Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света
Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“
Ваше, Светейшество,
Досточтими и зеловъзлюбени в Господа отци,
Досточтими г-н Декан,
Многообични професори, преподаватели и студенти,
Братя и сестри, почитатели на Богословския факултет,
Започвам проповедта си с известните думи на св. Василий Велики, казани в отговор на префекта Модест, с който след срещата му Модест казал на св. Василий: помисли си все още до утре. На което св. Василий отговорил: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Намерих тези убедителни думи на велелепния и царствен св. Василий Велики за най-подходящи нам днес, защото искам да съпоставя нашия XXI век с четвъртото столетие на тримата светители. Днешният неолиберален глобализъм с учението и вярата им и особено джендър доктрината с православното им богословие. Умря г-н Бжежински неразкаян, но оскръблението по адрес на нашето св. Православие, че след комунизма Православната църква и св. Православие е най-големия враг на демокрацията, остана и се цитира дори и в наши дни. Либералният шведски политик Карл Бил пък отива още по-далеч. „Православието, казва той, е най-страшният враг на Запада. По-страшен от Ислямската държава“.
Жива е и доктрината на Христовата църква.
Трябва да забрави тя разделящите термини като абортите, гей браковете и др., а да се посвети на проблема с бедността. Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.
Само преди две години Европейският парламент също видя в светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума –
Православието на Тримата най-велики светители е трън в очите на съвременните либерали.
Защо? Защото като богослови вие всички много добре знаете, че твърде много неща в светотоПравославие изобличават днешния начин на живот и на падналата човешка природа изобщо. Знаете, че тридесет и седем години вече съм на служение в Българската източноправославна епархия, в плуралистично общество, но ако сравним по-внимателно двете парадигми на тукашния и тамошния светоглед и начин на живот, ще забележим, че те са различават почти във всичко. Понеже правилото е: When you are at Rome, do as the Romans do т.е. моят парафраз е: когато си в Америка, прави каквото правят американците. Изглежда само аз съм единственият, който туря спици в колелата на нашата талига и не включвам електрическия котлон на врящата плота за претопяване.
Не е новина, че св. Православна църква и православието на Тримата Светители е консервативно. То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми на ценностите във всички сфери на човешкия живот.Смята ги за дадени от Бога, а не от преходни и социални конвенции. Излишно е да отбелязваме колко разрушителни са и техните идеи и са настанали във всички тези неща. Не се чудете на това. В Америка, Канада и Австралия българското православие, вярно на Св. Трима Светители е архаично, варварско, противна, примитивна вяра и отживяла религиозна секта. Светото Православие на Тримата Светители обаче е категорично:
Хомосексуализмът е грях, срам, позор! Такава е волята Божия! Такъв е и библейският закон!
По завета на Тримата Светители ние призоваваме човека към един аскетичен идеал, който изисква самоубоздаване и самоотречение във всичко – сурова дисциплина, доброволни жертви в името на Св. Дух. Съвремието обаче призовава към друго. Знаете Лука: 12:9 – „Имаш много блага“. Яж, пий, весели се, наслаждавай се на живота, граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади. Това е смисълът на твоето съществуване. Ако си беден, бори се със зъби и нокти, прави кариера, повдигай се и печели, печели, печели! Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен материализъм, който дойде за съжаление и у нас, са безкрайни противоположности на православния дух.
Какво е плурализмът? Има ли плурализъм в св. Православие? Особено в православието на тримата светители? Струва ми се, че по подобие на тях и вие в Богословския факултет мислите, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи.
Бог е един! Истината е една! Църквата Христова е една!
Според тримата светители един е и пътят на спасението, но за съжаление и тук нагласата на мисленето ни е диаметрално противоположна. Ами правата на човека? Какво е становището на тримата светители за правата на човека в двадесет и първия век? Отговорът е: той е твърде далеч от това да се съсредоточаваме върху нечии „права“, както прави съвременното ни общество. Напротив! То набляга много повече на задълженията върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху това, което му се полага. Истината е, че Православието, както го разкриват тримата светители е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен „правоимащ“, а едно осакатено от греха и паднало създание. Смята, че то се нуждае не от глезене, не от ширене на свобода, а от убоздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите и иска от него не права и свободи, а отговорност в предано служение на Божия закон. Всичко това показва, че Православието на тримата светители е твърде далеч от тъй наречената ценност на либералната демокрация.
Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора и на злото, и на злите, дори и на дявола. Те уж са равни в рамките на плуралистичния модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество.
Културата и безграничната свобода се израждат в култура на греха и култура на порока.
Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа. Православието на тримата светители зове към тесен път и тясната врата, а съвременното общество към широкия път и към общото течение. Православието на тримата светители е борба със страстите, а съвременният начин на живот – тяхно пълно разминаване. Православието според тримата светители е служение на Духа, а днешният life style – служение на търбуха и на плътското удоволствие. Православието на тримата светители гледа към Йерусалим, а либерализмът на обществото ни към къде? Към Содом и Гомора. Православието на тримата светители е строго и ето защо, като приятел в Господа ви уверявам – наивно е да смятаме, че либералистите някога ще отворят сърцата си за нашето св. Православие, което е същото като на тримата светители.
Св. Василий вече го е казал: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Идеални думи! Нека само за минутка си представим реакциите на великия св. Василий, на мъдрия богослов св. Григорий и на смелия златоуст св. Йоан относно задължителното сексуално възпитание в наши дни. Мама, татко няма вече да съществуват, както и понятията мъж и жена, а дори и в частните религиозни училища ще се изучава задължително половата равнопоставеност т.е. различието между мъжете и жените не е вече дело на Бога, не се определя биологически, а се явява следствие от културното и социално развитие на личността в рамките на обществото и е нещо старомодно, тъй като един и същи човек би могъл да притежава различни видове полова принадлежност. Например аз съм Джоузеф, но утре мога да бъде Джозефина. Друга е с най-хубавите имена в целия свят – Ана-Мария, но на другия ден устата сама може би ще промълви Антон.
Иска ми се да благодарим на Богословския факултет в София и Велико Търново за становищата им по този казус, но нека се знае, че не всичко е отминало, че идва по-страшното, че и за напред ще очакваме тяхната смела мисия в духа на тримата светители, за да ни разясняват ползата и вредата на теорията на половата равнопоставеност. А на всички вас, приятели в Господа в Богословския факултет искам да благодаря за вниманието и хубавата служба и на изпроводяк да ви напомня, че богословието е слово, наука и знание за Бога и неговото академично място е точно тук в Богословския факултет. А щом е слово, наука и знание, какъв тогава е урокът от днешния празник? Че тримата светители не са разчитали единствено на духовната опитност, придобита в манастирско служение и послушание. Но и на солидна научна, богословска, теоретическа подготовка, която ги е предпазила от съблазни и ги е направила смели защитници и учители на автентичното богословие, тъй желано и от всички вас. Заредете се с мъдрост и сила и не се бойте, че сме малко стадо, защото Господ Иисус го е казал: „Не бой се малко стадо. Аз съм с вас до свършека на света“. Като имаме и небесното покровителство на тримата светители нека се помолим от сърце – пламенната вяра и смелото изповедничество на св. Василий, богословският ум и кротостта на св. Григорий и проповедническата ревност и свят живот на св. Йоан Златоуст, да бъдем като тях православни богослови по слово и живот и като тях да прославяме Едната Света Животворяща и Неразделна Троица. Амин!
На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Слово произнесено от митрополит Йосиф на празника на светите Трима Светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
30 януари /2019/ е празника на светите Трима Светители
Братя и сестри, Православни Българи,
Уважаеми госпожи и господа,
Днес 30/01/2021 Църквата чества паметта на светите Три Светители
Живеем във време, когато сатанински сили не пестят сили и средства да ни унищожат като народ и държава. Повечето от т.н. ни политически елит е от слуги на сатаната и атеисти. Работят да ни отдалечават и противопоставят на Русия. Политическият ни живот тече под сатанинска диригентска палка. Нас българите, перфидно ни унищожават, физически и духовно.
На 8 ноември 1948 г. в с. Коларово, Петричко, е извършено нечувано в историята на Българската православна църква злодейско покушение.
В деня на своята 60-та годишнина пада убит един от най-бележите българи, една от най-светлите фигури в най-новата ни история, умът и съвестта на Българската православна църква – Неврокопски митрополит Борис.
Убиецът отива над мъртвото тяло и пак стреля, като произнася думите: „Ето ти още един куршум, мръсно българско куче!”
Митрополит Борис, по рождение Вангел Симов, роден в Македония – в родолюбивото българско село Гявато, Ресенско, на 8 ноември (26 октомври) 1888 г., отдава целия си живот в служба на светата БПЦ, за защита българщината в Македония – свещената земя, дадена от Бога на Българите.
Сатанинските сили, във войната срещу Православието, сътвориха т.н. „македонски език“ и „македонска нация“. Прокараха го по сатанински през Петербург/Москва и Белград.
Днес в Москва, управници и РПЦ, също и в Белград, управници и СПЦ, а и руси и сърби, все още не проумяват това, което се върши в Македония, срещу българщината и България. Това е война не само срещу България, а е война и срещу Православието, срещу Русия и Сърбия. В днешните съдбовни времена е добре да се помни, отчита, да е в сърцето и душата на всеки българин, обичащ Род и Родина, в борбата на Православието срещу сатанинските сили, словото на Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света.
д-р/кин/ Димитър Йончев
