Джоузеф Меркола
REDINTER
23 април 2021 год.
„Здравите хора никога не трябва да употребяват маски, социална дистанция или да се подлагат сами на изолация. Тези стратегии не само, че са нездравословни от физична гледна точка, но и увековечават налудничавата психоза.“
Според психиатъра и експерт по медико-правни въпроси, д-р Марк Макдоналд, истинската криза в общественото здраве не е самият ковид-19, а по-скоро страхът от инфекция, който „се е превърнал и еволюирал във форма на масивна психоза на делириум“:
-
Мнозина изпадат в състояние на истерия, когато видят човек без маска, дори ако изглежда напълно здрав и очевидно не страда от някакъв тип дихателни проблеми. Това е силно ирационално състояние, което в действителност няма основание.
-
Делириумът се определя като вярване в нещо, което не отговаря на реалността.
-
Съществуват сериозни опасения относно дълготрайните ефекти на това широко разпространено безумие върху децата, докато растат. Една от най-тежките травми, от които децата страдат в резултат на целия този страх, е идеята, че могат да убият своите родители или баби и дядовци, просто с това да са около тях.
-
Лечението на травмата при децата в терапията няма да бъде достатъчно, тъй като родителите и другите възрастни са тези, които създават тази травма чрез своя преувеличен отговор към страха. За да излекуваме поколение травматизирани деца, първо трябва да се обърнем към психозата на възрастното население.
Няколко експерти по психично здраве изразиха загриженост относно очевидното предизвикване на страх и паника по време на „пандемията от ковид-19“, предупреждавайки за потенциални – и нека си признаем – психиатрични ефекти.
В една публикация на списание Evie, С.Г. Чеа разглежда това, което може би е „реалния проблем в момента е масовото безумие, причинено от налудничавия страх от ковид-19“.
„Дори когато статистическите данни сочат към изключително ниската смъртност сред децата и младите хора (която е 0,002% до 10 годишните и 0,01% до 25 годишните), младите и здравите все още са ужасени от задухата на ирационалния страх, когато са изправени пред коронавирусът „, пише Чеа.
Истерична инфекция
Чеа разглежда редица ирационални поведения, които са станали твърде често срещани, като например изгонването на родители от самолети, защото малките им деца отказват да носят маска по време на полета, или хора с истерични сривове, когато видят човек, който не носи маска.
Науката е доста ясна за риска, който представляват асимптоматичните индивиди, което означава, че всеки който се чувства напълно здрав, но може да е имал положителен тест за SARS-CoV-2, с PCR тест, зададен на прекомерно висок праг, представляват изключително нисък риск за другите, ако въобще съществува изобщо риск. Науката е още по-ясна при здравите индивиди, тестващи отрицателно за SARS-CoV-2. Те просто не могат да разпространяват вирус, който нямат. И въпреки това много продължават да изпадат в истерия, когато видят човек без маска, който е перфектно здрав.
Всъщност, според Макдоналд, тези хора страдат от налудничавата психоза, а има много от тях. Такива стигат дотам, че наричащ външната част на дома или офиса си „лудница на свеж въздух“, където трябва да приемат „че всеки, на когото попадат е луд“, освен ако не докаже друго. Както обяснява Чеа:
„Вместо да се изправят пред реалността, страдащите от делириум предпочитат да живеят в собствения си фантастичен свят. Но за да продължават да се преструват, че са в реалността си трябва да се обезпечат, че всички други около тях също се преструват, че живеят в този въображаем свят.
С по-прости думи, заблуденият отхвърля реалността. И в това отхвърляне на реалността, другите трябва да играят заедно по начина, по който той вижда света, в противен случай светът му няма смисъл за него. Ето защо заблуденият човек ще се ядоса, когато се сблъска с някой, който не отговаря на мирогледа му …
Това е една от причините, поради които се виждат толкова много хора, които с радост биха одобрили мълчанието на всеки медицински експерт, чието мнение противоречи на насоките на СЗО или CDC. ‘Спазвай правилата!’ в случая става по-важно от въпроса дали правилата са били легитимни от самото им начало.“
В интервюто си с Джеси Лий Питърсън, Макдоналд обяснява диагнозата си по следния начин:
„Никога не е имало медицинска криза. Винаги си имаше достатъчно ресурси за лечение на болните … Всъщност много ресурси бяха отхвърлени … Тогава си зададох въпросите: „Каква е истинската криза? От какво наистина страдат хората?“
Много бързо ми стана ясно още през първите две или три седмици на март [2020], че това е страх. Оттогава … страхът … се трансформира и еволюира не само към „притеснявам се, страхувам се, така че трябва да си остана у дома“, но и към истинска вяра, която противоречи на реалността. Делириум е нещо, в което вярвате, и което не отговаря на реалността.
