Финансово-икономическите скандали избухват по-рядко от политическите, но имат значително по-силен ефект. Фалитът на „Леман брадърс“ е поостарял, но показателен пример. България не прави изключение, и ако 2014-а бе годината на КТБ, през 2020-а страната ни се превърна в царството на хазартния Череп, ако направим по-свободна препратка към един от филмите за Индиана Джоунс – „Царството на кристалния череп“.
Повод за скандала около хазартния бизнес у нас стана сигнал срещу Васил Божков от бившите му съдружници – братята Боян и Цветомир Найденови и техния баща Стефан. Те се оплакаха, че партньорът им във фирмата за залагания „Ефбет“ ги изнудва и заплашва с убийство. В първите дни на декември 2019 г. по сигнал на Найденови НАП и Агенцията за държавен и финансов контрол започнаха проверка дали лотарията на Божков е избегнала плащането на такси за хазарт. Реакцията на прокуратурата също не закъсня. На 20 декември държавното обвинение съобщи, че е образувано досъдебно производство за изнудване през 2017 г. и е изискана информация от Държавната комисия по хазарта за фирмите „Ефбет“ ООД, „Еврофутбол“ ООД, „Ефбет партнерс“, „Нове холдинг“ АД. Парламентът също се включи в атаката, като промени закона и на практика бе заличен бизнесът с талончета на Божков, като го превърнаха в държавен монопол. Ракета носител на поправките станаха депутатите от НФСБ на Валери Симеонов, внесли законопроект, с който монетната лотария става изключително право на „Българския спортен тотализатор“. Маскирани полицаи влязоха в ДКХ и отведоха на разпит тогавашния й председател Александър Георгиев и още шестима служители. Успоредно започнаха претърсвания в офиса на „Нове холдинг“ на ул. „Московска“ 43, както и в сградата на „Национална лотария“ на ул. „Фритьоф Нансен“.
Далече от съда
Главният прокурор Иван Гешев побърза да се похвали, че срещу хазартния бос са повдигнати обвинения за почти всички престъпления по НК – ръководене на организирана престъпна група, принуда, изнудване, опит за подкуп на длъжностно лице, подбудителство, престъпление по служба, търговия с влияние, държане и отчуждаване на културни ценности. Преди да бъде задържан обаче, Божков замина за Обединените арабски емирства, където остана, въпреки искането за екстрадиция. С обвинение и за няколко месеца в ареста се озова секретарката му Йоана Чолакова, която за кратко е заемала позицията на административен ръководител на „Левски“. Сходна съдба има и съпругата на бизнесмена Елена Динева – тя остана под стража почти осем месеца, докато прокуратурата не измени наскоро мярката за неотклонение в най-леката – „подписка“. Антон, синът на Божков, е обвинен за пране на пари и е на свобода срещу гаранция от 1,5 млн. лв.
В организираната престъпна група на Божков бяха включени действащи и бивши служители на комисията по хазарта. Обвинение получи тогавашният й шеф Александър Георгиев, който бе освободен под гаранция. Месеци в ареста обаче лежи бившият председател на ДКХ Огнемир Митев. В момента, въпреки че обвиняемите са десетки, а няколко души престояха в ареста месеци наред, нито един не е изправен пред съда. Все още не е подготвен обвинителен акт срещу Божков или друг член на ръководената от него организирана престъпна група. На 2 ноември съдът обяви временното отнемане на лиценза за бизнеса със залагания на „Националната лотария“ за незаконно. Комисията по хазарта го е наложила с аргумента, че дружеството е натрупало над 3 млн. лв. неплатени такси върху залаганията за последните шест години. В същото време обаче НАП продължава да издава удостоверения на фирми на Божков, че са изрядни към хазната, въпреки обвинението за 700 млн. лв. дължими такси.
Напразни надежди
Обещанието на властта, че Българският спортен тотализатор ще увеличи неимоверно печалбите си, не бе изпълнено. Спортният министър Красен Кралев твърдеше, че промените в Закона за хазарта „ще доведат до 50 милиона повече за българския спорт“. Почти година по-късно парите за спорта ще бъдат увеличени, но с много по-малко от обещаното, показва бюджетът за 2021 г. В него е записано, че Министерството на младежта и спорта ще разполага с 97,6 млн. лв. спрямо 82,26 млн. лв. за тази година. Едва 8 млн. лв. от заложеното увеличение идват от по-големите приходи на тотото.
На този фон прокуратурата категорично отказа да разследва твърденията на Божков, че е дал милиони подкуп на премиера Бойко Борисов, на бившия финансов министър Владислав Горанов и на шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, за да избегне плащането на хазартни такси. От Дубай бизнесменът изпрати сигнал до държавното обвинение, че само за последните три години е предал в брой 67 млн. лв. на поставени лица на министър-председателя, и попита неговия пиар Севделина Арнаудова защо всеки месец е посещавала офиса му. Тя дори не отрече, че е ходила многократно на „Московска“ 43, а вместо това съчини „приказка на Шехерезада“, в която заплаши, че ще се разприказва. Сякаш само прокуратурата не е любопитна какво има да каже Арнаудова.
