Един личен „дайджест“….
Чувствам се …. изморен.
В живота ми има определени „случки“, които вероятно дадоха „отпечатък“ на характера ми и провокираха у мен „безцеремонността“…..
През пролетта, лятото и есента на 1989 г., като школник в СМУ „Ф.Е.Дзержински“, ми се случиха няколко интересни неща.
Най-напред към мен като възпитаник на І-ва ЕГ в гр. Варна и отличник в СМУ „Ф.Е.Дзержински“, тогавашният ЗКПЧ на батальона кап. Танов и партийният секретар на ППО в училището – кап. Петя Шопова / впоследствие парламентарист и заместник-председател на 38 НС/ отправиха покана да стана….кандидат-партиен член на БКП….
После на 22.05.1989 г. след една „тежка“ вечер, преминала в игра на бридж в помещението, предназначено за „сушилня за прането“ на нашия взвод, в 04,00 ч. бяхме вдигнати под тревога, натоварени на автобуси и докато спяхме в тях пътувайки с пълно бойно снаряжение… осъмнахме на стадиона в Кърджали…..
Сетне през есента на 1989 г. тая история се „повтори“ и от нашия взвод 14 души бяхме командировани в Черноочене. С нас беше и взводния ни командир л-т. Иво Михайлов.
В село Черноочене бяхме настанени в сградата на местното Районно управление на МВР. Тази сграда и до ден днешен си стои! На 50 м. от главния път Хасково-Кърджали и всеки може да я види- на четири етажа….. с двор от поне 2 дка.
В това село и в това РУ на МВР имаше … ЕДИН районен инспектор, ползващ ЕДНА дежурна стая и беше превърнал двора в собствена зеленчукова градина. …. никой не знаеше колко служители на ДС имаше, които ползваха …. всички останали етажи и помещения от тази сграда!?
В двора имаше и един стар полусляп пес със залепнали тръни по опашката…..
„Голямата екскурзия“ беше към края си.
Като ни „стовариха“ там, имахме суха храна за три дни, но като всеки школник /разбирай войник/- можехме да „победим всичко и всеки“, но не и …глада.
Та … изядохме манджата вместо за три дни… за един! Първи с храната приключи Краси Гьормов /лека му пръст/. „Опасахме“ и зеленчуковата градина на районния инспектор.
Взводния се видя в чудо! Тръгна по къщите да търси….хляб за да ни нахрани!
И тогава….. от всяка къща му дадоха домашно месен хляб – кой цял, кой половинка / а имаше и отделни комати/….
Иво Михайлов се прибра с вързопите хляб, а ние освирепелите от глад школници, го чакахме като …светия…
Иво обаче направи следното нещо: Отчупи парче хляб от един от вързопите и го даде на слепия пес. Песът лакомо изплюска хляба, а ние се разкрещяхме…. Минаха 10-15 минути и тогава взводния ни даде този хляб и на нас. Това упражнение се повтори и с втория вързоп и се потрети и почетвърти с всеки един комат, взет и получен от различна чернооченска къща….. Лошото за нас беше, че след третата лакома хапка, престарялото куче се нахрани и…. трябваше да чакаме то да огладнее, да „опита“ от хляба …. И чак тогава го получавахме ние!
…..Такава беше „обстановката“, формирана от ИДЕОЛОГИЯТА на Партията – Кърмилница! Но имаше и ЧОВЕШКА идеология на братята ни мюсюлмани, останали тук…..
….Престоят ни там продължи до кажи речи края на септември… или пък до средата на октомври – не помня. Излишно е да ви казвам, че за тоя период вече бяхме изградили „солидни“ приятелства в Черноочене. Един от нашите даже и булка си взе от там – Кирил Бебев от Асеновград! Районният инспектор поскимтя малко за пипера, камбите, доматите и другия зарзават, но….
Прибраха ни обратно в Пазарджик.
И дойде 10-ти ноември 1989 г.
Кап. Танов и кап. Петя Шопова….. не подновиха предложението си към мен. Аз впрочем дори и не бях подал молба за членство при тяхното първоначално предложение…….
Танов повече не го срещнах по никакъв начин през живота си.
Петя Шопова я видях по…. телевизията.
С Иво Михайлов се видяхме миналата есен и си „спомнихме“ това преживяване. Какво си казахме – нека си остане за нас!
