Архивните източници и мемоари показват, че всички тези мерки са били осъществени, понякога с ентусиазъм, не само в Монастир, но и в другите градски центрове. Записани са най-различни анекдоти, в които се описват опитите на критски касапи да обслужват неговорещите гръцки език клиенти, настаняванията на гръцки хулигани в малки ханове в българските квартали, които успешно сплашват поддръжниците на ВМРО, както и опитите на гръцкия комитет, чрез насилие и сплашване, да наложи това генерално ембарго. И все пак тези планове имат само слаби шансове за успех. Въпреки че спомените за неочакваната степен на социална мобилизация вътре във влашката общност са много живи, също както и легендите за нелегалните операции на ВМРО, на практика е много малко съмнително дали търговците биха могли да си позволят лукса да избират клиентите си или пък наемните работници да избират работодателите си в съгласие с националните си предпочитания, дори и ако тези предпочитания вече са били утвърдени и известни сред местната общественост.
6. Заключения
Монастир е бил град със силно урбанизиран търговски профил, свързан с елинизираните влашки кланове, които са се установили тук през късния осемнадесети век и са впечатлявали всички пътешественици със своето „усърдие и интелигентност“. През деветнадесети век се засилва урбанизацията на славянското селячество, която се ускорява особено много през 1890-те години. Селяни, които по традиция са емигрирали по далечни места на Балканите или дори в азиатските провинции на Османската империя, за да свържат двата края, сега са подложени на допълнителен икономически натиск и се нуждаят от пари в брой: урожаите пропадат, структурните спънки като корупция и лоша администрация не могат да бъдат отстранени, данъците растат, консумеризмът печели все повече привърженици и, последно, но не най-маловажно – войнственият национализъм се е превърнал в неотделима част от ежедневието. При тези обстоятелства младите селяни-мъже все по-често и във все по-голям брой се изселват в Америка или в съседните градски центрове.
Монастир, бидейки административен център, а след 1895 и железопътен възел, привлича два вида имигранти от селските райони. Първите са млади селяни, мъже и жени, най-често без семейства, които са готови временно да се откъснат от домовете си и да живеят при мизерни условия, за да се възползват от разширяването на града и от влашките буржоазни навици, тоест да работят за ниски надници и да припечелват допълнителни доходи като неквалифицирани работници и надничари от всякакъв вид, или като упражняват различни занятия, които изискват минимално образование без нужда от капитал или скъпо оборудване. Вторите са търговци на скромна нога от съседните полуградски центрове или по-богати селяни (най-вероятно завърнали се от чужбина емигранти) с достатъчно капитал (или кредит), който да им позволи да започнат бизнеси като дребни собственици на магазини. И в двата случая успешната урбанизация е свързана с продължителните национални сблъсъци между гръцки и български чети. Свободното движение на селяни и продукти от селата, планините, езерата или кошарите към пазара не би могло да бъде постигнато без защита от страна на въоръжени чети. Бизнесите в различните части на Монастир, особено от предградията, които са населени най-вече от селяни-славяни, също изглежда са били силно повлияни от националните предпочитания. От друга страна, когато влашките търговци започват да чувстват присъствието и, което е по-важно, засилената конкуренция от страна на новите амбициозни градски заселници, те формират (с помощта на гръцкото консулство) тайна организация, която да защищава животите и интересите им, след което започват бойкот против новодошлите, за да спасят бизнесите си.
Тезата, поддържана в тази статия е, че конфронтациите между старите влашки търговци и новите славянски такива, е разширила пропастта между двете социални групи и е оказала влияние върху националните им предпочитания, макар че те са живеели в общество, в което етническата принадлежност няма почти никакво значение, а многоезичността е основно правило[54]. Национализмът е бил удобно използван от всички споменати прослойки, за да се оправдае насилственото разрешаване на един остър икономически и социален конфликт. В същото време обаче националистите използват нарастващите социални напрежения, за да увеличават броя на последователите си с мъже, желаещи да защищават или променят социалния си статус. За да постигнат целите си, притежателите на магазини и други търговци, поддържащи ВМРО, са принудени да сътрудничат с различни надничари и други работници, които живеят в постоянен преход между града и селото, и трябва да разчитат на подкрепа от страна на Комитета. Тези селяни са използвани като изпълнители на поръчкови убийства в градските центрове. Изглежда донякъде иронично, че в повечето случаи убийствата, които те извършват по улиците на Монастир, отмъщават за предишни убийства на видни българи, които не са били непременно активно замесени в националните борби. До известна степен изглежда, че отмъщенията, сътрудничеството, бойкотите и конспирациите са развили чувството за принадлежност сред малкото видни български семейства в Монстир, издигащата се дребна буржоазия от селски произход, хората, завършили български училища, дръзките борци и роднините в селата. Същото може да се твърди и за гръцката национална партия в Монастир и Македония като цяло. За да се защитят, влашките хора на професиите, учители и капиталисти, са принудени да си сътрудничат с чиновници и войводи от Гърция, дори и с членове на местните по-ниски прослойки, били те славяни или не. Освен това те трябва да укрепят връзките със селските си клиенти, противно на законите на пазара. И макар че този „национален“ съюз има връзка с неща като сделки и разплащания, той все пак не е чисто икономическо дело. Той се основава, поне символично, на общото решение да се отхвърли принадлежността към Българската независима църква и да се приеме идеята за гръцко образование.
