Всички народности по поречието на Волга се идентифицират с Волжските българи на Котраг /31/;(v) и др.;единственото смислено заключение, което можем да направим днес е, че руският народ (поне в южна,западна и средна Русия) е много близък до нашия по генетичен фонд – ако не е съвсем сходен, трябва даси припомним ролята на невероятно далечните премествания в огромната страна, при това населена и с доста различни генофондове, по времето на няколко чутовни конфликта само през последните векове.
Взаимното осъзнаване на това близко родство (точно както и с румънци и други, но в различни мащаби)винаги е представлявало потенциална заплаха за враговете и на България и на Русия.10
Затова и не сепестят никакви средства за настройването на единия народ срещу другия – ако не в масова скàла, то понена индивидуално ниво. А знаем, че капка по капка вир става…
И ето, че се появиха българи, които не искатда са сродени с някакви си роби, тоест “склави”.
Истината винаги е неочаквано простичка, семпла, от само себе си разбираща се – за незаслепения.
Най-вероятното обяснение за едновременното съществуване на тази съвкупност от разнообразниобозначения на името на славянските племена, е транскрибирането на непривични за гърци и римлянизвуци – в случая “ш”.
С други думи, ние постулираме, че първоначалното себенаименование на славяните ще да е било “шлави”, “шлови”, “шловени” или ”шлавини”, както евентуално и други варианти на тия.“Склави”, “стлави”, “склавини” и пр. отразяват, следователно (според този ход на мисли), опитите назаписвачите-хронисти да отразят този непривичен за тях звук по най-приемливия за времето им начин.
Очевидно, можем само да гадаем дали им е минавало през ума, че след много време недобросъвестни читатели ще използват за користни цели липсата на обяснения за специфичното транскрибиране – или общ кодекс за произношение на чуждиците…
Впрочем, ето какво е хрумнало в необременения със задачата да принизи славяните мозък на Й.Х. деЙордан в началото на XVIII век /6/:
“Склави вместо Слави и Склавини вместо Славини е погрешнакомпилация породена от липсата в гръцкия език на думи започващи с невъзможната за произнасяне комбинация от съгласните СЛ, поради което е трансформирана в произносима чрез добавяне на К между тях” 11.
Това обяснение на странната транскрипция демонстрира търсенията на свободната мисъл,упражняването на добре тренираното въображение – и не е чудно, че върви в унисон с нашето. Ние няма да търсим тук чия версия е по-вярната и по-точната (а не е изключено и двете да са валидни) -настоящето писание е само един урок по анализ на грешките (failure analysis) и нищо повече.
Най-важнотозаключение, което се надяваме да бъде прочетено тук е следното: ако един инженер не направи анализ на потенциалните грешки в проекта си, най-много да допусне срутване на конструкцията и с това да причини тежки последици за няколко десетки хора; ако един историк е също толкова безотговорен и направиподобен пропуск в своята работа, от грешките ще страдат множество поколения на цели народи!
9 Книгата на Йохан Щритер цитира всички съответстващи на разглежданата тема източници на гръцки и латински,което я прави удобен извор на пространна библиографска справка плюс фонетична извадка, събрани на едно място.
Библиография:
1. Иван Даракчиев, Анализ на грешките при изследване на древни цивилизации и изчезнали езици, “Ави-Тохол”, №40, Dukaty,2017, ISSN 1312-2185, стр. 90
2. Иван Даракчиев, Магна Булгарика как источник аргументов об ЕврАзийском союзе, “Ави-Тохол”, №35, Dukaty, 2015, ISSN1312-2185, стр. 5
3. Иван Даракчиев, Еще раз о происходе первых русских правителей: откуда родом княгиня Ольга и почему у “скандинавских”князей славянских имен, “Ави-Тохол”, №39, Dukaty, 2017, ISSN 1312-2185, стр. 19
4. Иван Даракчиев, Съображения относно езика на Кубратовите българи, “Ави-Тохол”, №37, Dukaty, 2016, ISSN 1312-2185, стр.73
5. Ivan D., Bulgaria, terra europeansis incognita, ISBN 978-954-91584-3-4, Dukaty, 2010
6. Johannes Christophori de Jordan, De Originibus Slavicis, Vindobonae, Typis Joan. Jacobi Jahn in P.I. & Gregorii Kurtzböck in reliquis.,1745