Започна митинговата демокрация. Появи се името на Желю Желев….
И не щеш ли една вечер по телевизията дават репортаж от „опозиционен“ митинг, който се е провел на „острова“ по средата на река Марица в Пазарджик.
И гледам аз до него- един брадат свъсен и наперен мъж – Георги Спасов….
И си спомням тогава аз една друга случка от преди това:
В нашия взвод бяхме двама завършили езикови гимназии – аз и Пламен Райков /родом от самия Пазарджик/ – и на всичкото отгоре и двамата бяхме с немски език. Напълно нормално се сприятелихме /и до ден днешен сме приятели/. Когато ни пускаха в градска отпуска, отивахме до тях, той си обличаше цивилните дрехи и така се шляехме по улиците на града. През една такава градска отпуска по улиците срещаме негов приятел и той ни покани у тях да пием по една водка. Приехме поканата. Отидохме в един панелен апартамент в квартала около болницата. Беше зимно време и аз бях с милиционерския шинел. Оставих го на закачалката в коридора. Домакинът извади някакво мезе, наля и се заприказвахме. След известно време някой влезе в коридора и домакина излезе от стаята, в която бяхме. Вратата остана открехната. Не виждахме с кого говори домакинът ни! Нито пък успявахме да чуем нещо – този, който беше влязъл говореше през зъби! Но „разговора“ очевидно беше „кофти“ за домакина ни! Основното, което се чу през открехнатата врата бе: „Аз милиционерски мутри в къщата си не ща!“ Спогледахме се с Пламен и тръгнахме да се изнизваме….. В коридора, докато обличах милиционерския шинел, висял на закачалката дотогава, срещнах лицето и погледа на ……Георги Спасов, човекът от митинга на Острова, главният редактор на в. „Чапаевски зов“ в Белово бъдещият директор на в. „Демокрация“ и съветник на президента Желев…
И сега, сещайки се както за злополучното гостуване, а така също и за митинговата демокрация от телевизионния репортаж…. се замислих за …. ИДЕОЛОГИЯТА ……тая, другата……
После имаше Кръгла маса, Луканов и Робърт Максуел и черното лепкаво мастило на „Демокрация“, Орлов мост и „45 години СТИГАТ“, избори, Гарелов и Йосиф Сърчаджиев, който плачеше….После пак Луканов, а с него Ран и Ът, Желю Желев и съветникът му Георги Спасов….. Покрай тях видях и Емил Кошлуков и Константин Тренчев….
След това чух от Димитър Попов, че съм му брат и ..“За бога!“…. да не купувам…./каквото и да значеше това/.
То и без това със заплата от 400,00 лева и килограм месо за 25,00 лв не можеше да купиш кой знае какво, но такава беше….. ИДЕОЛОГИЯТА………….
……….Беше зимата на 1992 – ра. Аз съм вече студент в СУ.
Говореше се, че в Мензата идвал да се храни Радой Ралин. Срещнах го.
Срещнах с него пак и ИДЕОЛОГИЯТА ……….ама от друг поглед…..
Мензата беше отвратителна- неизмити и мазни прибори и гнусна храна. Реших да се храня със сандвичи от лафката, която беше в сутерена на факултета откъм страната на ул. „Шипка“ и ул. „Свети Климент Охридски“. Застанал съм на опашката и зад мен се приближава ….. „колега“ с дълга неизмита коса и започва да ми шепне : „Искаш ли цигара? 20 лв парчето?“ . „Светнах“ се за кво иде реч, любопитството надделя и му викам- дай една! Платих и я взех. Скътах я! Спях във ведомствения хотел на МВР на бул. „Мария Луиза“ №48 отзад в двора. Вечерта реших да я „опитам“. Няма да описвам какви „предохранителни“ мерки бях взел…. Запалих я…. ми то беше като кочан от царевица. И до ден днешен не знам какво „пуших“. Най-вероятно съм бил „нареден“, но нейсе…..
Беше навлязла в живота ни още една разновидност на ИДЕОЛОГИЯТА………….