ВМРО и неговото гръцко съответствие, Makedonikon Komitaton (Македонски комитет), са в известен смисъл две „въобразени общности“, които са национализирали, доста неясно, но възможно най-удобно, всевъзможни социални разцепления и индивидуални аспирации. Урбанизацията и емиграцията в епохата на национализма са прекъснали една традиция, която се е характеризирала чрез лоялност към църквата, семейството, клана и селото. Тайните организации предлагат на множество млади мъже, живеещи извън собствените си кланове и далеч от селата си, една алтернативна възможност за намиране на ориентири и подкрепа. Но идеята за нацията все още е доста далеч. Традиционното културно разделение на труда държи славяните по полетата, а власите по пазарищата. За градските селяни да се приеме национализма като средство за ускоряване на успешната им интеграция в пазарите на труд и стоки не е напълно безсмислена опция. Това дори ги спасява от унижението да приемат по-ниския си социален статус. За влашките търговци в Монастир пък гръцкостта е дълбоко вкоренен аспект от техния по-висок социален статус. Тя е напълно несъвместима както със славянския национализъм, така и с какъвто и да било вид братство със селяните, което би поставило в опасност тяхната социална (и финансова) позиция. Националните комитети действително са в състояние да подкрепят проникването на селяните в градското общество според национални интереси, да поддържат увеличаването на българската градска прослойка или на една гръцка работническа такава; те дори могат да убедят селяните да предпочитат само определени магазини или да формират национално мотивирани търговски картели. Но все пак подобни изкуствени съюзи и симпатии, основаващи се на взаимни икономически интереси, не могат да заместят напълно нито очевидната липса на етническа солидарност, нито пък да неутрализират завинаги законите на пазара. Урбанизацията на Монастир (както и на множество други македонски градски центрове) приближава едни до други славянските селяни и влашките търговци; в някои случаи това близко познанство е оправдавало националистическата загриженост за обща етническа идентичност отвъд всякакви културни или езикови бариери, но в повечето случаи то води просто до презрение.
Група А: положителни твърдения:
Половината от населението на града се състои от македонци.
Половината от населението на града се състои от българи.
Половината от населението на града се състои от гърци.
Половината от населението на града се състои от румънци.
Половината от населението на града се състои от куцовласи.
Половината от населението на града се състои от турци.
Половината от населението на града се състои от албанци.
Една четвърт от населението на града се състои от евреи.
Населението на града съдържа голяма група цигани.
Група Б: отрицателни твърдения:
На практика в Монастир няма македонци.
На практика в Монастир няма българи.
На практика в Монастир няма румънци.
На практика в Монастир няма куцовласи.
На практика в Монастир няма турци.
На практика в Монастир няма албанци.
На практика в Монастир няма цигани.
Група В: разяснителни твърдения:
Македонците са просто българи.
Македонците са напълно различни от българите.
Куцовласите са просто румънци.
Куцовласите са напълно различни от румънците.
Всеки грък в днешен Монастир е румънец.
Всеки румънец беше грък по времето на вражеската окупация.
Местният турчин е просто албанец.
Местният албанец е просто турчин.
[1] Както е добре известно, Монастир е гръцкото название на македонския град Битоля. В текста ще се използва това име, за да се поддържа по-верен духа на оригинала Бел. пр.
[2] В тази статия наименованието се използва за обозначаване на географския район, известен като Македония през Османския период, тоест вилаетите Солун, Монастир, и Косова. Този регион е далеч по-обширен от античното Македонско царство, днешна гръцка Македония или Бившата югославска република Македония. Бел. авт. (всички бележки в текста, освен ако е указано другояче, са на автора).
[3] Series 1, No. 1, July 1917, edited by A. Dugont.
[4] Виж например статията от Милена Махон, „Македонският въпрос в България“ (Nations and Nationalism, Vol. 4/3 (1998), 389-407), който се занимава с противоположните македонски и български гледища от 1990-те.
[5] Днес те са притежание на правнучката му госпожа Лола Катсояни-Делияни (Солун, Гърция).
