https://www.youtube.com/watch?v=Ob30GIWF97M
https://www.youtube.com/watch?v=LiIRi9Lwjdc
https://www.youtube.com/watch?v=8EzKZhSJNbA
https://www.youtube.com/watch?v=WSAoSL0TNn4
https://www.youtube.com/watch?v=nIAqPIDmi08
https://www.youtube.com/watch?v=bYhE90B41mw
Кой първи е каза думите че на Земята трябва да живеят 500 милиона души?? Какво е написано на “Американският Стоунхендж”:
Поддържай човечеството под 500 милиона във вечен баланс с природата”????
Цитат от Учителя Петър Дънов:
“Трябва да се научите как да живеете. Ако живеете според сегашния морал, той не издържа критика. То е хубавото за времето. Новото човечество изисква един нов морал. Новото човечество изисква – както сега мислят, да има 5, 6 милиарда хора на земята. Тя, земята трябва един ден да се освободи от тия хора. 5, 6 милиарда са много. За бъдеще на земята ще останат около 1 милиард Земята има условия за 1 милиард хора да живеят царски. Тези, които сега са дошли, то е залъгване. Те са дошли да подготвят земята. Те са като работници. Като я подготвят, ще останат 1 милиард, другите ще идат в други светове да работят. Един ден, за всички от вас, които работите, ще има една земя, дето ще бъдете щастливи. На земята, колкото хора има те да бъдат щастливи, то е невъзможно. Да проповядвам на жабите, че ще бъдат щастливи, никога няма да бъде. Да проповядвам на комарите, че ще бъдат щастливи, няма да бъде. Да проповядвам на дърветата, че ще бъдат щастливи, когато има сечене, няма да бъде. Сегашните учени хора изчисляват колко души може Земята да прехрани. Че можела да изхрани 5-6 милиарда, но тя може да ги прехрани по един много разумен режим. Даже сега имаме повече население, отколкото трябва. Според разумните изчисления земята при сегашните условия трябва да има 500 милиона хора, за да може да живеят хората добре, а ние имаме вече 2 милиарда[14]. Следователно имаме няколко пъти повече население, отколкото земята може да прехрани, и вследствие на това се раждат стълкновения между тия народи. Сега няма да се спирам върху причините за размножаването на хората. И тъй, днес всеки иска да взима, без да дава. – Не, ще даваш! Това значи, да признаваш само едно начало в света – Бога. Не свързвайте моите думи със сегашния строй. Аз нямам пред вид сегашния строй на държавите. Имам желание да освободя хората от обърканата каша, в която са попаднали. Питам се: Как мога да направя всички хора щастливи? Това са 2, 5 милиарда?”
Пещера Проходна, известна още като Очите на Бога – едно място, на което няма как да не се възхитиш, колкото и пъти да отидеш.
Тази статия е посветена на пещера Проходна и на още две места, близо до нея – скален манастир Света Марина и геопарк Искър-Панега, всички те – чудесна уикенд дестинация от София. Посещавали сме два пъти пещерата и геопарка, а манастира – само веднъж.
Пещера Проходна, Очите на Бога
Когато за първи път поехме натам, беше пролет, свежест, навсякъде зеленина, много дъждове, компенсиращи безснежната зима … Денят беше един от купчината почивни дни в тези дъждове.
Пещера Проходна, Божиите очи
Още тогава открихме, че посещението на пещерата чудесно се комбинира с Геопарк Искър – Панега. За манастир Света Марина все още не знаехме. Той ни дойде като бонус на място – видяхме табелката и я последвахме.
Пещера Проходна отдалеч
Пещера Проходна
Пещера Проходна, или като още е известна – Очите на Господ, е природна забележителност, част от Карлуковския карстов комплекс край Карлуково и Луковит. Прилича на голям естествен тунел. В централната ѝ част са очите – две дупки с характерна форма на тавана на пещерата. От тях прониква голямо количество светлина и затова в пещерата е много светло.
Доста е хлъзгаво поради капките вода, падащи отгоре. Вътре в пещера Проходна има няколко масивни скални образувания, по някои от които можете да се изкачите. Много интересно място.
Очите на Бога
Как се стига до пещера Проходна
От София се поема по магистрала Хемус, след Ябланица се хваща пътя за Плевен. Отбивката за Карлуково е след мегдана на село Петревене. Скалният комплекс се намира на около 7 км от крайната табелка на село Петревене – на няколко метра след един паметник с орел на входа на село Карлуково.
Друг подход към пещерата е още от село Румянцево. Освен това, ако идвате от противоположната посока, може да се отбиете за пещера Проходна от Луковит. Има табелка.
