Здравейте, като продължение на предишния обмен, покрай тезата ми, че глаголицата, а и кирилицата са продължение на древно-българските руни се получи интересен обмен.
За сведение на търсачите на истината за нашия народ и неговите достижения слагам тука най-важните неща:
1) Оформих кратка статия по въпроса, която да става за разпространение:
“Глаголицата е продължение на (пра-)българските руни или защо чертите и резките не са това, което си мислим”
2) Сведения и мнение, което получих от Асен Чилингиров:
“Ще се радвам да продължите изследването си за глаголицата и кирилицата. Юлия Боева Ви е писала също бележка по този въпрос с препоръка да прочетете внимателно сборника ми с изследвания Готи гети, но ще допълня, че това важи не само за моята статия в него, но също и за стутдята на Божидар Пейчев, където ще Ви станат ясни много неща, които пишете по интуиция, но за които съществуват документи и още много други сведения, които “науката” прикрива – или прикрива своята неграмотност. Между другото какво означава името “Черноризец Храбър”, какво означава “с черти и резки”, но също и преди всичко подробности по цялата история на двете азбуки, която история се допълва още значително от следващите мои и чужди изследвания. Между другите мои изследвания ще ви обърна особено внимание на моята книга “Бележки за българския език” – макар и без непубликуваната нейна четвърта част “За нашата писминост”. Ако прочетете пък и другите мои книги, “Готи гети 2” и “Готи и гети в историческите извори”, а особено нейните последни 20-30 страници, ще получите още някои сведения защо в науката се крият много подробности, свързани с нашата азбука и изобщо с нашата история.В науката е много важна последователността в изследванията и нейното прекъсване често води не само до недоразумения, но и до погрешни изводи. И се получава затворен кръг, от който няма излизане.Моите изследвания са всички без изключение свободно достъпни в интернет.Въпросът с НАШАТА азбука е предмет на много манипулации и съзнаятелна дезинформация – също както и въпросът за езика на нашия народ, който , независимо от обогатяването му с нови думи и понятия в основата и в граматиката си е почти същия, както преди шест хиляди години. А това не се харесва на враговете му на изток, но също на запад, север и юг. А независимо от графиката и формата на писмените знаци, нашият народ през цялата своя шестхилядигодишна история е имал ВИНАГИ писменост, при която е можел да записва и звуците, които нито гърците, нито останалите “славянски” народи могат да произнасят, но са съществени за нашия език.“
“Допълнение към снощното/тазсутришното ми писмо. Още в статията ми за Именника, поместена в Богословска мисъл, в началото на този век пиша – освен какво значи „чърти и резки“ – защо с руническата азбука не може да са написани имената на българските князе, чиято коректна (българска) форма не може да се предаде нито с гръцката, нито с латинската азбука или с китайски, респ с японски писмени знаци и египетски йероглифи. И тази моя статия може да свалите от същия сайт „От извора“, за който Юлия Боева Ви изпрати линк.
И тук, както при „Черноризец Храбър“ се касае за ОСНОВНО ПРИНЦИПНО недоразумение и непознаването на елементарни истини от страна на историците и филолозите. И за нежелание да знаят истината.“
Препратки към книгата “Готи и гети” на А. Чилингиров (първото издание може да се свали в ел. формат). Преговорите са много добри за изчитане и уведомяване по въпросите, които обсъждаме тука:
https://www.otizvora.com/2009/06/309/
https://www.otizvora.com/2010/08/2108/izteglete-tsyalata-kniga-goti-i-geti-iz/
3) “Траки, готи, славяни” – Петър Георгиев:
https://www.otizvora.com/2010/07/2079/
Въпроса с произхода на нашата азбука или по-точно азбуки и писмени системи трябва да се разчепка много добре – там са скрити много отговори. Има трудове по въпроса, които трябва да се прегледат, като този по-горе. Днешните славяни са предишните траки с ядро Балканите и българите като тяхна най-древна родина и ядро. Защо българите са ядрото и създателите на тази цивилизация, няма нужда от обяснение ми се струва, но и да има, ще става ясно с времето.
Юри, като човека тука, от нашия кръг, който е захванал тези въпроси, бих му препоръчал да навлезне в тези материали по-горе. С неговия подход за трактовка, може да достигне до много нови изводи и да се сглоби картината кога/как/кой създава нашите писмени системи и тяхната еволюция във времето от хиляди години назад във времето до сега.
Относно славяните и пан-славизма:
Ако се използва правилно от нас и тази концепция се трансформира и развие, то това е входна врата за прокарване на българските интереси – България, българите и Балканите като люлка на българо-славянската цивилизация, която е продължение на тракийската цивилизация. Важното тука е да осъзнаем, че България макар и малка към днешна дата, българската общност и българо-славянската общност е огромна и има нужда от обединяващ елемент, който само ние можем да дадем, като нейна люлка и най-осъзната, развита и древна култура сред всички останали нейни разклонения. Време е да мислим и да имаме имперски амбиции и цели, както нашите древни държави и царе, ако искаме геополитическия вятър да не ни отвее, както и отново да се превърнем в един от центровете на света, какъвто винаги сме били заедно с другите славянски страни.
