В своята поредица “Минало несвършено” Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме повяхналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Успешен ли е настоящият летен сезон? Западат ли българските курорти? Намаляват ли туристите по родното Черноморие? Какви са причините за това? Въпроси, които чуваме все по-често. Но те далеч не са от днес. Подобни терзания са вълнували туристическата ни индустрия още преди повече от 90 години. За тях свидетелстват пожълтелите вече страници на българската преса от онова време.
Във “Варненски общински вестник” от август 1925 г. откриваме следното:
“Очевидно е, че и през сегашния курортен сезон градът ни е и ще бъде, докато трае сезонът, посетен от доста курортисти. Това показва, че като лечебна станция и като курорт, градът ни правилно е оценен и привлича посетители.
От страна на общинското управление се направи и продължава да се прави всичко възможно за поставянето на града ни на една подобаваща висота в курортно отношение. Голямо е съзнанието на общинската управа, че при крачещия с бързи крачки упадък в икономическо отношение на града ни, усилията ни трябва да бъдат насочени към една разумна и планомерна курортна политика, която, поне отчасти, да замести загубите от търговския упадък.
Семейства на плажа на Поморие, юли 1938 г.
Самите природни богатства, отличаващи нашата лечебна станция, самите красиви околности, които са букетът на тая станция, не биха привлекли очакваното количество посетители, ако ние не ги съчетаем с разумни грижи и дела, изразяващи курортната ни политика.
Варна, градският плаж със стария бюфет, 20-те години на ХХ век
И най-добрите грижи на общинската управа за повдигане курортното значение на града ни не ще се увенчаят с успех, ако и самото гражданство не се проникне от съзнанието, че и нему се налага дълг да помага и да улеснява курортната политика на същата управа.
На плаж край Поморие, началото на 30-те години на ХХ век
С голямо прискърбие трябва да признаем, че онова гражданство, което в едно или друго отношение има интерес от посетителите-курортисти, не се е отървало от суетната алчност и си позволява експлоатации, които в някои случаи достигат до възмутителни размери. Хотелиери, гостилничари, квартиродатели и файтонджии са хората, които имат най-добрите облаги от гостите през сезона. Добре разбраните техни интереси налагат да бъдат не само услужливи, но и добросъвестни в таксите или в исканията си за наеми, превоз и пр.
В общинското управление са регистрирани оплаквания: срещу хотелиери, че са изнудвали гостите си, като са ги заставяли посред нощ да напущат една и да отиват в друга стая, за да плащат по-големи такси; срещу гостилничари, че без да дават доброкачествена прясна храна, са давали на посетителите си надути до възмутителност сметки, в добавка на което и прислугата, по един нахален начин, е искала отделни бакшиши; срещу квартиродатели, че съзирайки добродушието, социалното положение или невъзможността, поради природата си (дами, девици и др.), да се справят по друг начин, са променяли първоначално уговорения наем и са налагали такъв, какъвто са смятали, че гостенинът им ще бъде принуден да им даде; срещу други квартиродатели, че не са дали уговорените мебели или прислуга; срещу мисити (посредници за настаняване по квартири), че са уговаряли квартири на близки до морето места и с големи удобства, взимали са предплата, а са отвеждали хората в квартири не само далеч от морето, но и нехигиенични, нечисти, пълни с дървеници и пр., поради което хората са бивали принудени да не остават в такава квартира и да загубват даденото капаро; срещу файтонджии, че въпреки установената такса, гдето и когато им се удаде случай, са просто изнудвали хората да им плащат големи такси.
Курортисти на кея на морските бани във Варна, 30-те години на ХХ век
И дума не иска, че тая алчност не може да бъде дело на добри варненски граждани, които не мислят само за днес. Тя е дело на хора егоистични и безразсъдни, които не държат сметка за бъдещето на града ни и гледат днес за утре, без да мислят, че с постъпките си те създават неблагоприятно настроение на курортистите, числото на които, поради тая причина, за идния сезон може да намалее. Кой ще губи тогава? Безспорно ще губят, преди всичко, безразсъдните и алчните.
Деца на плажа на курорта Св. св. Константин и Елена, август 1927 г.
Общинската власт взима своите мерки за борба с тая експлоатация на гостите, но и обществото е длъжно да ѝ помага. Ще изпълни добре гражданския си дълг всеки гражданин, който съобщава на властта за всеки забелязан от него случай на експлоатация и който защити, при даден момент, нямащ възможността да се защити от изнудване гостенин.
