-
Христо Сакарски е изпълнителен директор на фондация „Училището на живота“. Със съпругата си живеят доста години във Франция, но решават да се завърнат в България и да потърсят място, на което да осъществят идеите си. Те са в областта на екологията, биоземеделието, градинарството, пермакултурата, благосъстоянието и развитието на талантите на децата.
-
-Кой ви насочи точно към Старо Железаре?
-
-Търсихме със съпругата ми къща, видяхме сградата на детската градина и решихме да кандидатстваме за нея.
-
-Говорили ли сте с кмета на общината?
-
-Да, говорихме.
-
-Гледам от вашата информация, предоставена на съветниците, че сте запознат с интересните неща в Старо Железаре – с Дом на традициите, с Пирянков – арт, със старожелезарския художник, който живее в Полша.
-
-Като търсихме къща се запознахме с района и най- вече със Старо Железаре и ни допаднаха тези неща – дома на традициите, нарисуваните дувари…
-
-Вие искате безвъзмездно тази сграда за 21 години. Защо точно за 21 години? Имате предвид, че ако децата засадят дърво, то трябва да порасне, нали?
-
-Абсолютно. Ние потърсихме в числото 21 и друга символика. Две плюс едно прави три. Освен това мозъкът има нужда от 21 дни, за да се откъсне от всяка зависимост, ако направи усилия. Така, че това е символично, силно число за нас. Затова го избрахме.
-
-Освен това 21 –ва година е начало на ново духовно развитие за страната! Г-н Сакарски, за да можете вие да влезете в тази сграда, тя трябва да си промени статута. Трябва да стане частна общинска собственост.
-
– Точно така.
-
– Имам съмнение дали съветниците ще вземат подобно решение, защото превръщането на една сграда в частна общинска собственост, веднага отваря врата към продажба. За превръщането на сградата в общинска частна собственост се иска квалифицирано мнозинство. Не знам какво решение ще вземат.
-
– Ако не стане, ще реализираме идеята си другаде.
-
-Вие сте били във Франция…
-
-Да, но се върнахме към корените си. Даваме си сметка, че животът в града по начина, по който хората масово живеят, е абсурден. Ние се отделяме от земята. Земята е това, което може да ни върне към истината. Ние вярваме, че бъдещето на това общество е завръщането към по – простичък, по-здравословен и природосъобразен начин на живот с повече смисъл.
-
-Земята е всичко – земята е енергия, земята е дъх на добро, тя ражда храната ни..
-
-Ние посяхме семената, сега ще видим какъв ще е резултатът. Вие се обадихте в точния момент. Вярвам, че нищо не се случва случайно.
-
-Вярвате на хора, които умеят да виждат по- надалече?
-
-Вярвам, че ако един проект има по- голям социален смисъл за по- голяма част от населението, нещата ще се подредят по най-благоприятния начин, така че той да се реализира. Последно съм работил по метода Софрология, който търси да хармонизира тялото и духа чрез определени упражнения и медитация.
-
-О, аз чета „Преподобна Стойна“, Петър Дънов, Лулчев – съветникът на цар Борис трети и мисля, че има пророци, които Господ изпраща в определен момент, за да ни дават ум и разум, но за съжаление, ние не се вслушваме в техните думи.
-
-Знаете ли, това, което видях от живота е, че този, който иска да направи нещо, рано или късно е принуден да направи нужните промени, за да осъществи това, което трябва. Животът ни някой път е предначертан.
-
-Той изобщо е предначертан.
-
-С най-голямо удоволствие ще чакам да се видим.
-
Христо Сакарски и неговата съпруга Гергана са образовани хора, с квалификации и с готовност да работят за развитието на района. Млади са – той е на 38 а тя на 36 години. Ако те приложат идеите си, Христо Сакарски смята, че това ще бъде в полза на туризма в цялата община. Но… всичко зависи от съветниците, които в двадесетия ден на април, денят, в който в 1876 година избухва Априлското въстание, ще решат дали да му дадат детска градина „Роза“ в Старо Железаре, за да се запази тя още много, много години подновена, с цветя, растения, цъфнали дървета, и птици по дърветата.
-
Разговора води Ирина Кирилова за ТРАКИЙСКИ СВЯT