[6] Mary Adelaide Walker, Through Macedonia to the Albanian Lakes (London 1864), 137-9.
[7] Планинската гранична област между гръцка източна Македония и Албания.
[8] Макар на гръцки език да има важна и обширна литература за влашките предприятия на Балканите и в Централна Европа, все още най-добрият справочник за техните дейности и социална роля си остава ‘The Conquering Balkan Orthodox Merchant’, Journal of Economic History, Vol. 20 (1960), 234-313 от Traian Stoianovich. Виж също статията на Basil C. Gounaris and Asteris I. Koukoudis, ‘Apo tin Pindo sti Rodopi: Anazitondas tis engatastaseis kai tin taftotita ton Vlachon’ (From Pindos to Rodopi: In Search of Vlach Settlements and Identity), Istor, Vol. 10 (1998), 1-47, където целия въпрос за влашкия произход се оценява от социо-икономическа гледна точка.
[9] Виж например Arbern G. Hulme-Beaman, Twenty Years in the Near East (London 1898), 140. Hulme-Beaman е кореспондент на Standard през 1889.
[10] Public Record Office, Foreign Office (hereafter FO) 195/2208, Young to O’Conor, Monastir, 29 October 1905, f. 286.
[11] FO 195/2263, Monahan to O’Conor, Monastir, 27 February 1907, ff. 224-5.
[12] Muir G. Mackenzie and A.P.Irby, Travels in the Slavonic Provinces of Turkey in Europe (London 1867), 73.
[13] Valentine Chirol, ‘Twixt Greek and Turk; or: Jottings during a Journey through Thessaly, Macedonia and Epirus in the Autumn of 1880 (Edinburgh 1881), 70.
[14] Hulme-Beaman, op. cit., 140.
[15] John Foster Fraser, Pictures from the Balkans (London 1906), 206.
[16] По железопътната линия, минаваща през Монастир, където предварително уговорената държавна парична гаранция е възлизала на 14,300 франка за километър, постъпленията са по-малко от 10,000 от 1897 до 1906, и само на четири пъти (1908, 1910-12) те надминават предварително гарантираната сума.
[17] Basil C. Gounaris, Steam over Macedonia: Socio-economic Change and the Railway Factor (Boulder 1993), 74-130; Michael Palairet, The Balkan Economies, c.1800-1914: Evolution without Development (Cambridge 1997), 342-6.
[18] Gounaris, Steam over Macedonia, 172-90.
[19] „Екзархия“ е понятието, използвано за Независимата българска (схизматична) църква, установена през 1870 и отделена от екуменическата Патриаршия през 1872. В този смисъл понятието „екзархист“ тук е синоним на „българин“.
[20] Виж Dimitris Livanios, ‘Conquering the Souls: Nationalism and Greek Guerilla Warfare in Ottoman Macedonia, 1904-1908’, Journal of Byzantine and Modern Greek Studies, Vol. 23 (1999), 195-221.
[21] През 1905 около 7,000 души емигрират в САЩ само от вилаета на Монастир. Общият брой от всичките три вилаета към 1912 е вероятно между 50,000 и 75,000 души.
[22] Basil C. Gounaris, ‘Emigration from Macedonia in the Early Twentieth Century’, Journal of Modern Greek Studies, Vol. 7 (1989), 133-53.
[23] Nikolai Todorov, I Valkaniki Poli (The Balkan City), trans. into Greek by Efi Avdela and Yeorgia Papayeorgiou (Athens 1986), Vol. 2, 504-13.
[24] Vasilis Dimitriadis, I Thessaloniki tis parakmis: I elliniki koinotita tis Thessalonikis kata ti dekaetia tou 1830 me vasi ena othomaniko katasticho apografis touplithismou (Thessaloniki in Decline: The Greek Community of Thessaloniki in the 1830s on the Basis of an Ottoman Census Register) (Irakleio 1997), 137-52.
[25] Това заключение се основава на непубликуваната магистърска работа на Константинос Скондрас (Солунски университет) върху демографията и образованието в северна Македония (18 век – 1870), в която се представя подробен списък на достъпната по този въпрос литература.
[26] V. Berard, Tourkia kai Ellinismos (Turkey and Hellenism), trans. into Greek by M. Lykoudis (Athens 1987), 174.
[27] Walker, op. cit., 144-5.