Това налага празника 24-ти май да се преформулира като празник на българо-славянската писменост и култура, който най-точно отразява, както историческата истина, така и геополитическите амбиции, които следва да имаме. Наименованието само на български, няма да има този приобщаващ и другите славянски/тракийски народи елемент, както и дори да се използва “Празник на българската култура и славянска писменост” пак се получава разделение, което не подчертава източника – а именно България и българите. Затова, за мен, “българо-славянски” е единствения начин, който би бил адекватен да се използва.
Само напред и нагоре по спиралата на успеха!
Един за всички, всички за един!
За съвършенството няма граници!
Стремежа към свобода е вечен!
Успеха в живота зависи от степента на вдъхновение!
Стоян Йорданов
Стояне,
Радвам се, че си стигнал до изводи, които и аз споделям. Наистина, Черноризец Храбър, пишейки черти и резки, има предвид писмените знаци, на които славяните са пишели преди приемането на християнството. Тези две думи и в по-късните старо.български източници се употребяват също със значението „писмени знаци”. Така, че писмена, черти и резки сочат към едно и също понятие. Но всяка една от тях набляга на различни признаци на това понятие. При черти и резки ударението пада върху начина, по който се изписват тези знаци (черта – с по-мек предмет оставаме следа върху по-твърда повърхност, а резка, обратно, с по-твърд – върху по-мека). Думата писмена говори за същината, за предназначението на понятието – да записва сведения, знание. Като поборник за утвърждаване на християнството, Черноризец Храбър отхвърля старите вярвания. Те не са истински, не са свети. С избора на думите черти и резки той изразява отношението си към тази стара (за него – не истинска, не свята) писменост. Това отношение проличава съвсем ясно в края на изречението, където той нарича използващите старата писменост погани суще (същински нечестивци).
За знаците от новата писменост той избира думата писмена, защото с тези знаци са написани на словѣнски език свещените християнски книги, а тъкмо те (според него) носят истинското знание. По подобен начин следва да се тълкува и началото на съчинението „Прежде убо словѣне не имеаха кънигъ….”. Както се разбира от следващите изречения, под „книги” Черноризец Храбър разбира свещените християнски книги и то, преведени на словѣнски език. Точно такива книги не са имали по-рано славяните. Но са имали други, написани с друга, собствена писменост. Самото наличие на думи писмена, черти и резки е потвърждение на това. В противен случай сега щяхме да използваме вместо тях γραφή. По-нататъшно потвърждение е наличието на думата букы като обобщено название на помагалата, с които се учи писмеността – рабоша, четала, дъсчици. От тук иде и днешната дума буква.От тук произлиза и използваната по-нататък от Черноризец Храбър букаръ, което означава онзи, който използва, съхранява, грижи се за помагалата за изучаване на писмеността, сиреч ученик.
Указаните от теб места в мрежата не се отварят при мен. Ще трябва да търся съдържанието им по други признаци. За вижданията на Асен Чилингиров съдя по писмото, което е написал до Иван Даракчиев, както и по извадките от неговото писмо, изпратено до теб. Не мога да не се съглася с едно нещо от това писмо: „В науката е много важна последователността в изследванията и нейното прекъсване често води не само до недоразумения, но и до погрешни изводи.” Той не казва нищо за тази последователност. Аз мога да кажа своето виждане. Най напред е нужно да се съберат сведенията с най.-голяма степен на достоверност. По-нататък трябва да се създават предположения, не противоречащи на тези сведения. А за всяко предположение следва да се търсят нови сведения, потвърждаващи или отхвърлящи неговото съществуване.
Що се отнася до миналото на българския народ, то най-достоверни сведения могат да бъдат извлечени от източниците, създадени от самите българи – „За буквите” от Черноризец Храбър, приписките на българския преводач в Манасиевата летопис, „История славяноболгарская” на Паисий Хилендарски, старобългарските писмени паметници, днешният български език с всичките му наречия и говори. От тези сведения произтичат два важни извода: нашите най-близки предци наричат себе си „блъгаре” и се смятат за част от рода „словѣнски”. Върху тези достоверни изводи могат да се градят предположения. Например, родът словѣнски е бил обединен от общ език.
Потвърждение на такова предположение е съществуването на думата слово, както и производните от нея глаголи словя, благословя, злословя в днешните славянски езици. Това предположение заедно с казаното от Черноризец Храбър за чертите и резките е основание за следващо предположение: „Славяните са имали обща писменост преди да приемат използваните днес букви ”. И отново следва да се търсят потвърждения. Изследването и разчитането на намерените в земите на днешна България, Румъния и Русия глинени плочки с изобразени знаци върху тях могат да бъдат първата стъпка в това търсене. Подобни останки би трябвало да се търсят и по всички земи населявани от древните славяни. А кои са тези земи? Пътят към отговора отново минава през събирането на достоверни сведения, сътворяване на предположения и търсене на потвърждения за тях.
