-
Усетихте ли, че изборите наближават? Множат се плакатите, вървят рекламите и всеки се е втурнал да влезе във властта. Този, който вече е бил там, не му се излиза, а този, който не е бил, му се иска да опита кое е толкова сладко, та тридесет партии са регистрирали кандидати да седнат на банките в Народното събрание. Нека уточня! Народното събрание не е в сградата, построена за тази цел по предложение на правителството на Петко Кравелов в 1885 година. Дали пък всичко, което е ставало в тази сграда от 1885 година до 2020 година не се дължи на факта, че тя е построена върху така наречените позорни гробища – място, където турците погребвали екзекутираните престъпници?
-
Сега депутатите заседават в сградата на бившия ЦК на БКП. Дано на някой да му е хрумнало да извика свещеници, за да пръснат със светена вода и да изгонят отрицателната енергия, натрупвана с години там, в едни големи кабинети…
-
Влизала съм в кабинета на заместник- председател на Народното събрание и съм виждала някои подробности, но …тихо. Вниманието сега трябва да бъде насочено към изборите. В нашия – 17-ти многомандатен избирателен район партиите са предложили богат избор. 238 човека са се втурнали да влизат в Народното събрание на 4 април 2021 година. По двадесет и две имена има в листите на ВМРО, „Възраждане“, ДПС, „Изправи се! Мутри вън!“, „Републиканци за България“, Патротична коалиция НФСБ, ВОЛЯ, Коалиция ГЕРБ, СДС. Един единствен кандидат има партия „Нация“. Коалиция „БСП за България“ има 17 кандидати. 238 кандидати за Пловдивска област, но колко от тях ще спечелят достатъчно гласове, за да станат народни представители, не се знае. Защото ние решаваме. В тази извънредна обстановка, в която не може да има предизборни събрания, не може да има митинги, как да разберем кого да предпочетем?
-
От диспутите по телевизията ли? Ясно е още от сега, че в Народното събрание няма да има хора нито като Константин Стоилов, учил в Хайделберг и Париж, депутат в Първото народно събрание, а после министър – председател, нито като Стефан Стамболов, учил Духовна академия в Одеса, народен представител, председател на Народното събрание, министър – председател, нито като Александър Стамболийски, учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен, народен представител и министър – председател, нито като академик Богдан Филов, специализирал класическа филология в Бон, Париж и Рим, професор по археология, министър – председател…
-
Съмнявам се, че някой ще даде живота си като общественик, както е станало със Стефан Стамболов – да го съсечат в центъра на София, като Александър Стамболийски – да го убият по зверски начин с 33 наръгвания с нож, като Богдан Филов – да го разстрелят комунистите след преврата на 9 септември 1944 година. А ще има ли такива като Евлоги и Христо Георгиеви да дадат 800 хиляди златни лева и 200 хил. лв. за земя за построяването на Софийския университет? А в завещанието си Евлоги Георгиев да побърка всички българи като завещава 6 милиона златни лева за построяването и поддържането на висшето училище в София?
-
Ще има ли такъв като Димитър Кудуглу, който дарява толкова пари, че построяват болница в Пловдив, а за да се издържа тя, дарява и два тютюневи склада? Сега е мирно време, но нека кандидатите погледнат назад, в историята и да видят има ли днес такива хора, кандидати да станат депутати? А на нас какво ни остава? Нищо друго, освен да избираме това, което имаме.
-
За Тракийски Свят от Ирина Кирилова