Такива си вярват, че ще умрат, независимо на каква възраст, и независимо, в какво здравословно състояние са, ако не напускат дома си с маска и ръкавици всеки ден, и бягат от [други] човешки същества. Това е налудничавата психоза. Невярно е, грешно е, не е подкрепено с доказателства. И много, много американци го живеят това и вярват в него.“
Въпреки че няма данни в подкрепа на това, Макдоналд казва, че изглежда, че жените са по-склонни към налудничавата психоза, отколкото мъжете. Част от това, предполага, че може да се дължи на факта, че когато жените изпадат в такова състояние, са склонни да бъдат по-свръхзащитни от мъжете при същите обстоятелства, вероятно защото жените – говорейки с чисто обобщаващи термини, разбира се – са склонни да бъдат по-емоционални.
Масивната налудничава психоза травмира децата
Макдоналд е особено загрижен за дълготрайните ефекти на това широко разпространено безумие върху децата, докато подрастват. Като детски и юношески психиатър трябва да го знае. Откакто започнаха локдауните през първото тримесечие на 2020 г., наблюдаваме огромен ръст на пациентите, и психическите им състояния, които са далеч по-лоши от това, което сме свикнали да виждаме в тези възрастови групи.
Една от най-тежките травми, от които страдат децата в резултат на целия този страх, е идеята, че могат да убият своите родители или баби и дядовци, просто докато са около тях. Както посочи Чеа, те също са научени да се чувстват виновни за поведението, което обикновено би било напълно нормално.
Един пример е, че истерични възрастни наричат малко дете, което отказва да носи маска, „нахалник“, а всъщност да се противопоставя на поставянето на ограничителна маска на лицето си е напълно нормално за тази възраст.
„Не е нормално децата да растат, мислейки, че всеки е опасност за всички останали“, казва Чеа, и с право. Това изобщо не е нормално и истеричните възрастни безсмислено нанасят тежки емоционални травми на цяло едно поколение.
Както Макдоналд посочи в интервюто си за Питърсън, една от водещите причини за депресия, особено сред младите хора, е изключването им от другите. Нуждаем се от контакт лице в лице, имаме нужда от физически контакт и емоционална близост. Нуждаем се от тези неща за да се чувстваме в безопасност сред другите и със себе си. Цифровите взаимодействия просто не могат да заменят тези най-основни човешки нужди и по своята същност са разделящи, а не свързващи.
Макдоналд цитира скорошни статистически данни от CDC, които показват, че е имало 400% увеличение на юношеската депресия в сравнение с преди година и в 25% от случаите младите са обмисляли самоубийство. Това са нечувани статистически данни, казва той. Никога преди толкова много тийнейджъри не са обмисляли да се самоубият.
„Това е масово събитие с жертви“, казва Макдоналд, а родителите – възрастните – са виновни, защото те са тези, които ги плашат до такава степен, че вече не чувстват, че животът си струва да се живее. Това е и причината, поради която лечението на децата няма да бъде достатъчно ефективно. Трябва да се обърнем към психозата на възрастното население. „От нас възрастните зависи да поправим това – казва Макдоналд, – защото децата няма да могат сами да го поправят.“
Делириумните хора в крайна сметка се нуждаят от контролирана среда
Трябва да се справим и с масовата заблуда по друга причина, и тя е, защото същата ни води всички, разумни и ненормални, в общество лишено от всякакви свободи, и отговорните корумпирани доброволно няма да се откажат от властта, след като им беше дадена от нас самите.
Тоталитарното общество, смята Макдоналд, е крайният план на тази социална психоза, освен ако не направим нещо по въпроса и не осъзнаем, че „сме добре, и сме напълно в безопасност“. Всъщност сега не сме в по-голяма опасност, отколкото преди ковид. Не трябва да допускаме отнемането на свободите ни поради налудничавите страхове. Както Чеа посочи в статията си:
„Не е немислимо крайният резултат да е тотален социален контрол във всички аспекти на живота ни. Помислете за това – крайната точка на психично болния човек е, че той е подложен на контролирана среда (институционализирана, като в лудница), където всички свободи са ограничени. И изглежда все повече и повече, че това е крайната точка, към която се насочва тази масивна психоза.“
Туит на 18 декември 2020 г. от политическия коментатор Кендис Оуенс също обобщава как ирационалният страх и паника образно лоботомизират значителна част от обществеността:
„Напълно невероятно е да се има предвид, че в момента правителствата са в режим, «за да се пазим, трябва да ги обедним, да ги затворим, да ги принудим да носят маски и да ги ваксинираме, в допълнение към отделянето им от семействата» и има милиони хора, които са в режим „ми добре тогава„!
Макдоналд посочва, че много от нашите лидери очевидно не страдат от същите тези налудничави страхове. Те издават тези заповеди за домашен арест от ваканционните си домове на Карибите и многократно нарушават собствените си заповеди и мерки. Те си карат колела, разхождат се в парка, правят семейни събирания и вечерят без грижи. Знаят, че ковид-19 не е смъртоносната чума, която са били накарани да вярват всички, че е, но просто играят играта, защото същата им носи полза.
