусани наркомани и единствената дрога, която успокоява вените им, е пълното потисничество на всички около тях.
Виждам какво предстои и то не е приятно за никоя страна, но ще бъде особено гадно за колективистите, защото те не могат да си представят сценарий, в който губят. Те са толкова сигурни в своето надмощие и в безопасността на своите самоналожени затвори, че ще видят провала като фантом, призрак, който не може да ги докосне. Ще са необходими само шепа дребни поражения, за да ги съкрушат, но това изисква бойците за свобода да станат по-организирани, отколкото са сега.
Изводът: Тираничните системи се планират от елитарни групи и правителства, и именно те имат най-голяма полза от унищожаването на обществените свободи. Това наистина е конспирация, а пандемичните локдауни и принудителните ваксинации са част от нея. Тираничните режими обаче не могат да бъдат осъществени без помощта на голям контингент психопати от населението, а тези хора вървят на тумби, за да правят ужасни неща. Те сякаш чуват как надигащият се тоталитаризъм ги зове със свирка за кучета или надушват кръвта на невинни жертви във въздуха.
Наричайте ги левичари, наричайте ги комунисти, наричайте ги колективисти, наричайте ги както искате; но знайте, че глобалистите не са единствената ни грижа. На пътя ни се изпречва стена от самовлюбени и гладни за власт скакалци, които искат да изядат всичко, което остане от масата на големите господари. Те не са чак толкова тъпи; те не са подведени да правят нещата, които правят. Те са тъжен и жалък рояк, но все още са опасни в амбициите си и ще продължат да полазват нашето лично пространство с напредването на ковидалния план.
Автор: Брандън Смит
Превод: Иван Стаменов
Източник: Alt-market
* * *
Още от Брандън Смит в „От Извора“:
• Защо глобалистите отчаяно искат 100% набодени по света?
• Вакси паспортите: Когато нечий бизнес е по-важен от личната свобода
• Фалшивото вaкcинaлнo благородство на умнокрасивите сектанти
• Зануляването се проваля и глобалистите се нуждаят от друга криза в Америка
• Наглото лицемерие сред „прогресивните“ слуги на злото заслужава праведния гняв
• Ковидалните концлагери няма да са само в Нова Зеландия и Австралия
• „Мутацията“ на ковид доказва, че локдауните ще останат завинаги
• Нова Конфедерация? Да, обединение срещу глобалния рестарт
• Властта е илюзия, контролът е фасада
• Икономиката няма да оцелее при нов локдаун и култът зад „Великото зануляване“ го знае
• Великото преселение на консервативните и какво е значението му за бъдещето
• Върви ли Америка към гражданска война? Разбира се, че да…
• Локдауните са тест за тиранията, която сте склонни да приемете
• Кратък списък на елитни мошеници, които ни „спасяват“ от коронавируса
• Не, изобщо не сме „всички заедно“ и „солидарни“ с това
• Кризата няма да свърши, докато глобалистите са на власт
• Как да разпознаваме тактиките на подмолния глобализъм
• Как хората стават лесна плячка на тираните
• Войната за съзнанието и как да я спечелим
• Ускорен курс за опознаване на робската психика
Още по темата:
• Си Джей Хопкинс: Пътят към Тоталитаризма
• Ковидалният култ
• Ковидалният култ II: Шестте условия за мисловен контрол
• Операция Covid-19 и Осемте метода за дресировка на Байдърман
