Всички, които ме познават, знаят прекрасно колко „топло“ е отношението ми към властта в България (а и не само) днес, но… Естетът в мен, от известно време, се възмущава на нещо, над което искам да поразсъждавам. Става въпрос за етимологията на словосъчетанието: „Велико народно въстание“. (Поредността – I, II, III, IV – я изключвам.)
Да започнем с думата: „велико“, която дума произлиза от „велик“, значението на която дума, според Тълковен речник, означава: „Който значително превъзхожда обичайното.“
Втората дума: „народно“ е производна на думата „народ“, т.е. „Жителите на една държава; Нация, националност.“
И третата дума от словосъчетанието: „въстание“, означава: „масов въоръжен бунт срещу властта.“
Та, задавам си няколко въпроса:
Това „въстание“,
първо: значително ли превъзхожда предходните такива – Априлското, Войнишкото, Илинденско-преображенското, Септемврийското, Деветоюнското и т.н.;
второ: жителите на цялата нация или държава ли участват в него;
и трето: масов и ВЪОРЪЖЕН бунт ли е срещу властта?
Изводите, мисля (или поне за мен), се натрапват и сами:
Случващото се, нито е велико, нито е народно, а най-малкото пък, е въстание…
И много по-уместно би било да се нарече, по-простичко и не толкова високопарно, „манифестация“, значението на която дума в тълковния речник откриваме като:
„1. Многолюдно организирано шествие като израз на религиозни, културни или обществено – политически чувства.“
и
„2. Открита индивидуална публична изява на идеи или отношение към съществуващия политически или държавен ред.“
Ей такива неща ми се въртят понякога из ума, че както казва Каравелов: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата!“
Марин Урумов https://afera.bg/