Божков показа извлечения от личната си сметка, че е изтеглил 67 млн. лв. ДАНС започна проверка защо не е уведомена от „Уникредит Булбанк“ за банковите извлечения, както изисква Законът за мерките срещу изпиране на пари, но резултатът остана тайна. После Божков показа СМС кореспонденцията си с Владислав Горанов, в която обсъждат работата на комисията по хазарта и правят уговорки за срещи. През юни главният прокурор вяло съобщи, че Борисов, Горанов и Стоянова са били разпитани, но не каза нищо повече. В крайна сметка властта се погрижи да покрие следите за несъбраните хазартни такси от монетната лотария, като набързо разформирова комисията по хазарта и прехвърли контрола върху сектора към НАП. Това стана, веднага щом Борисов отстрани Горанов като финансов министър под натика на масовите антиправителствени протести през юли.
Мазнинка и майбаси
Борисов и бившият му министър Горанов и през 2020 г. бяха щедри, когато трябваше да се дават пари за строеж на магистрали без обществени поръчки, за държавни кредити на корпулентни предприемачи. На останалите бе отговаряно, че пари няма. Спазваме „строга фискална дисциплина“. Колизиите около отпускането на кранчето започнаха през март с първата вълна на коронавируса. „Стискам и малкото мазнинка в държавата да стигне за социално слаби и пенсионери“, каза тогава премиерът. „Само една седмица сме в това критично състояние и те почват да искат да харчим милиарди. Казах вече, ако олигарсите си продадат майбасите, ще осигурят заплати. А те: Дайте да дадеме на всички“, възмути се Борисов. „Как си представят хората безвъзмездните пари?
Да вземем един от правителствените хеликоптери и да минем да разхвърляме едни пари над жълтите павета“, възкликна през април Горанов. Той едва ли е предполагал, че това наистина ще се случи няколко месеца по-късно. Дотогава пари се раздаваха по-наедро – 75 млн. лв. за държавен кредит на колекторска агенция, заради който бе изгонен шефът на ББР Стоян Мавродиев, 140 млн. лв. за покупката на държавния дял в ПИБ и други важни приоритети. Пандемията се оказа удобно оправдание за погасяване на недоволството чрез порой от пари. На принципа на пробата и грешката държавата полека се стегна и изкопира набързо няколко мерки – схемата за заетост 60/40 (която после стана 80/20 за някои бизнеси), помощи за родители, грантове и безлихвени кредити за граждани и фирми. В началото те се оказаха доста недостъпни, но накрая бе постигнат крайният резултат – на всекиго по нещо.
Появиха се и по-специални бизнеси, като ресторантьорството, към които Борисов се оказа далеч по-щедър. През главите на иначе най-верните си финансови стражи – Горанов и Менда Стоянова, премиерът сложи на карта техния авторитет и стабилността на данъчната система. Признавайки гласно, че свалянето на ДДС е „абсолютна грешка“, Борисов показа кой е шефът в държавата и свали ставката до 9% като реверанс към един от най-сивите сектори – ресторантьорството, към което впоследствие се прикачиха памперсите, книгите и дори фитнесите. Всичко това ту имаше, ту нямаше нищо общо с предстоящите парламентарни избори.
Единственият недоволен от Борисовата щедрост най-вероятно ще се окаже следващият финансов министър. Той ще има честта едновременно да намери 5 млрд. лв., за да покрие дефицита през 2021 г., и да отмени един по един Борисовите подаръци – данъчното облекчение за деца, намалената ставка на ДДС за ресторантите, памперсите и фитнесите, петдесетолевките на пенсионерите и какво ли още не.
Проблем със статистиката
През годината БСП алармира от парламентарната трибуна, че в данните за платежния баланс за 2019 г. съществува огромен неотчетен внос предимно от петролни продукти в рамките на около 2 млрд. евро, който би довел до намаляване на стойността на растежа за 2019 г. до около 0,8-1% от БВП. От прессъобщение на БНБ също стана ясно, че има рекорден размер на „грешки и пропуски“ в данните за платежния баланс – 3,3 млрд. евро. „Като преоценим растежа, който декларира правителството „Борисов“ от 3,3%, с тези минус 4 млрд. фактически растежът е 0,8-0,9%“, изчисли Румен Гечев. НСИ, макар и с половин уста, призна за неточностите. Междувременно шефът на НСИ Сергей Цветарски влезе в обяснителен режим. Нямало грешки, но имало закъснение в получаването на част от данните. Цветарски бе категоричен, че върху него не е оказван политически натиск.
автор: Евгени Гаврилов
duma.bg https://svobodnoslovo.eu/
