Маските паднаха, комедията свърши, откри се истинското лице на Европейската народна партия, лицемерното, отблъскащо лице на скъпоплатената евробюрокрация в едни от най-представителните органи на европейските народи.
Дискредитирана беше безусловната вяра в идеята за равнопоставеност на народите по пътя им към демокрация, видя се двойният аршин, с който евродепутати се опитаха отново да мерят, лъсна в цялата й безцермонна голота опората на корупцията у нас, самият й корен.
Гюловото масло, подарък на г-жа Меркел, се оказа недостатъчно да затисне аромата на тоалетна, с каквато ни сравни още преди години един авангардист,дизайнер на съвременна географска карта. Вонята стигна до Брюксел. Въпросът дали нейният скрит източник не е тъкмо там, остава обаче, открит – задача, която европейските народи рано или късно предстои да решават.
Защото да се казва на черното – бяло и лъхащите отдалеч на корупция наши управляващи да се представят в международен формат като борци против корупцията, е не просто далтонизъм и слепота, а е пряка зависимост от корупцията.
Преди да се запрегръщат и обцелуват взаимно, европейските лидери по-добре да се прегърнат и целунат с истината. Прегръдката с лъжата е равнозначна на оставка. Така че оставката и на г-н Джамбазки е само логично следствие от неговото обратно предпочитание, че истината му е мила, но Бойко Борисов му е по-мил.
Обръщайки се не към Ангела Меркел и Урсула фон дер Лайен, двете примадони на псевдоевродемокрацията, но обръщайки се към техните избиратели, към германския народ, към Йохан и Гретхен от Берлин, от Дюселдорф и от Дрезден, нека предизвикаме оставката на г-н Манфред Вебер, един самозабравил се политик, който със сигурност ще бъде напълно забравен, позволил си да съветва българските протестиращи да изчакат редовните избори за българския парламент.
Да се обърнем също, но не към г-н Доналд Туск, а към Болеслав и Елжбета от Варшава и от Катовице, към полския народ, все с този апел за щателно разследване на учудващо настойчивата подкрепа за българското правителство. Защото какво е обединена Европа, ако не Европа, където протестът в София, преди да отекне в Брюксел, не отеква в сърцата на Йохан и Гретхен, на Болеслав и Елжбета
С писмени послания – на техния роден език, не само на конвертируемия английски – сега следва да благодарим на тези депутати, които защитиха истината, защитиха народа на България.
Комедията свърши, но публиката не е във възторг, макар че комедиантите вложиха целия си талант и професионални умения. Затова никой не ръкопляска. Дори импровизациите на Урсула фон дер Лайен и Мария Габриел, които внезапно и едновременно, но независимо една от друга изпаднаха в карантина, предизвикаха по-скоро съжаление.
Единствено смешен бе декорът с технически неизправните микрофони, който стана за смях. Но както учи народната мъдрост, най-добре се смее този, който се смее последен. Ето защо аплодисментите се пазят за след края на представлението – когато актьорите, заедно със суфльора и режисьора, слязат от сцената.
Галина Паскалевa https://svobodnoslovo.eu/la-commedia-e-finita/