В района на пещерата, по пътя вдясно има едно блато, което стига до единия вход на пещера Проходна.
Пещера Проходна и част от скалните образувания
Когато ние посетихме пещерата, точно пред входа ѝ попаднахме на група катерачи, превземащи околните скали.
Там в района, друг вариант за достъп до Очите на Господ е да се продължи няколко метра след блатото и да се завие наляво. Малко след този завой се намира туристически център с обширен паркинг около него. От лявата страна на центъра започва тясна пътечка, водеща до другия вход на пещера Проходна.
Преходът по тази пътечка до пещерата отнема не повече от 10 – 15 минути.
Пътечката от туристическия център до пещерата
В туристическия център на рецепцията се слага и съответния печат от 100-те обекта (номер 33 или 30 в зависимост от това кога е издадена туристическата книжка).
Пещера Проходна: на входа / изхода
Ние влязохме в пещера Проходна откъм блатото, излязохме от другия ѝ край, и се върнахме по гореспоменатата пътечка до туристическия център.
Красивите гледки около пещера Проходна
Внимавайте: за препоръчване е да посещавате пещера Проходна извън зимния сезон, защото при много студено време се образуват висулки лед, които на моменти се откъсват и падат и може да е опасно.
Скален манастир Света Марина
Скалният манастир Света Марина се намира недалеч от пещера Проходна. Пада се в скалите под туристическия център.
Скален манастир Света Марина до Карлуково
Манастирът се вижда от влака по линията София – Горна Оряховица. Ако някой път пътувате с влака, наближите ли Карлуково, хвърляйте поглед към високите скали край Искъра и ще го видите.
Начало на пътеката към манастира – покрай лявата стена на туристическия център
Как да отидете до скален манастир Света Марина
Отправна точка е туристическият център.
Пътечката към скалния манастир Света Марина започва на 20-ина метра от пътеката към пещера Проходна и също води началото си от лявата стена на туристическия център. Дълга е около 300 метра, но е много стръмна и хлъзгава на места. Затова по нея се върви бавно.
След около 10 -15 минути спускане по пътечката, близо до самата река, пътеката се разделя на две. Там трябва да се хване дясната пътечка. Веднага след като се завие надясно има и указателна табелка за манастира, но тази табелка е малко постфактум – вижда се, след като вече си взел правилната посока. Все пак, ако човек знае, че я има, може да се приеме за някакъв ориентир.
Втората табелка
Метър-два след тази табелка ходенето става много интересно, тъй като пътеката на места се губи, минава по скалите, а където я има е много тясна, тук-там стръмна. Хубавото е, че има метално въже за опора, здраво прихванато в скалите. На местата, където пътечката съвсем прекъсва или пък има резки скокове, има сложени малки, но много стабилни метални стълби.
Пътечката към манастира – интересната част
Не е чак толкова „хард“ туризъм, но е интересно.
Пътечката към манастира – още от интересната част
Малко преди манастира има едно дървено мостче. След него се открива и самият манастир. Като време – това е след по-малко от десет минути от втората табелка за манастира.
Пътечката към манастир Св. Марина – мостчето точно преди манастира
Накратко за манастира
Манастирът се състои от църква и малък двор.
Скален манастир Света Марина – църквата
В църквата може да се запали свещ. От съображения за пожарна безопасност е хубаво да се изчака свещите да изгорят, преди да се напусне районът на манастира.
Скален манастир Света Марина – църквата отвътре
Едноименната скална църква „Света Марина“ е построена през 14-и век и според кратката историческа справка, залепена до входа ѝ, се смята за уникален паметник на Българското средновековие. Била изписана от местни иконописци. На места се виждат останки от старите стенописи.
Преди време част от стенописите в църквата Света Марина били свалени. Сега те се пазят в Националния исторически музей – може да ги видите в една от залите на 2-рия етаж.
Стенопис Света Марина, Старозаветна Троица и жертвоприношение Авраамово – НИМ
Църквата била обитавана от монаси – исихасти. Пак според информацията на място, църквата оцеляла по време на турското робство, но през 19-ти век била изоставена и после западнала.
Геопарк Искър – Панега
Още при първото ни посещение, геопаркът изглеждаше много красиво място за разходка, интересно с множеството скални форми, реката и мостчетата.
Геопарк Искър – Панега
За съжаление, тогава успяхме да видим съвсем малка част от парка, тъй като голяма част от пътеките бяха залети от придошлата река, вследствие на дългите валежи.
Геопарк Искър – Панега: един от мостовете над реката
Затова, след време направихме и второ посещение, с подробностите от което и полезна информация за маршрута може да се запознаете статията Геопарк Искър – Панега.
