-
Священная война – Хор Академического ансамбля войск национальной гвардии РФ
-
На 22 юни 1941 г. в хода на Втората световна война, Третият райх напада СССР. След два дена – на 24 юни 1941 едновременно във вестниците „Известия“ и „Красная Звезда“ е публикувано стихотворението на поета Василий Лебедев – Кумач „Священная война“. Композиторът Александър Александров веднага пише музика към текста. Певците и музикантите от „Червенознаменния ансамбъл за песни и танци на СССР“ преписват текста и музиката на работните си тетрадки. Песента спешно е разучена и още на 26 юни 1941 г. част от ансамбъла я изпълнява пет пъти на Беларуската гара в Москва при изпращане на военни части на фронта.
-
Била съм в зала „Русия“ в Москва на 9 май на голям концерт, посветен на деня на победата. Хиляди зрители. Огромен екран на сцената. Вървят кадри от Отечествената война. И певецът запява „Ставай, страна огромная“. Всички стават прави. Аз също. Всички слушат и плачат. Тръпки ме побиват. Разбирам защо хората плачат. Всеки в тази зала е изпратил някой на фронта и той не се е завърнал. Всеки е получил по едно писмо, в което военните власти съобщават, че баща, брат, съпруг, сестра са загинали в защита на Отечеството. Къде са гробовете им, днес никой не знае. Гледам наоколо. И се чудя защо сме толкова далече от национализма на руснаците, от огъня, който пламва в сърцата им, когато разговаряш с тях, от мъката им, че са дали 20 милиона жертви, за да са живи днес Санкт- Петербург, Волгоград, Москва, Курск, десетки градове, изпепелени от нападението на германците.
-
Концертът е дълъг. Всички са облечени официално. Аз също съм с дълга тъмно – синя рокля. Не само затова, че така изразявам почитта си към деня на победата, но и затова, че залата е изградена с толкова финес и красота, че не можеш да отидеш вътре без респект към тези, които са те поканили, и към народа, който тачи дълбоко този ден.
-
Когато излизам, си мисля за оная нощ на 8 май 1945 година. Било е 23 часа и 16 минути. В превърнатия в развалини град, под прожекторите на съюзническите медии, началникът на Генералния щаб на Вермахта – фелдмаршал Кейтъл влязъл в залата с маршалски жезъл и с монокъл на окото и подписал германската капитулация в сградата на Инженерно – техническото училище в Берлинското предградие Карлхорст. От страна на съюзниците подписите слагат маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тесър, американският генерал Спаад и френският генерал Латр дьо Тасини. Страшно ще е било за германския фелдмаршал – да тръгнеш, за да завладееш света, а да подпишеш капитулация, защото един велик народ не ти е позволил да завземеш обширната му земя.
-
От мислите ме откъсва една покана за вечеря. И един танц.
-
И на 9 май 2021 година, както всяка година, на Червения площад ще прозвучи „Ставай, страна огромная“. И ще започне парадът. 190 единици военна техника ще поразяват зрителите, 76 самолета и хеликоптгери ще порят московското небе, 12 хиляди войници- млади и красиви, защото в Русия военната служба е задължителна, ще минат с красива маршова стъпка, а колко скрити военни тайни не ще бъдат показани, това знае само главнокомандващият. И народът ще гледа и пак ще плаче – за ония, които ги няма, за земята, която не се предаде, за безследно изчезналите, за сираците и за бъдещето, което в Русия трябва да стане много, много по- демократично. Денят на победата! Не е ли по- добре да го наречем ден на силата и мъжеството на един народ, който в най- голямата си мъка е можал да запее „Ставай, страна огромная“?
-
Ирина Кирилова ТРАКИЙСКИ СВЯТ