Страхът никога не е добродетелен
Д-р Макдоналд изнесе кратка лекция по време на срещата на върха на America’s Frontline Doctors в средата на октомври 2020 г., озаглавена „Пътят напред: Преодоляване на страха“. В него той посочва, че не само страхът се е превърнал в заблуждение, че маските, ръкавиците и физическата раздяла непременно ще продължат, но че страхът също се е превърнал в добродетел, което е двойно трагично и погрешно.
Носенето на маска се превърна в начин да покажете, че сте „добър човек“, някой който очевидно се интересува от другите. Ако не носите маска ви маркират като неразумен идиот, дори и възможен масов убиец, просто защото дишате.
Здравите хора никога не трябва да носят маски, да правят социално дистанциране или самоизолация. Тези стратегии не само, че са физически нездравословни, но също така продължават илюзорната психоза, която тормози нацията и следователно трябва да и се сложи край.
Като ни насърчават да останем в страха, да се погребем и да се установим в него, и да му позволим да контролира и ограничи живота ни, страхът се е вкоренил толкова много, че всеки, който казва, че трябва да бъдем безстрашни и да се борим за свободите си, бива атакуван, че е не просто глупав, но и опасен. „Бих казал точно обратното“, казва Макдоналд.
Проблемът, с който се сблъскваме сега, е, че делириумът се е утвърдил дотолкова, че дори мерките да приключат днес в цялата страна, мнозина няма да се откажат от маските си и няма да спрат да наказват онези, които не ги използват. Освен това сега имаме частни компании, които прокарват тези укази за кражби на свободата, отказвайки услуги на тези, които не носят маски. Скоро няма да бъдете допуснати до определени места, ако не сте се „ваксинирали“ за ковид-19, а частните корпорации са тези, които подклаждат тези противоконституционни правила. Ако разбирате технократичния дневен ред, тогава знаете защо е така. Това е така, защото много частни компании са част от глобалния технократичен съюз, който се опитва да премахне нашите свободи, за да забогатее.
„Започнахме със страх и истерия. Влязохме в налудничавата психоза и сега имаме групов контрол“, казва Макдоналд. „Сега нямаме нито полиция, нито правителства, които да ни следват. Това, което имаме най-много са съгражданите ни, които сега пък ни наказват, ограничавайки ни законно да се качваме в превозни средства [като Uber/таксита/автобуси или самолети], да влизаме в магазини, и дори да получаваме работа.
Възстановявайте здравия разум, докато напредваме
По същество, гражданите сега действат като фактическа „полицейска сила“ за потискане на свободата на другите хора и това има ужасяващ ефект върху обществото. И така, как да излезем от пословичната лудница? Как да възстановим здравия разум в нашето общество, като същевременно продължаваме да помагаме на тези, които са изложени на най-голям риск от усложнения и смърт заради ковид-19? Макдоналд предлага следните предложения в своята конференция и представено интервю:
-
Трябва твърдо да отхвърлим маските като знак за добродетел, че идеята за мерките са взети от страха, че поставянето на маска е добродетелна. Страхът не помага и никога не е добродетелен.
-
Трябва да защитим тези, които са най-изложени на риск, т.е. възрастните и немощни лица със съпътстващи заболявания, и тези с лошо здраве, като използваме прости, евтини и лесно достъпни профилактични средства, включително витамин D, хидроксихлорохин или ивермектин и цинк.
-
Здравите хора никога не трябва да носят маски, да спазват социалното дистанциране или самоизолация. Тези стратегии са не само физически нездравословни, но също така продължават илюзорната психоза, която тормози нацията и следователно трябва да им се сложи край.
-
Трябва да прегърнем смелостта, истината, честността и свободата не само в мислите и думите си, но и в действията си. Както Макдоналд посочи в интервюто, хората не могат да мислят логично, когато са в състояние на налудничава психоза, поради което споделянето на информация, факти, данни и доказателства има тенденция да бъде неефективно, освен в случаите, когато лицето действа под натиска на своите връстници, а не заблуждение.
Обикновено най-доброто нещо, което можете да направите, е да отстоявате позициите си и да действате в съответствие с истината и обективната реалност, точно както бихте направили, ако бяхте спасител пред жертва в катастрофа, която реагира истерично на това, което мисли в момента, че е само леко нараняване.
В последната си книга „Истината за ковид-19“ изследвам произхода на този вирус и как елитът го използва, за да наруши бавно личната ни свобода. Ще ви покажа и как можете да се предпазите от тази болест, и какво можете да направите, за да се борите срещу технократите.
Книгата ми ще бъде налична на 29 април, но можете да я поръчате предварително от Amazon сега. Защо Amazon, може да попитате? Е, тази книга разказва подробно за спекулантите с пандемията и увеличаването на тяхното класиране чрез една от най-големите компании с големи технологии, печелещи от тази глобална пандемия – въпреки че не съм развълнуван да си партнирам с Amazon – всъщност ние използваме тяхната платформа срещу тях!
Автор: Джоузеф Меркола
Източник: sott.net https://anonybulgaria.wordpress.com/2021/04/29/mercola/
