Демокрацията ни не просто изглежда зле – тя вече направо не съществува. Няма как да се използва нещо, което го няма. Все едно да копаеш със счупена мотика.
„Изборите“ у нас вече не са никакви избори, а предварително уреден мач между мутри и хора от ДС. Резултатите отсега се знаят. Баницата е разпределена. Процесът по опорочаване на България не тече – той вече е приключил, сега само сърбаме попарата.
Нито Пеевски, нито Гешев, Цацаров или друг като тях не би позволил изборният резултат да е различен от това, което им е изгодно. Те не могат да си позволят да паднат от власт с избори, защото тогава някой може да почне да им търси съдебна отговорност например за стотиците смъртни случаи от ковид. Така че тука честно не играе. Тези типове си служат успешно с илюзията за избори – и към нея безнаказано добавят купен вот, цинично ограничаване на правата, фалшификации и мъртви души.
За обиране на луфтовете е разработена цяла система от абсурдни партийчета на „консерватори“ и други кресльовци. Да продължаваме участието си в този извратен калабалък е легитимиране на престъпниците, а не някаква форма на борба с тях.
Трябва да се откажем най-сетне да живеем в лъжа. Да прозрем, че играенето по условията на мутроченгетата е обречено на провал. Да се ядосаме и да ги изринем физически. Друго не ни остава. Избори могат да се организират вече по честен начин едва след като Борисов, Доган и прочие са мъртви или в затвора. Но докато тези негодници са на власт, докато в тях са парите и изборната машинария, то да се участва в този капан за наивници значи само да се работи за тяхното векуване.
За Борисов е много удобно да има питомна опозицийка като нашите демократи, а и като нашите така наречени социалисти – тяхното безопасно живуркане му позволява да си разиграва коня и да лъже и нас, и цяла Европа, че, видите ли, тук било имало ред, закон, свобода и демокрация. А такива неща отдавна няма. Има само корупция, некадърност, наглост и жестокост.
На този фон предизборните вълнения са вбесяващо инфантилни. Те са съучастие. И ще доведат само до оцеляване на сегашния режим.
Ако не бъде свален – при това съвсем не с избори – той рано или късно ще стигне само до крайна катастрофа, тоест до глад и бедствия.
Манол Глишев https://svobodnoslovo.eu/
