ЧЕСТ издига една национално консервативна програма със силен социален уклон, опряна на националната идентичност и на християнската традиция на българската държава и нашата народностна общност.
На пресконференцията на новата партия ЧЕСТ /Чиста, Единна и Суверенна Татковина/ очаквах с нетърпение реакцията на политиците от днешния ни елит – както управляващи, така и опозиция.
Ако не лично господата Радев, Борисов, госпожа Нинова, то поне някои от говорителите им. Поне до момента, в който пиша тези редове – 48 часа след пресконференцията – мълчание.Нито поздрави към ЧЕСТ, нито упреци. Сякаш нищо особено не е станало. Още една политическа партия на българската сцена – какво от това? При вече регистрирани – ако не се лъжа – повече от 400.
Ето този „реализъм“, проявен от българския политически елит спрямо новото явление – пресконференцията на ЧЕСТ – ме кара да заявя личното си мнение.С пресконференцията, на която изложи оценката си за положението в България, своята програма и политически амбиции, ЧЕСТ направи чест на българското общество и породи основание за надежда.
Чест на съвременното общество в смисъл, че въпреки преживяното в последния век, то се оказва способно да излъчи партията ЧЕСТ, която издига една национално консервативна програма със силен социален уклон, опряна на националната идентичност и на християнската традиция на българската държава и нашата народностна общност.
Надежда, че ако ЧЕСТ успее да постигне сполука в обявените амбиции, това ще помогне на българското общество да намери по-добър път за реализация в изключително сложния съвременен свят.
В никой момент от последния век България не е имала подобен политически субект на своята обществена сцена. Времето и „силните на света“ не го позволяваха.Изредиха се да налагат свои „абсолютни решения“ на световните проблеми фашизмът, национал социализмът, съветският комунизъм.
Сетне – двойката САЩ – Съветски съюз /но в студена война помежду си!/. Подир тях – дойде ред на глобализма и неолиберализма. Всички те „допринесоха“ да се намери света в положението, в което е днес.
И колкото и да са различни, обединява ги една обща черта. Всичките – с различни средства и мотиви – пренебрегваха мъдростта, която внушава човешката история. А именно, че трайното и здравото, и в обществото и в отделния човек, се гради върху наследеното от миналото, съчетано с усилията в настоящето, при разумен поглед към идващото от бъдещето. И че носител на това трайно и здраво е традиционното семейство и изгражданата над него народностна общност.
Пътят, който си чертаят основателите на ЧЕСТ, не обещава лесен успех. Факторите, които ще му влияят, са много и далеч не всички открито заявени. Но нещо изключително важно е вече направено.Този път е назован и съвременници заявяват, че борбата за реализацията му е техен жизнен избор.
Не ги познавам. Но на годините, които имам, искрено им завиждам.
Владимир КОСТОВ
http://epicenter.bg/article/Vladimir-Kostov–ChEST-ni-pravi-chest-i-nosi-nadezhda-/238742/11/0
