Помним ли боклуците в Искър?
Помним ли багерите и чакъла на Седемте Рилски езера?
Помним ли балите с боклук на други държави на пристанището във Варна?
Помним ли пресушените от ВЕЦ- ове язовири и реки?
Помним ли черните пушеци от ТЕЦ- овете на Ковачки?
Помним ли селски стадиони и спортни зали, докато няма детски градини?
Помним ли срутището на Рилски манастир след 6- милионно укрепване?
Помним ли, че малките улици в градовете са като Брюкселска дантела от дупки, но „Автомагистрали “ раздали 4.6 МИЛИАРДА предварително на фирмите на назначените за бизнесмени?
Помним ли, че руски и белоруски фирми ударно строиха Турски поток, докато газовата връзка с Гърция 10 години й правят първа копка ?
Помним ли, че реакторите на „Белене“ стоят в найлони и сега ще платим още над милион на руснаците да ги „поддържат“?
Помним ли как министъра на земеделието казва на зеленчукопроизводителите да си мълчат за нарушенията?
Помним ли Горанов, който отписа 16 милиарда задължения към НАП, не събра от Божков 700 милиона от такси за хазарта и даде на партиите повече от полагащата се субсидия?
Помним ли „Лафка“ и затворения „Булгартабак“?
Помним ли как от джипката образно летяха пачки и хората се чувстваха длъжни да идат да преклонят глава пред Падишаха на пътищата, за да им асфалтират евентуално селския път?
Помним ли изнудваните бизнесмени и заграбвавето на бизнеси през джуджета и спецправосъдие?
Помним ли чекмеджето?
Е, вече няма страх!
Скоро ще има и справедливост.
Освобождението от мафията зависи от всеки от нас.
Ние не трябва да допуснем да се повтори и със своите всекидневни действия да подхранваме законността, за да върнем държавността и доверието в институциите.
Вият, вият и ще вият още по- силно, защото за 10 години забравиха, че някога са били хора.
Озверели от властта, те смятаха, че останат вечно, тъй като са сложили навсякъде свои хора.
Свърши! Свърши тая и повече никога няма да се върне, защото ние осъзнахме, че трябва да си свършим работата като суверен, а да не чакаме неволята.
На 11 юли предстои най- голямото изчегъртване. Това, което трябваше да изчегъртаме от собствените си глави- страхът и примирението вече ги няма.
Сега тръгваме по пътя на свободата, законността и справедливостта. Все едно, че сме във времето на Стамболов.
България ще се изгражда отново като демократична държава и ние ще имаме щастието да участваме в това.
Стела Николова https://svobodnoslovo.eu/
