Език мой – враг мой
( Мнение на Иван Тренев за статията на г-н Пламен Павлов във вестник „Стандарт“, 28 май 2021 г. относно личността и убийството на Христофор Ботьов Петков!)
Или: как се ползва изконният български език за чужди услуги.
Или: относно работата на слуга, често доходна, но предимно притеснителна, защото слугата не е свободен, той е направляван.
Всеки петък г-н Пламен Павлов има своята страница във вестник „ Стандарт.“
На статията за Христофор Ботьов Петков попаднах случайно.
Първият шок получих с нововъведеното слово „нишанджия“. Г-н Пламен Павлов ни дава с лекота думата за бъдни употреби.
Вторията шок ме настигна с откритието на г-н Пламен Павлов, че именно „ нишанджия“ е застрелял Ботьов. Ествествено е да се интересувам що за дума е това и как се връзва с г-н Пламен Павлов. Стигнах трудно до единственото предположение, че има далечна връзка със село Пейчиново, където г-н Пламен Павлов е прекарал съдбовните години „от 2 до 5“.
Третият шок идва от виртуозната идентификация на „ нишанджия“ със „снайперист“. Това откритие отдавам само на научните дръзновения на г-н Пламен Павлов.
Значи: на читателите на вестник „ Стандарт“ и на мен става облекчително ясно, че Ботев е „окончил“ живота си в „редовете на борбата“ с куршум. Аз имам предвид и един втори вариант, че Ботев е отдалечен в разговори от няколко от четниците (без имена!), че е „плануван“ за отстрел, ако „ заслужи“, че първият куршум в слабините е „ от засада“ на „ една ръка растояние“, а вторият контролен в челото е бил от упор, от ….. „самарянин!“
Г-н Пламен Павлов ловко финтира читателя и на „категоричността“ си за „нишанджия“ – снайперист добавя: „най-вероятно“. Статията премълчава каква религиозност има „нишанджията“ – снайперист. Споменаването на етнос „черкезин“ не твърди „ под клетва“, че е мюсюлманин. А мюсюлманин, по късни часове, заклел се за молитва, а не за бой, ни прави смутени. Като добавим и снайперисткото „разстояние“ и „прицел“ – без видимост, се чудя как г-н Пламен Павлов е открил: факти, следи, артефакти, за да открие черкезин – нишанджия – снайперист. Също и мястото на засада и т.н.
Вероятно г-н Пламен Павлов ще ни уведоми с книга за този толкова български проблем, както и да научим за уменията на „нишанджията“ да разпознае точно „лидера“ и да го…… „застреля“.
Аз и читатели сме обидени от факта, когато г-н Пламен Павлов ни шамаросва с „интуитивното“ откритие на друг г-н Максим Генчев: че Ботьовата „същностна истина“ е даскалуването!
Професорът не се притеснява от тафтологията: „същност“, еднаквост с „истина“, просто действителност. Обидата ни идва от факта, че професорът е почувствал въпиюща нужда от „спасителен“ пояс, за да излезе от блатото на своето старание да уравни Ботьов с другите безименни човешки маси! Ползва за целта не какво да е, а „интуитивното“ откритие на непрофесор Максим Генчев.
Колкото до г-н Максим Генчев знаем, че за да направи Левски простак, който псува в кадър, революционерите ни прости мутри биячи, му бяха нужни милиони! За да реализира „интуитивното“ си откритие, което г-н Павлов приема с възхищение и че Ботьов е с мерак за даскалуване, похарчи хиляди, но не му стигнаха, та се наложи г-н Максим Генчев „по неволя“ да стане депутатин!
Когато четем изповедно искреното словоизлияние на г-н Пламен Павлов, че това „момче на 21 години (има се предвид Ботьов) издава сам вестник.“
Ние отново сме в шок! А фактът, че от вестника му „ се е интересувал изключително много самият Васил Левски“, ние нямаме въпроси към г-н Пламен Павлов, вярваме засрамени…
Поднасяме един впечатляващ откъс за Ботьов от цитираната статия: „ Ние не можем да гледаме по един и същи начин на Ботев по времето на 1869 –та г. и през 1875 –та или 1876 – та. В това ветрило ние можем да видим едни младежки радикални идеи, които са близки до анархизма, по времето, когато е бил в Русия, и един Ботев от 1875, когато той вече е бил улегнал човек, склонен на контакти с Великите сили. Човек, който се изявява като политик. Да не забравяме, че воеводата на четата е нещо като политик, като държавен глава на тази единица от българи. А чисто военният командир е Никола Войновски – офицер.“ Край на цитата. Шокира ни появилото се внезапно име „Войновски“, но отминаваме тихо, както и той тихо присъства и тихо отсъства от Ботьовото общество!
Уважаема редакция, уважаеми г-н Пламен Павлов, моето и на слушатели, които са ми познати, мнение е следното:
Не можете да изпратите трети куршум в Ботьов, защото той е в четвъртото измерение – във времето и завинаги! Ботьов е жив, с цялата своя вселена от минало, настояще и бъдеще, вселена на точното слово, на истината и на свободата! Ботьов е български, наш, но ние, ние кои сме ???
Ботьов е наш, но не е един от нас със своите титанични промисли, дълбочини и висини на мисълта, със своята действителна дейност и живот! Скромно и в самота признаваме, че мечтаем да се равним с него.
Вие г-н Пламен Павлов, по Ваша воля, сте вън от класацията на Ботьовите последователи! (по наше мнение)
