И след като Мутафчийски е новородения младенец в лабораторни политически условия, образец за човек, лекар, административен апаратчик, всезнайко и национален чувален погребален агент /…ама, яко ще се мре/ – нека да отворим с вас една тъмна и непрочетена страница от нашето многострадално национално житие. Време е. –––––––––––––––––––––––
Първият починал от Коронавирус пациент у нас е през месец септември, миналата година! Много преди да бъде набеден гр. Ухан като дежурен виновник, само защото един китаец изял някакъв прилеп и така станала работата с въпросната биотехнология. Да, ама няма нищо общо със случая и сами виждате, че изведнъж този китайски град потъна в медийно забвение при това напълно контролирано. Пита се защо след като другарят Мутафчийски и подобни нему апаратчици са знаели много добре, че неизвестен за света „вирус“ присъства вече в България и причинява много лоша смърт, не е имало реакция по задължителна при такива случаи превенция, почти три месеца? Никаква. –––––––––––––––––––––––
Пита се още колко други хора умряха до месец декември м.г. от същият този вирус и защо всички дружно мълчаха – съгласувано с престъпното ни правителство?! А до месец март тази година колко хиляди български граждани бяха погребани набързо, с напълно подменена диагноза за смърт? Как се нарича това длъжностно поведение?
Последва глуповата политическа карантина и безгрижно лятно къпане в тотално и максимално разваваща се вирусна инфекция! Мълчанието на власт и лекари от НОЩ продължава в пълна сила, покрита с медийни полуистини. И изведнъж, о, чудо?
България на първо място в света по смъртност от Ковид и видите ли, тези същите „герои“, които мълчаха цяла година и погребаха с бездействие и грешно действие хиляди невинни хора, ще ни спасявали отново и отново. На всичко отгоре, стигнаха до почти научен извод, че ние гражданите сме били виновни за последствията, само защото не носим маски, каски и не спазваме неадекватните им решения! Въпреки, че и това твърдение не е вярно!
Мога да продължа още дълго и все така конкретно, но ще спра до тук, а вие сами помислете какво ви казвам и защо. Засечете времето и събитията. Ако искате да живеете, обаче, достойно и да бъдат уважавани вашите граждански права – трябва да ги защитите.
Досега, смятате, че мафията ще ви ги даде даром, само защото ви сапунисват, че сте европейци. Груба грешка!
Мафията е ламя, която се храни с хора! Докато умре.
Николай Марков https://svobodnoslovo.eu/
Ламята (мн.ч. ламѝ) е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остри нокти и зъби, и една или няколко кучешки глави на змиевидни вратове. Според предания, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи.
Ламята се среща често в народните песни и приказки. Повечето от образите са с три или девет еднакви глави. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера, също като змейовете. За да се умилостиви ламята трябва да се направи жертвоприношение.
Въпреки страшния ѝ вид юнаците се борят с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак. Врагове на ламите са змейовете.
Според някои митът за ламята произлиза от този за Ламия в древногръцката митология.
https://bg.wikipedia.org/wiki/
Според народните представи ламята произхожда от змия, на която са отсекли главата. Ако след 40 дни тя срасне с рог от вол или бивол, започва да расте и става ламя. Голямата ламя има кучешка глава с големи остри зъби, четири крака с остри нокти, опашка, завършваща със срасналия рог. Тялото й е покрито с големи алени люспи като на риба.
В приказките ламята се нарича сура и се описва с три глави. Едната глава е лъвска, втората козя, а третата – змейска. Ламята е страшна и свирепа, появява се като мъгла и вятър и се осмисля като женско същество.
Тя живее в морета и големи езера, до чешми, в дълбоки пещери и дупки. Отличава се с лакомия, поради което названието й се използва нарицателно за човек, който яде много – „сякаш че е ламя”. Ламята заграбва плодородието – обира пшеница, просо, грозде, мляко, масло. Тя предизвиква суша и изяжда по една девойка на ден. От отсечените й глави потичат три реки: едната жълто жито, другата руйно вино, третата – прясно мляко. Според вярванията от Централна и Югозападна България ламята е противник на змея, който може да я убие.
В западните български земи са разпространени представи и за халата. В останалите области халата се среща в народни песни като метафора на буря. Халата живее по скалите, пещерите, планините, високите дървета. Тя се проявява като атмосферни явления – облак, градушка, вятър, дъжд. Описва се и като триглава голяма змия, като стара, беззъба и разчорлена жена. Халата спира водите, причинява суша и обира плодородието. Змеят може да убие халата.