Запазването реномето на курорта ни трябва да бъде дълг на всички ни.
Летовници на варненския плаж, 1936 г.
Варна, стълбите от Морската градина към градския плаж, 30-те години на ХХ век
В санкциите си властта ще бъде безпощадна към експлоататорите, но сама тя няма пълната възможност да открива разнородните злоупотреби и да покровителства изложените на експлоатиране. В туй отношение услугата на гражданството ще бъде ценна.”
“Варненски общински вестник”, август 1925 г.
Варна, семейство пред бюфета (казиното) на морските бани в морската градина, 30-те години на XX век
Положението в местата за отдих в България не се променя особено и повече от десетилетие по-късно. Във “Вестник на вестниците” от август 1937 г. четем:
Българските курорти западат. Защо тази година нашите курорти са слабо посетени
Почти от всички курортни места се оплакват, че тази година курортистите са извънредно незначителен брой.
Това ни накара да предприемем една импровизирана анкета, за да се помъчим да открием истинските причини за слабото посещение на нашите иначе прекрасни морски и балкански курорти, пръснати почти из цялата страна.
Варна, приготовления за увеселение с радиоапарат и грамофон в почивен дом, 30-те години на ХХ век
Най-лесно ни бе да почнем с най-близките пунктове. От няколкото доста кокетни и винаги много добре посетени курортни места по Искърското дефиле ни се отговори, че първите виновници за слабото посещение тази година са здравните власти, защото не взели строги мерки против болните посетители.
От 1-2 години из тези места започнали масови посещения на болни от туберкулоза.
– Никой не ги пита кои са, какви са и какво им е, – заяви ни един простичък човек от Своге.
– Просто пристигат тук и се настаняват както си знаят. Вярно е, и те трябва да живеят, и те са хора с душа, но няма ли закон и власт в тая страна да им определи една зона, пък да ги улесни във всяко отношение, та хем на тях да им е добре, хем и нашите интереси да не страдат. А сега какво стана: болните се настаняват безразборно, а здравите вече започнаха да бягат. Кой губи? Пак слабият, който има нужда от подкрепа… Така е на много места.
Група млади дами на плаж край Варна, 1932г.
Има, обаче, и други причини, без да говорим за дъждовното лято, което имахме тази година.
Една от тези причини е не особено симпатичният прием, който намират курортистите.
Ето, тъкмо попадаме на един курортист току-що завърнал се от един от най-хубавите курорти.
– Прекарах двадесет дни в тоя наистина прекрасен курорт. Но… едва ли втори път ще отида.
Ще питате защо.
Защото българи сме си, и то българите на великия Алеко… “Байганювци”… Не сме се родили да печелим и туй то. Защото искаме отведнъж да заграбим всичко. Алчни сме, ненаситни сме.
Варна, казиното с ресторанта в Морската градина, 30-те години на ХХ векЕто, пристигам на гарата. Още там започвам да чувствам, че сякаш съм подложен на изтискване. За 8 километра път от гарата до курорта ми се дава билет за 25 лева. Целият път от София до курорта струва 90 лева отиване и връщане с железницата, а само за автомобил плащам 50 лева. А за самия курорт да не говорим, срамно е да се нападаме едни други, но понякога заболява.
Додето не се научим да бъдем скромни в изискванията си и додето не обърнем сериозно внимание на качеството, не можем да разчитаме на “алъш вериш” – заключи моят събеседник.
– Какво значи това? – запитвам го отново.
– Много просто, – отвърна най-спокойно той. – Не евъпросът, че някога ще платиш скъпо за едно ядене, да кажем. Ами въпросът е това скъпо ядене да е качествено добро, а не да не може да се вкуси.
Ето на, това е, което трябва да се запомни. Не се намира онова, което трябва и което може да се намери.
Варна, Гранд хотел “Лондон”, 30-те години на ХХ век
Главно около това се въртят всичките отговори, които получихме на нашия въпрос. Като се прибави и неуредбата в почти всички отношения, ще стане ясно защо почват да западат нашите курорти.
На курортиста не трябва да се гледа като на обект за ограбване, а трябва да се създаде прием и безкористие.”
“Вестник на вестниците”, август 1937 г.
Източник: impressio.dir.bg