….м. юни 1996 г….. по ред житейски и „професионални“ причини /чиято история е отделна тема/ продължавам да съм студент. Имам изпит по някоя от гражданско правните науки / не помня вече коя – трябва да си преровя студентската книжка/ и за изпитващ е определена ….. проф. Мария Павлова!!! За късмет на цялата група /всички възпитаници на СУ помнят прякорите й и начина на изпитване при нея/- тя отсъства от страната. Групата чинно чака на четвъртия етаж. По едно време се появява административния секретар на факултета и заявява на чакащите, че днес екзаминатор ще ни бъде доц. Огнян Герджиков, след което със списъка в ръка влиза в неговия кабинет и оставя незатворена вратата. Ние се кефим, а отвътре се чува ясно следната реплика на доцента и бъдещ професор, председател на НС, премиер, поет и… на всяка манджа „мерудия“… : „– Аз да изпитвам тая тълпа!? Няма да стане! Аз имам днес работа в Народното събрание. Ще се обсъжда моя закон.“…. служителката излиза с провесен нос, ние мълчим като ударени с мокър парцал, Герджиков с безлично сив костюм и едно тъмнокафяво дипломатическо куфарче излиза, заключва вратата, изнизва се пред погледа ни и ….. изчезва.
„Неговият“ закон е приет с ДВ, бр. 83 от 1996 г.- иде реч за ЧАСТ ТРЕТА- ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ от ТЗ.
Ние останахме без изпитващ, а аз бях пътувал с влака през нощта от Варна към София и през деня обратно….
Беше се появил още един нов нюанс на променящата се ИДЕОЛОГИЯ…….
…. Късната 1999 г. Настъпил е скандалът между Дарко Таминджич и Михаил /Мишката/ Михайлов в Нова ТВ. Убит е Любомир Георгиев Пенев. Михайлов по това време вече е напуснал ТВ и е говорител на правителството на Иван Костов. Директор в тая телевизия е композиторът Стефан Димитров. Ама собствеността не се знае на кого е!? ….. пак на една полуотворена врата в парламента, журналистите подочуват и разгласяват една реплика на премиера към Класната – Екатерина Михайлова – от сорта на :…. „…ти не разбираш ли, че при това положение няма на кого да дадем втория лиценз!“ Първият вече е даден на Рупърт Мърдок и на Бтв.
Във Варна по това време Добрин Митев е загубил изборите, Благой Димитров с подкрепата на Янко Станев „завладява“ позиции. Аз работя с Марин Митев и Иво Каменов. „МСат“ вече е качена на сателит.
През пролетта във Варна пристига ….Мишката Михайлов. После при мен идва… Янко Станев. Отправено е предложение за покупка на „МСат“. Предложението е от….. Елена Костова. В офисите на фондация „Бъдеще за България“ от учтивост се провеждат преговори по повод циничната в ценово / а и не само/ отношение оферта на „първата дама“ и говорителя на нейния съпруг и премиер….. Говорим си с Марин Митев след края на „преговорите“ и по памет ще го цитирам : „… Жоро, тия са толкова ялови, че даже и една елементарна „схема“ и оферта не могат да направят като хората!…. И тия хора управляват държавата ни!?“
…..ИДЕОЛОГИЯТА вече придобива нови характеристики…..
……лятото на 2000 г. Костов вече се е „осрал“. Константин Тренчев прозорливо е видял и осъзнал, че СДС вече няма твърда електорална подкрепа, че дори и червените бабички не щат да чуят за Премянов, Жан, Нора и компания и че докато все още има държавни предприятия, КТ „Подкрепа“ представлява реална политическа и кадрова мощ. И учредява „Демократичен Алианс“ /“ДА“/.
Във Варна координатор на Тренчев е …. Красимир Ангелов, бивш шеф на Двореца на културата и спорта във Варна, впоследствие с обвинение в изнудване и както се твърдеше – „контролирал“ доставките на горива за варненските училища по времето на кмета Христо Кирчев чрез фирмата “Булойл”.
Е да, ама една от структурите на КТ Подкрепа „решава“ да се намеси активно и издига мен за ръководната роля на „областен шеф“ на “ДА“ / ама и аз съм един все още голям наивник и вземам, че се съгласявам/.
Правим „екип“ с журналистката Веселина Томова и Бисер Николов.