Представите за ламята и халата отдавна са отпаднали от светогледа на българите и се срещат само в някои народни приказки и песни.
Образът на дракона – грамадно люспесто същество с крила, което бълва огън и пакости на хората, се среща в митологията на много народи. Според някои древни митове светът е възникнал от тялото на световния дракон, победен от бог или герой. Затова сюжетът за борба с чудовище е широко разпространен под различна форма в приказки, песни, легенди и изображения от най-дълбока древност. С идването на християнството този сюжет се прикрепя към фигурата на Свети Георги и придобива религиозен характер: със силата на вярата светецът побеждава звяра, който е символ на сатаната.
В българския фолклор образът на дракона се появява под формата на змей или ламя, наричана още и хала. Ако змеят е мъжко същество, ламята е от женски пол; ако той може да е пазител и помощник, тя е винаги вредоносна и опасна; той може да носи човешки черти, докато тя е изцяло отвъдна и чужда. Затова и в българските фолклорни легенди Свети Георги убива не змей, както е според християнското му житие, а ламя.
Разказва се, че ако змия (обикновено смок) или риба (шаран) живее четиридесет години, без да бъде видяна от човешки очи, тя се превръща в змей. В народните представи образът на змея съчетава елементи на змия, риба, птица и човек. В някои случаи той се представя като огромна змия, покрита с рибешки люспи. Може да има четири крака като на гущер и птичи криле, едно око на челото или човешко лице, няколко глави. Може обаче да изглежда и като човек – млад, красив и силен мъж с криле под мишниците. Змеят има огнена природа: понякога се вижда като светкавица, огнена стрела или светещо кълбо, оттам и названието му змей огнян. На други места пък го наричат облак и вярват, че се явява на небето като бял облак.
Змеят обитава гори и планини, затова е известен и като змей горянин. Смята се, че се заселва в пещери, дупки, пукнатини в скалите. И до днес „змейски” легенди се разказват за Рабишката пещера и за пещерата край село Пирин, Санданско. Други негови жилища са свързани с водите – езера, кладенци, реки. На различни места в България са запазени названия като Змейови дупки, Змейови къщи, Змейов кладенец, Змейова скала, село Змеево.
© Снимка: архив
Змеят прилича на човека по много неща: яде, пие, жени се, има потомство, умира. Макар да имат свои жени, змеици, змейовете често се влюбват в девойки или млади булки и започват тайно да ги посещават през нощта. Такива жени започват да странят от другите, не се грижат за външния си вид, пребледняват и отпадат, защото ненаситният любовник изпива силите им. В многобройни песни, изпълнявани главно по Великден, Гергьовден и Спасовден, се разказва как змеят се спуска от небето и грабва любимата си от празничното хоро или от гергьовденските люлки и я отнася в своята пещера. Друг път той пристига с цяла свита сватбари – змейове на коне и змеици в златни колесници. От връзката си със змея жената ражда деца, които имат човешки вид, но са с крилца под мишниците и имат необикновена сила. За някои от известните ни хайдути например се разказва, че имали крилца под мишниците и били неуязвими за враговете си.
За да бъде прогонен нежеланият любовник, а жертвата му – спасена, се използва смес от билки разделни, с които момата се облива или опушва. В песните се сочат билките вратига, комунига, синя тинтява и др.
© Снимка: архив
В народните представи ламята изглежда като огромен гущер с кучешка глава, затова се нарича и кучка ламя. Устата й е токова голяма, че може да глътне цял човек, а тялото й е покрито с жълти люспи. Има криле, четири крака с дълги, остри нокти, дълга опашка. Често в песните се пее за триглава, седмоглава или деветоглава ламя. Тя се явява като буря, вихрушка, черен облак или мъгла и унищожава реколтата. Най-големият й враг е змеят, който постоянно се бори с нея, за да запази нивите от опустошителни дъждове и градушки. С лами се бият и прочути юнаци, като например Крали Марко, който освобождава три синджира с моми, момци и невести, заробени от ламята или пък отключва водите, погълнати от чудовището. Една от най-известните български приказки – „Тримата братя и златната ябълка”, разказва за безстрашен момък, който слиза на долната земя и освобождава царската дъщеря малко преди да бъде принесена в жертва на ламята. Този сюжет е изобразен и на много от иконите на Свети Георги, макар да се включва в житието му сравнително късно под влияние на устната традиция.
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236416/zmeiove-lami-i-hali