[28] Шестима млади мъже, силно повлияни от българската революционна идеология и социализма, основават ВМРО в Солун през 1893. Въпреки кратките им опити за сближаване със сръбски, гръцки и главно влашки селяни, както и инцидентни сблъсъци със София, ВМРО си остава политическата организация на българската Екзархия в Македония. Виж Stephen Fischer-Galati, ‘The Internal Macedonian Revolutionary Organization: Its Significance’, in ‘Wars of National Liberation’, East European Quarterly, Vol. 6 (1973), 454-72; K. Pandev, ‘Le Mouvement de Libération de la Macédoine et de la Région d’Andrinople du Congrès de Salonique 1896 jusqu’en 1899’, Bulgarian Historical Review, Vol. 1 (1983), 41-57; Duncan M. Perry, The Politics of Terror: The Macedonian Revolutionary Movements, 1893-1903 (London 1988).
[29] Greek Foreign Ministry Archives (hereafter GFMA), F. 1906 AAK/A, Xydakis to Skouzes, Monastir, 14 June 1906, No 410.
[30] Paul Bairoch, ‘Urbanization and Economy in Pre-Industrial Societies: The Findings of Two Decades of Research’, Journal of European Economic History, Vol. 18 (1989), 239-90.
[31] Andrei Simic, The Peasant Urbanites: A Study of Rural-Urban Mobility in Serbia (New York and London 1973).
[32] Joel M. Halpern, ‘Town and Countryside in Serbia in Nineteenth Century Social and Household Structure as Reflected in the Census of 1863’, in Peter Laslett and Richard Wall, eds, Household and Family in Past Time (Cambridge 1972), 401-27.
[33] Paul Sant Cassia and Constantina Bada, The Making of the Modern Greek Family: Marriage and Education in Nineteenth Century Athens (Cambridge 1992), 235-6.
[34] Charles Eliot, Turkey in Europe (London 1908), 323.
[35] Reginald Wyon, The Balkans from Within (London 1904), 80.
[36] Свидетелствата тук идват от следните източници: GFMA, F. 1905, Consulate in Monastir, Levidis to Skouzes, 26 February 1905, No. 203, 23 March 1905, No. 309, 28 March 1905, No. 318; and F. 1906 AAK/A, Xydakis to Skouzes, Monastir, 25 February 1906, No. 138; Chalkiopoulos to Skouzes, Monastir, 27 April 1906, No. 256. See also FO 195/2156, Biliotti to O’Conor, Thessaloniki, 9 April 1903, f. 363.
[37] Една турска лира от онова време варира между 107.5 и 109 пиастъра.
[38] Gounaris, Steam over Macedonia, 267.
[39] Жителите на Арнаут махале в Монастир например произлизат от едно-две албанско-говорещи християнски села близо до Корица (днешна албанска Корге); виж Yeorgios Ch. Modis, Makedonikos Agon kai Makedones archigoi (Macedonian Struggle and Macedonian Chieftains) (Thessaloniki 1950), 23.
[40] Peter Bendict, ‘Aspects of the Domestic Cycle in a Turkish Provincial Town’, in J.G. Peristiany, ed., Mediterranean Family Structures (Cambridge 1976), 219-41.
[41] Modis, op. cit., 8.
[42] GFMA, F. 1902 AAK/Z-H, Kouzes-Pezas to Skouzes, Monastir, 15 December 1902, No. 725; Modis, op. cit., 18.
[43] FO 195/2156, Biliotti to O’Conor, Thessaloniki, 7 May 1903, f. 536.
[44] GFMA, F. 1905 Monastir Consulate, Spyros Doumas’s report, 31 January 1905.
[45] FO 195/2156, Biliotti to O’Conor, Thessaloniki, 9 April 1903, f. 363.
[46] GFMA, F. 1903 AAK/E, Kypraios to Rallis, Monastir, 18 July 1903, No. 542.
[47] Най-добрият анализ в тази връзка принадлежи на Keith S. Brown, ‘Of Meanings and Memories: The National Imagination in Macedonia’ (unpublished PhD dissertation, Chicago 1995).
[48] Виж например GFMA F. 1905 Monastir Consulate, Levidis to Skouzes, 14 February 1905 No. 170; F. 1906 AAK/A 1906, Xydakis to Skouzes, Monastir, 25 February1906, No. 138.
[49] FO 195/2208, Young to O’Conor, Monastir, 2 November 1905, ff. 289-90.
[50] Fraser, op. cit., 206.
[51] Modis, op. cit., 221.
[52] Tilemachos M. Katsouyannis, Peri ton Vlachon ton ellinikon choron (On the Vlachs of the Greek Lands), (Thessaloniki 1966), Vol. 2, 61.
[53] Modis, op. cit., 220.
[54] По въпроса за липсата на етническа идентичност в Македония от началото на двадесети век виж Basil C. Gounaris, ‘Social Cleavages and National “Awakening” in Ottoman Macedonia’, East European Quarterly, Vol. 29/4 (1995), 409-26, както и Anastasia N. Karakasidou, Fields of Wheat, Hills of Blood: Passages to Nationhood, 18701990 (Chicago and London 1997), 133-7.
