Историята започва в далечната 1842 г, когато Густав Фаберже създава в Санкт Петербург своята бижутерска къща. Фамилията му води началото си от Северна Франция. В края на XVII в. семейството, чието истинско име е Фабри, е принудено да напусне страната след като Луи XIV отнема правата на френските протестанти. С течение на времето името се променя на Фабрер и в крайна сметка на Фаберже.
През 1800 г. бащата на Густав – Пиер, се установява в сегашна Естония, където през 1814 г. се ражда синът му. През 30-те години на XIX в. младият Густав пристига в Санкт Петербург, за да учи бижутерския занаят. През 1842 г. той открива първия си бижутерски магазин в центъра на града, който веднага се превръща в хит. През 1846 г. на Густав и съпругата му Шарлота Юнгщет се ражда син – Петер Карл. На 18 г. младият Карл тръгва на обиколка из Европа, посещава най-известните музеи в Англия, Германия и Франция, запознава се с най-добрите бижутери по онова време. През 1872 г. 26-годишният Карл се завръща в Санкт Петербург, а през 1882 г. поема управлението на семейната компания, давайки началото на главоломния й възход.
По време на реставрационни работи в Ермитажа Карл получава покана да участва в мащабна изложба на изкуството на Русия. Един от експонатите, с които Карл се представя, е копие на гривна от 4 век преди новата ера. Цар Александър III е впечатлен от изработката и заявява, че гривната трябва да бъде изложена в Ермитажа като пример за майсторството на руските бижутери. Фаберже са избрани за царски бижутери, което дава нови възможности на Карл. Фирмата му използва скъпоценни и полускъпоценни камъни, които се превръщат в миниатюрни фигурки на цветя, хора и животни. Истинският възход на Фаберже обаче започва, когато фирмата открива магията на комбинацията злато и емайл.
Приказката. Приказната история започва през 1885 г., когато император Александър III поръчва декоративно великденско яйце за съпругата си Мария Фьодоровна. Когато получава подаръка си, императрицата вижда едно обикновено яйце, макар и направено от бяло злато. Яйцето обаче се отваря и вътре има златен жълтък. В жълтъка има златна кокошка с рубинени очи, а кокошката крие миниатюрно копие на императорската корона от злато и диаманти, както и малък рубин, който императрицата да носи на верижка на врата си. Яйцето остава в историята с името „Кокошката”. Мария Фьодоровна е очарована и Александър III превръща изненадата в традиция, като подарява на съпругата си за всеки Великден по едно Фаберже до смъртта си през 1894 г. Неговият наследник Николай II продължава да поръчва яйца – едно за съпругата си и едно за императрицата-майка. Работата по всяко яйце отнемала около година и била строго пазена тайна. Направени са 50 яйца за династията Романови и още 12 за частни лица. От императорските днес са запазени 42.
Фантазията на бижутера е безгранична. Той търси вдъхновение от императорския начин на живот и претворява моменти от него в злато, сребро и скъпоценни камъни. Всяко яйце си има име – Ренесанс, Розова пъпка, Кошница с диви цветя, Момини сълзи, Лебед, Зима, Петър Велики. Яйцата изобразяват дворци, животни, карети, часовник, портретна галерия на императорското семейство, сибирски влак, крайцер и т.н. Славата на Фаберже достига до кралските дворове в цяла Европа. Междувременно фирмата открива свои филиали в Москва, Одеса, Киев, Лондон и Париж, а благородническите фамилии в цяла Европа смятат за чест да притежават бижута, изработени от къща „Фаберже“.
През този период семейството на Карл също се разраства. Съпругата му Августа Юлия Якобс му ражда четирима синове – Евгений, Агафон, Александър и Николай, които тръгват по стъпките на баща си. Октомврийската революция в Русия през 1917 г. обаче спира главоломния възход на Фаберже и компания. През 1918 г. фирмата на бижутера е национализирана от болшевиките, а самият Карл Фаберже е принуден да бяга. На 24 септември 1920 г. бащата на прочутите „яйца на Фаберже“ умира в Лозана. Пет години по-късно си отива и съпругата му, а семейството му се разпръсква.
Оригиналите. След революцията болшевиките разпродават голяма част от яйцата и те попадат в колекции по целия свят. Най-големият колекционер е фамилията Форбс – издател на едноименното списание. Яйцата на снимките са от тяхната колекция. В момента в Кремъл са останали само 10 от общо 50-те императорски яйца. Съхранено е и едно недовършено яйце Карелска бреза. Музеят на изкуството във Вирджиния притежава 5, Музеят на изкуството Ню Орлеанс – 3, английската кралица Елизабет II е собственик на 3. През 2004 фондацията на руския бизнесмен Виктор Векселберг, директор на Тюменската нефтена компания, изкупи на търг на аукционна къща „Сотбис” 9 от най-красивите и най-скъпи великденски яйца за сума между 90 и 120 млн. долара. Така прочутите творения на легендарния бижутер отново се завърнаха в родината си. Днес те са част от колекцията от около 300 творби на прочутата бижутерска фирма „Фаберже”, експонирана в московския музей за изобразителни изкуства „Пушкин”. През 2011 в Бъкингамския дворец за първи път е показана кралската колекция с произведения на Фаберже.
