Ако очаквате, че на 11 юли ще се случи нещо ново, невиждано, нечувано, значи сте тръгнали по грешна пътека.
За всички българи пътеката трябва да бъде само една – не да изведе някой си, който иска втори мандат до къщичката на джутетата, а път, който да изведе цялата страна към пълна оправия.
А за да построиш нещо ново, трябва да събориш старото и да налееш здрави основи.
Някога Пеньо Пенев беше написал:
„Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вие,
когато се наливаха основите –
какъв живот живяхме ний!“
Е, дойде време да наливаме основите. Не със стари лица, не със наследници на бащи и дядовци от едно друго време, не с новоизлюпени богаташи, не с псевдопатриоти, не с платени стачкуващи, а с хора, които имат сили да съборят старата къща и да налеят нови основи. И да са сигурни, че когато построят новатата къща, в нея ще живеят хора, които искат еднакви закони за всеки български гражданин, справедливост, свободно слово и неподкупни чиновници.
Ще можем ли? Май и този път няма да можем, защото като гледаме кандидатите за народни представители, май нищо няма да блести в залата, няма да се откроява с интелект, с висока култура, с мисъл да работи за народа, а не да мрази колегата си и да се свързва с икономически групировки, за да трупа печалба за себе си.
А за нравственото падение на нацията ни, която на миналите избори вкара в свещената сграда на Народното събрание разни писачи на пасквили и свирачи, можем само да изкажем съжаление, че след 31 години демокрация, трябва доста хора да прочетат отново „ Криворазбраната цивилизация“, писана от Добри Войников в 1871 годита в Букурещ.
Да, защото да влезеш в Парламента, най- малко трябва да си чел „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев, или „Дневника на Богдан Филов“, или „Корона от тръни“ на Стефан Груев, или „Александър Стамболийски“ на Людмил Стоянов и колко още книги за хора, които са били в управлението на България.
То е лесно да говориш за „статуквото“/ що за дума /?
То е лесно да кажеш, че Ботев и Левски са най- великите българи, ама покажи ти какво правиш за народа си, не да говориш на уличен език, а да даваш пример с облеклото си, с литературния си език, с умните си мисли, със закони за хората, с онова, което се нарича красноречие. За него пък вземете да прочетете „СТИЛ“ на Гиньо Ганев, за да се научите как се използва езикът от един председател на Народното събрание, за да го гледат всички в устата.
11 юни 2021 година. Започва се.
Говорене, говорене, говорене и като спрат да говорят кандидатите, можеш да извадиш от половин час, три изречения. Понякога и те са много. Нищо не си запомнил, макар че си отделил един час, за да научиш нещо ново, за видиш някой нов човек, който да те порази.
Какво да се прави? Тридесет дни ще ги слушаме. А дано пък този път да има някой, на когото да обърнем внимание! Само да не е мъж с оскубани вежди, с обръснати гърди, ръце и крака и с маникюр. Тогава вече ще си счупя телевизора!
Ирина Кирилова Тракийски Свят