Това каза пред Фрог нюз председателката на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова. Преди няколко дни прокурарутата се отказа в съдебна зала да поддържа обвинението срещу нея за всяване на паника. Припомняме ви, че на първа съдебна инстанция тя бе оправдана. Ето какво сподели професор Сербезова относно перипетиите ѝ с държавното обвинение и цената, която човек плаща, когато трябва да отстоява позицията си:
1. Изненада ли беше за Вас отказа на прокуратурата да поддържа обвинението на втора съдебна инстанция? Как си го обяснявате?
Нямам обяснение, нито имах определени очаквания в тази връзка. Моите представи до 08.04.2020 г. бяха, че по принцип прокуратурата предявява обвинение, след като по време на досъдебно производство, образувано по сигнал или след самосезиране, събира достатъчно неоспорими доказателства, на базата на които да реши, че е извършено престъпление. След като само няколко часа след като дадох две интервюта по национални медии, аз получих обаждане по телефона, че трябва да се явя с адвокат, за да си получа обвинителния акт, с който прокуратурата приравни моето професионално, експертно и доказано мнение на телефонен тероризъм, аз нямам никакви очаквания. Мисля, че в държава, в която може да се сътвори такова обвинение само за няколко часа, след “сигнал”, който така и не ми предоставен, с “доказателствата”, които ми бяха предявени месеци по-късно (част от тях не по същество), да се наложи гаранция от 20 000 лв., да се вземат ДНК-проби и пръстови отпечатъци за полицейска регистрация, да се разпоредят две данъчни проверки – на мен като физическо лице и на Българския фармацевтичен съюз, да се изпрати Агенцията за държавен финансов контрол да проверява работата ми като Изпълнителен директор, какъвто не съм от три години и прочие, всякакви очаквания на базата на това, кое би било редно, законно и какво може да се случи и какво не, звучат леко наивно. Не е нужно да си обяснявам нещо, за да го оценя…
2. Публикувахте пост във Фейсбук, от който стана ясно, че не само вие, но и семейството ви е било подложено на натиск. Бихте ли ни разказали повече за него?
Разбира се, стресът не е само за мен, но и за близките ми. Децата ми, доколкото се свиква с това, все пак имат известен опит от няколко години. Като директор на Изпълнителната агенция по лекарствата съм намирала подслушвателни устройства в колата, подслушвана съм законно и незаконно, плашена съм с ГДБОП и прокуратура, въпреки че винаги съм съдействала на тези органи и като цяло имам позитивно отношение, защото там работят и много честни професионалисти. Обещавали са ми уволнения и т. н. За 4 години работих с 6 министъра на здравеопазването. И нито веднъж не си позволих да се скрия от някой от тях, под удобното “покривало” на болничния лист, така популярен напоследък. За 4 години ползвах болничен само за няколко дни, по повод на усложнения от медицинска интервенция. През тези години аз сама отглеждах децата си и съм споделяла с тях, не много, само колкото е необходимо, за да знаят в каква държава живеят, но без да ги товаря излишно. Така че, когато им казах, че отивам да си получа обвинението и им оставих пари в брой, защото служителката от СДВР отказа да ми каже каква мярка за неотклонение ми е определена, вероятно са го приели по-спокойно. По-трудно протече разговора с възрастните ми родители, при които отидох вечерта преди да се явя в полицията, за да ги предупредя, тъй като са 80-годишни и подобни вълнения могат да им се отразят негативно. Майка ми като човек, който цял живот бе в етнографията, музеите и уюта на грижовния съпруг, остана до голяма степен съхранена от българската действителност, особено от последните 30-тина години – т.нар. “демокрация”. Тя просто повтаряше като мантра: “Ама как така, та ти нищо лошо не си направила?”.
3. Каква цена плаща човек след подобни „взаимоотношения“ с прокуратурата?
Цената на опита. На здравето. На спокойствието. Благодарна съм, че имах този опит (не е ирония). Безценно е това да провериш ценностите си, приятелите си, да подложиш на изпитание искреността, лицемерието и да установиш измеренията на човешкото достойнство и падение.
4. Ще потърсите ли правата си? Какво ще предприемете оттук насетне?
Още през м. юли миналага година Европейския съд по правата на човека в Страсбург регистрира моята жалба. Този факт на този ранен етап означава, че съдът е признал, че още в генезиса на обвинението има нещо нередно. Отделно, на 13 октомври 2020 г. заведох, съвместно с СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“ дело за дикриминация и тормоз. Тормозът е ясен и хронологично документиран. Дикриминацията също – по времето, когато прокуратурата ме обвини, че всявам паника с две интервюта, в които аз отговаряйки на въпроси споделям експертно и доказано мнение, публични личности повтаряха като мантра как ще загубим близките си, как няма да стигнат чувалите за трупове, а детските площадки ще се превърнат в морги. Твърдения, които слава Богу се оказаха преувеличени, но със сигурност засилиха тревожността у много хора и останаха без последствия. Отделно имам и други възможности, които нормативната уредба в България ми дава да потърся правата си. Разбира се, нищо не може да ми върне изхабените нерви и време, но съм дълбоко убедена, че когато търсим правата си го правим не само заради нас, но и заради тези след нас, на които може да се случи същото. Така създаваме едно по-отговорно и по-добро общество.
5. Има ли нещо, което бихте искали да кажете на главния прокурор? А на близките си?
В системата на правоохраняване има много достойни хора, които видимо се чувстват неудобно от това, което се принуждават да правят. Човечното отношение личи. Дори без думи. Дори и написаното да казва друго. Искам да им пожелая много сили да отстояват правото. И вяра, че усилията на всеки един от тях има значение.
На близките си искам да кажа, че подобни ситуации изпитват ценностити и силата, която носим в себе си. Надявам се да съм дала пример на децата си по достойно поведение. Както и пример за това, че негативното, което ни се е случило може да се трансформира в позитивни уроци. Че компасът на вътрешните ни ценностти никога няма да ни подведе и трябва да му се доверяваме.Че сме силни, когато говорим, когато сме открити и когато сме в общността.
6. Какъв урок ви даде родното държавно обвинение?
Радвам се, че това, през което преминавам, обедини моите колеги, както и гражданите, които искат по-добро бъдеще и не се примиряват с двойния стандарт.Най-важният урок, който ми даде държавното обвинение, е че човек винаги трябва да се старае да бъде изряден в действията си, защото те оставят следа. И по тези следи винаги може да тръгне някой, някой ден, дори овластен и недобронамерен, или да кажем – подведен (предпочитам така да го приемам). Научи ме, че винаги трябва да сме готови за проверки. Данъчната ми проверка като физическо лице бе един разрез на живота ми за пет години през потрфейла ми. Десетгодишният ми опит като одитор много ми помогна в това да имам правилното разбиране за това, което очакват да видят проверяващите. Научих се да оценявам спокойствието. Но в по-голяма степен да оценявам доблестта да заявиш и отстояваш мнението си. Да извикаш, че “царят е гол”. Но преди да го извикаш, трябва да си готов да понесеш последствията. Не е страшно. По силите на всеки е. Не се чувствам специална, не се чувствам победител – не е важно да победим системата, а да я променим. Просто правя, това, което считам за правилно, това, на което са ме учили родителите ми, учителите ми и това, на което искам да науча децата си.
Въпросите зададе Катя Илиева
