-
Утро е – настъпва денят….
-
Врабче се шмугне в старата круша,
-
лястовичка над ней прелети.
-
Куче залае в съседния двор,
-
коте над покрива тихи стъпки реди.
-
Медно звънче на козле зазвъни,
-
овца заблее, а ти си мисли.
-
Петльо явно отдавна напира и
-
отново гърло раздира. Напомня:
-
„Утро е – Слънце здравей!“
-
Съседът сърдито ругае, неясно кого.
-
То ли магарето старо, то ли идните дни.
-
Гугутка от нейде се чуе,
-
какво ли ни казва и тя?…
-
Ето и щъркелът вече събуден,
-
щрака с клюна и разперва крила.
-
От касиса в двора кос пропищя.
-
Какво ли ми липсва?…
-
Да, славеят нощен вече мълчи.
-
Тъжно, нали? Но има и бъдещи дни.
-
Гълъби нежни , чувства гальовни редят.
-
Утро е настъпва денят…
-
И ето отново Хари залая, милият пес.
-
От обора Марко повтаря;
-
Така е така е …
-
Така настъпва деня…
-
Отсреща прозорец сърдито изскърца.
-
Глава се подаде, глас изруга…
-
О, Боже, мълча. Млъкнаха птици.
-
Животът замря. Аз стоя и мълча.
-
В гърдите нещо напира, ние сме хора.
-
Господи, кому е нужно това?
-
От земята дъх хлебороден извира,
-
с цветя и птици на първа пролет ухае.
-
Честита пролет, да уважим природата!
-
Обичайте се, в обичта е човешката вечност!
-
Вълко Макавеев