Според куратора на експозицията сбирката е най-голямата и значима колекция на Фаберже в света. Изложбата от над 100 експоната проследява историята на придобиването на златните бижута на шест поколения английски крале – от кралица Виктория до настоящата Елизабет Втора – повече от век. Някои от тях досега са виждани само от членове на фамилията. Най-старият от тях е бил закупен от кралица Виктория през 19 век. Сред показаните скъпоценности има миниатюрен сервиз за чай с чашки от 1 см и яйце на Фаберже, покрито с красива цветна мозайка.
Най-скъпите. И до днес в света няма по-скъпи великденски яйца от творенията на царския бижутер. Всяко от тези яйца има уникална история, но най-скъпите в света яйца са Кокошката (Hen Egg), Датското кралско семейство (Royal Danish Egg), Зима (Winter Egg) и Стоманеното яйце (Steel Military Egg).
Най-скъпото яйце е първото, изработено за Мария Фьодоровна – Кокошката. След странстване по най-различни колекции Виктор Векселберг го откупи на търг и го върна обратно у дома.
През 1903 година се появява Датското кралско семейство – символ на любовта на Николай към съпругата му Александра. Този път изненадата на Фаберже била, че яйцето било инкрустирано с диаманти, изобразяващи датския крал Кристиан IX и кралица Луис, баба и дядо на Николай по майчина линия. Днес това яйце се смята за изчезнало, само фотографиите показват неговата уникална красота.
През 1913 година Николай подарява на майка си едно от най-скъпите великденски яйца на Фаберже, а именно Зима. Шедьовърът на Фаберже е смятан за връх на бижутерското изкуство. Вдъхновено от снежните преспи, яйцето е направено от малки кристалчета с 3246 диаманта, а цялостният му външен вид е толкова полиран, че създава илюзията за разтапящ се сняг. Изненадата този път е кошница от кварцови цветя в легло от злато и диаманти. През 1920 година дори Сталин е притежател на уникалното великденско яйце. Попадало в ръцете на мнозина бижутери, то изчезва за около 20 години. Мистериозно това яйце се появява на търг в „Кристис” през 2002 година. Емирът на Катар го купува за рекордните 9.6 милиона долара.
Последното яйце на царя в колекцията „Фаберже” никога не напуска руския кралски двор. Стоманеното яйце от 1916 г. предвещава война и крах на величието на царска Русия и е дар на съпругата на Николай като утешителен подарък, тъй като това е първия Великден, който те прекарват разделени. Николай заминава на фронта в битка с Германия, а тя остава далеч от него. През 1917 година това яйце бива конфискувано, но пък остава като едно от 10-те кралски яйца, които никога няма да се продадат.
400 години династия Романови. Великденско яйце от Фаберже е първият подарък за настъпващата 400-годишнина в дома на Романови. Юбилеят на царствалата в Русия династия ще се отбележи през 2013 г. Ценният подарък ще се съхранява в знаменития музей-резерват „Царско Село“ – бившата лятната резиденция на руските императори. Подаръкът е произведение на ювелирното изкуство по проект на внука на Карл, Тео Фаберже. То ще е третото в колекцията на „Царско Село“. Повърхността му е покрита с 18 позлатени елемента във вид на двуглави орли–гербове, според броя на управлявалите от династията на Романови. Под капачето се намира хералдическия грифон на династията.
Наследството. След 1917 г. синовете на Карл, Евгений и Александър се установяват в Париж, където основават компанията Faberge & Cie. Те обаче никога не успяват да достигнат славата на баща си. През 1951 г. след неуспешна съдебна битка за марката Faberge et Cie продават правата върху името срещу само 25 хиляди долара на основаната през 1937 г. в САЩ компания Faberge Inc. Междувременно марката „Фаберже“ преминава от ръка на ръка, докато през 1989 г. не е купена за $1,55 млн. от транснационалния холдинг Unilever. През януари 2007 г. консорциум от инвеститори начело с фонда Pallinghurst Resources изкупува за 38 млн. долара портфейла от търговски марки и лицензи „Фаберже“, давайки началото на новата история на легендарната марка. Така 93 години след преломните за Русия събития, Фаберже се връща в бижутерския бизнес. През 2009 г. правнучката и праправнучката на Карл Фаберже Татяна и Сара представиха първата нова серия бижута на прочутата марка, а през декември 2010 г. бе пусната и втора колекция украшения.
Цените на произведенията на ювелирното изкуство, издържани в руските бижутерски традиции, варират от $15 хил. до умопомрачителните $7 млн. В последните години “Фаберже” продава скъпоценности в своите пет бутици в Женева, Лондон, Ню Йорк и Хонконг. През 2012 г. британската минна компания „Джемфийлдс” купи “Фаберже” за 142 млн.долара. След сделката се очаква да бъдат разкрити нови 20 магазина в целия свят. Приказката продължава…
