Здравната система е пред колапс, ако не е колабирала вече!
Това означава, че пред нас са многобройни индивидуални трагедии и спасяване поединично.
Който има пари, приятели, връзки, късмет, той ще получи грижа от тази система, а останалите…
Ами жалко е, но останалите кучета ги яли или да се оправят сами.
–- Аз от три месеца пиша, че властта не управлява епидемията и това ще доведе до беди.
– Аз от месец и половина пиша, че здравната система се задъхва и при минаване на епидемията в етап на удвояване на заразените през кратки периоди от време (например 7 дни), тя ще започне да издъхва.
Тук ще напомня и моето удивление, моя потрес, че медицинските работници вървят като на заколение, но не удрят по масата, а само като в много българския виц пред перспективата да бъдат обесени, те плахо питат въжето сами ли да си носят.
Не разбирах това тяхно ритуално самоубийство като съсловие, защото двама мои близки са на първа линия и единият си прави през 2-3 дни, другият през 6-7 дни тестове. А аз им треперя, защото разкъсвайки се заради гадно организиранеата наша здравна система, си отиде преждевременно по-младата с цели 9 години от мен моя сестра, също лекар…
–- Аз от три седмици всеки ден пиша за катастрофата с епидемията и обречената агония на здравната система.
Говоря за себе си, защото щом аз виждах тези процеси, значи са ги виждали мнозина.
И през всичкото това време този министър на здравеопазването говореше врели-некипели, как всичко било наред със здравната система, как имало много легла и в болниците, и в интензивните отделения.
Той може да е добър лекар, но а абсолютно безпомощен като министър. Той е безумно опасен като министър на здравеопазването…
Писах толкова пъти за патологичното заболяване на властта – да вижда реалността през очите на премиера, сиреч да си мисли, че нейната фейк-представа за действителността е това, което е тази действителност като реалност.
Вместо да мобилизира ресурсите на държавата – материални, финансови, информационни и човешки за да се подготвим за свърхескалацията на вируса, премиерът като инфантилен пубертет се разхождаше из страната със своята джипка, виждаше друга реалност, друга България, друга ситуация, наричаше носещите маски страхливци, наперено парадираше с неносене на маска и мяташе нашите пари, парите на данъкоплатците и парите от нашето бъдеще, през прозорчето на джипката.
Абсолютна инфантилност, облечена във власт.
Никога толкова нарцистична инфантилност не се е добирала на толкова високо място в държавата.
И като резултат – нашата здравна система изгърмя. Тя вече не е система. А е само механичен сбор от някакви структури, сгради, логистика, бюрократи, медицински работници, но не и интегрирана, консолидирана, ефективно управлявана, произвеждаща опазване на здравето система.
Сега вече въпросът е кой кого – вирусът нас или ние вируса. И тази битка трябва да се води на индивидуално ниво. Преди всичко на индивидуално ниво.
А пък който има шанс и за други помощници в битката освен самия себе си, късмета и Господ, значи му е провървяло.
Рулетката на вируса се е задействала, топчето ѝ се върти с бясна скорост и не се знае на кого ще се спре в следващия момент. Днес то се спря на един 33-годишен мъж.
И колкото и да говорят, че премиерът ни се лекува като всички обикновени хора, драмата на държавата е, че обикновените хора нямат възможността не само да се лекуват като премиера, но и много често и все по-често – изобщо да се лекуват.
Когато ножът опре до кокала, хората престават да казват, че вирус няма, че вирусът е обикновен грип, че вирусът е конспирация на някого, а се озъртат за помощ. За да разберат, че най-вероятно са оставени на произвола на съдбата.
Не, мили хора, не!! Не на произвола на съдбата.
А на произвола на властта.
Властта на ББ.
Николай Слатински https://svobodnoslovo.eu/