Красимир Ангелов се е „съюзил“ с ….ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ!…. Естествено „губим“ избора с мълчаливата подкрепа на Тренчев, присъствал лично в залата на Общината във Варна…. Идва пролетта на 2001г. На националната конференция за баш шеф на “ДА“ вече е избрана…..РЕНЕТА ИНДЖОВА. Почваме да се готвим за парламентарни избори. Марешки е осигурил във Варна офис на “ДА“ на бул. „Мария Луиза“, №4 /там отдолу беше първата пицария „Годзила“/.
…..Красимир Ангелов взел пари назаем от Веселин Марешки…. и не му ги върнал.
Довчерашният „съюз“ в областната организация на “ДА“ е разделен на две и при определяне на проекто-листата за кандидати за народни представители през м. май – тия двамата са „зад борда“, а най-отпред без да очаква е избрана …..моя милост.
Ха!
На следващият ден тръгваме с областния шеф на КТ Подкрепа / и все още е такъв и към момента/ и член на “ДА“ Васил Василев с моята кола рано сутринта към София да носим протоколите и да се срещаме с Тренчев и Инджова. Времето е кратко, изборите са през юни.
По пътя спираме на „Хепи“ на Кьосевци да пием кафе и да закусим. В тоя момент ни заварва новината, че офисът на “ДА“ на бул. „Мария Луиза“, №4 в гр. Варна е пълен с полиция и са „арестувани“ Красимир Ангелов и Веселин Марешки, щото отишли там и двамата, скарали се заради „парите“ и „резултата“ от проведената предишната вечер областна конференция за определяне на кандидатските листи и …. се сбили. Ама як кютек било. …. Аз се смея на глас в „Хепи“ / а то си е тъжно/.
Пристигаме по обяд в София. Около 13,30ч. влизаме с Васил в сградата на пл. „Гарибалди“, където имаме предварителна уговорка с Тренчев, а след него и с Инджова. Тръгваме по стълбите към втория етаж и насреща ни ….ТРЕНЧЕВ : „Момчета, не съм Ви забравил, но спешно трябва да отида до „Врана“, имам среща с Царя! До 1 час се връщам и ще говорим!“.
Вън вали като из ведро. Васил има 10,00 лева в джоба си. Аз го питам- „- Кво има да говорим, давай да си свършваме работата с Инджова, а той да си се вижда с Царя! И да си тръгваме към Варна, че работа ни чака! Отивай и намирай Ренета!“ Васил уж тръгва някъде из етажите… Аз почвам да чакам, пия кафета, шляя се и т.н. От Инджова даже няма и помен…..
Докато съм се шлял, Тренчев се прибрал. Виждайки „охраната му“ / имаше един с бръсната глава и обеци на двете уши/, че пуши цигара пред входа, влизам вътре и пак нагоре по стълбите. И насреща ми пак – Тренчев слиза надолу и зад него Васил. В момента в който ме вижда, Тренчев започва : „-Жоро, ВСИЧКО Е НАРЕД! Няма да се явяваме на избори! ЩЕ ПОДКРЕПЯМЕ ЦАРЯ!“. …. На мен ми причернява, хващам Тренчев за вратовръзката и…… по –добре да спестя думите, дето излязоха от устата ми тогава. Васил се намесва / онзи с обеците си пуши отвън и не знае к`во става на стълбите вътре/, пускам мазния възел на Тренчев и тръгвам бесен навън. Казвам на Васил, че има 5 минути да е при мен в колата, иначе ще се прибира пеш към Варна……
Потегляме. Мълчим до Български извор. Там спирам да вечеряме….. и почвам да се смея на глас. Васил ме гледа учудено. После и той почва да се смее. После пък му става тъжно. Аз обаче продължавам да се смея.
…… Тренчев и Инджова ми показаха, как се променя ИДЕОЛОГИЯ…………
А всъщност изобщо имало ли е такава преди 1989 и след това!?
Или всичко е „Игра на сенки“ по Гай Ричи!?
Чувствам се …. изморен.
ДАЙДЖЕСТ :
- Кратко изложение по някакъв въпрос.
- Панорамно четиво, в което са събрани кратки съобщения с различен характер.
ИДЕОЛОГИЯ :
(на гръцки: ιδεολογία; на гръцки: ιδεα – образ, идея; и на гръцки: λογος – разум, учение) е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси.
Георги Петров https://afera.bg/