7. Florin Curta, e Making of the Slavs, c. 500–700. Cambridge University Press, 2001
8. H.N. Brailsford, Macedonia: Its races and their future, 1906, London, Methuen & Co
9. G.M. Mackenzie and A.P. Irby, Travels in e Slavonic Provinces of Turkey-in-Europe, 1866, London & New York: Alexander Strahan
10. Alfred Rappoport, Au pays des martyrs: Notes et souvenirs d’un ancien consul général d’Autriche-Hongrie en Macédoine (1904-1909), 1927, Paris
11. Vladimir Sis, Mazedonien. Eine Studie über Geographie, Geschichte, Volkskunde und die wirtschalichen und kulturellen Zustandedes Landes mit statistischen Ergänzungen, Zürich, 1918
12. James D. Bourchier, e rise of Bulgaria, NGM, November 1912, 1103-1118
13. Gustav Weigand, Ethnographie von Makedonien, 1924, Leipzig
14. В. Тракийски, приватна кореспонденция (виж https://www.academia.edu/33651605/ Гранична колона между България иВизантия по времето на цар Симеон)
15. Ф.И. Успенскiй, Пограничный столбъ между Византiей и Болгарiей при Симеоне. Известiя Рускаго АрхеологическагоИнститута въ Константинополе, III, София, Държавна печатница, 1898, стр. 184
16. Афанасий Селищев, Славянское население в Болгарии, 1931, София
17. Ivan D., On the origin of european civilisation, ISBN 978-619-90045-3-1, Dukaty, in print
18. Черноризец храбър, О письменах, (в “Сказание како состави святий Кирил Философ азбука по езика словенски и книгипреведе от гречески на словенских иязик”), в “Острожкая азбука“, Иван Федоров, Лвов, 1578
19. Johannes Gottfriedi Stritterus, Bulgarica ex scriptoribus Byzantinis, in Memoriae Populorum, 1771-1779, Petropoli
20. Robert de Clari, Account of the Fourth Crusade, 1216, Paris (Translation in English)
21. Geoffroy de Villehardouin, Chronique de la prise de Constantinople par les francs, 1848, Paris
22. Татяна Ярулина, Арабските нашествия в Кавказ и българите, “Ави-Тохол”, №41, Dukaty, 2018, ISSN 1312-2185, стр. 51
23. Петър Голийски, Хазаро-арабският сблъсък в Кавказ през погледа на Ранносредновековната арменска историография,“Ави-Тохол”, №41, Dukaty, 2018, ISBN 1312-2185, стр. 62
24. Атанас Орачев, Данните за имената на рода Дуло в епиграфиката, “Ави-Тохол”, №41, Dukaty, 2018, ISSN 1312-2185, стр. 71
25. Татяна Ярулина, Кавказка България, “Ави-Тохол”, №40, Dukaty, 2017, ISSN 1312-2185, стр. 104
26. Стефан Веркович, Веда Словена, т.I, Белград, 1774; т. II, Петербург, 1881
27. Иван Даракчиев, Когато Слънцето беше бог – трасиране векторите на Арийската миграция, “Ави-Тохол”, №42, Dukaty, 2018,ISSN 1312-2185, стр. 38
28. Иван Даракчиев, Причерноморието – люлка на Европейската цивилизация и Тракия като център на Арийската прародина,Доклад на научната конференция “Древна Тракия – сакрално и профанно”, 22-23 юни 2019, Пловдив
29. Мартин Гюзелев, Боспорското царство – най-дълго просъществувалото римско клиентелистко царство и последен носителна тракийска държавност, “Ави-Тохол”, №38, Dukaty, 2017, ISSN 1312-2185, стр. 7
30. Евграф Савельев, К историю казачества, отчасти публикувана в “Голосъ казачаства”, с начало към 11.10.1911 (виж “Ави-Тохол”, № 33, Dukaty, 2014, ISSN 1312-2185, стр. 69
31. Ш. Богданов, Булгарская истина, “Ави-Тохол”, № 34, Dukaty, 2015, ISSN 1312-2185, стр. 65
Бургас, юни 2019
10 Очевидно, враговете им не могат да бъдат врагове само на единия народ, след като става дума за “двама братя”.
11 Свободен, непретендиращ за висококвалифициран превод на оригиналното
“Sclavorum locò Slavorum, & Sclavinorumlocò Slavinorum compellatio corrupta est à pallato Graeculo, nullum vocabulum initialibus SL. consonantibus habente, eàmque pronun-
,
предвид ограничените ми познания по латински език, но все пак достатъчно ясен, мисля, за да предаде нишката на мислите на автора – високообразован Европеец от преди 275 години.
12 Тук приемаме, че е ясно отнапред дето създаването на целенасочено изкривена с пропагндна цел история епрестъпление от национален мащаб, а повърхностното отношение, немарливостта и предубедеността в работата на историкаса само обяснение, но не и извинение, при обвиняването му в съпричастност към подобни проекти.
Иван Даракчиев