Първото достоверно сведение по този път е „земите, населявани от днешните 13 държави със славянски езици”. Площта на тези земи значително надхвърля половината на Европа. Ако се върнем 100 – 200 години назад към тези земи следва да добавим Беломорска и Одринска Тракия, днешните Румъния и Молдавия, които по това време все още говорят влашки и пишат на старобългарски. А, ако погледнем 1000 години назад населяваните от славяни земи се увеличават със земите на днешна Унгария, заемани от Блатенското княжество, което Черноризец Храбър споменава, със земите на литовските и пруските княжества. Така, че чертата от устието на Одер до Триест е била западната граница на славянските земи по това време. Към тези достоверни сведения могат да се добавят и следните:
1. Следи от обитаването на славяни по голяма част от крайбрежието на Балтийско море са
останали в днешните езици на датчани и шведи. Една изконна, изначална славянска дума – ски, ска, ско, означаваща идва от, произхожда от, е „заседнала” устойчиво и в двата езика и присъства в почти всички прилагателни, означаващи произход на хората от дадена страна или в съществителните, означаващи техния език.
2. Името Балтийско с ключови съгласни б, л, т (блато) е много вероятно да е дадено от славяните. Първо защото равнинната южна част на това море е блатиста и второ, защото думата блато е имала в древността общото значение за голям водоем. Потвърждение за това е упоменатият от Черноризец Храбър блатенски княз. А блатенското княжество е било разположено в земите на днешна Унгария, около езерото Балатон.
3. Прието е, че името на Адриатическо море идва от името на град Адриа. Подобно твърдение не би предизвикало съмнения, ако морето беше се появило, след създаването на града. Много по-смислено обяснение може да се намери в името, дадено на морето от живеещите по крайбрежието му славяни – Ядранско. С други думи, морето, разположено в средата, в сърцевината на нещо си. Но това „нещо” би могло да бъде и частта от Европа, населявана от славяните. Разстоянията от Триест (на северния бряг на Адриатическо море) до устието на р. Дон, на изток и от Триест до Кабу да Рока (най-западната точка на Европа) са почти еднакви (по днешните пътища – 2536 км. и 2646 км. съответно).
Върху тези сведения може да се издигне предположението: В древността цяла Европа е била населявана от славяни.
Това предположение дава отговор на ред въпроси, възникващи понастоящем.
1. Кога и как се е появило името словѣне, кой го е измислил, кой го е наложил?
2. Защо неславянските държави в Европа са разположени по южното и западното й крайбрежия?
3. Защо властниците на упоменатите по-горе държави от дълбока древност и до днес влагат огромни усилия, използвайки всякакви средства, за да разделят славяните?
Едва ли е било необходимо името словѣне да бъде измисляно, а още повече налагано от някого. При условие, че цяла Европа е населена със славяни името им се е появило, когато те за пръв път са срещнали хора, говорещи друг език. И тогава те са разделили множеството хора на такива, които говорят с разбираеми слова – „словѣне” и такива, които издават неразбираеми звуци като немите – немци или грачат като птиците (а и грабят като тях жита и лозя) – гръци. Във всеки случай сведения за използване на това понятие се откриват в най-старите български писмени паметници.
Населена с хора от една общност, живеещи в самоуправляващи се общини, при това изкусни земеделци и скотовъди , пълнещи хамбари с жито и изби с мед и масло, сирене и вино, Европа става място желано за посещение и мечтано за живеене. Особено за събиратели, рибари и ловци, разчитащи само на милостта на природата. А моретата от юг и океанът от запад са най-удобният вход за „гостите”.
И, когато хамбари и изби престават да смогват на броя на „гостите”, обичайното гостоприемство се сменя с отпор. На отпора на огромната общност може да се устои само, ако тя се раздели. Разделянето на славянството става жизнено необходимо за „гостите”.
Към тази жизнена необходимост „гостите” се стремят от векове.
Не може да се каже, че усилията на „гостите” са безуспешни. Днешното славянство е разделено на 13 държави. Всяка държава има свой народ. Всеки народ – свой език. Въпреки това напъните за по-нататъшно отчуждаване продължават. От изкривяване на миналото, изучавано в училищата, възвеличаване на един народ за сметка на останалите, насаждане на омраза по-между им до граждански, местни и всеобщи войни, унищожаване на мирно население. Защо е нужно да се създава постоянно напрежение между тези народи? Защото мирното им общуване неизбежно ще покаже, че общото между тях е много повече от различното. А онова различно, което всеки от тях е съхранил, събрано с общото ще покаже величието на някогашния общ език, съхранил величието на една древна велика общност, чиито наследници са именно те.
Така, че твоят извод за необходимостта от всеславянството е много правилен. Но винаги следва да се помни, че когато един от много наследници тръгне да обсебва цялото богатство на своите предци, той обикновено спечелва само омразата на останалите.
Поздрави
Юри Атанасов
