Повечето от нас смятат, че хората на науката са винаги коректни и неотклонно се придържат към истината. Това би било нещо прекрасно, ако бе реалност, но за жалост понякога се случва така, че точно тези, които трябва да издигат високо факлата на знанието, са иницаторите и поддръжниците на ужасни заблуди. Ярък пример е създаването на македонския език от известни лингвисти – хора с академично образование и солидна подготовка.
Преди около век никой на Балканите, а и в останалата част на Европа не възприемал речта на жителите на Македония като нещо различно от българската. С течение на времето обаче, благодарение на учените Самуил Бернщайн, Дина Мухина, Рина Усикова, Зузанна Тополинска, Виктор Фридман, Кристина Крамер, Хоръс Лънт, Волф Ошлис и др., се появава нов език – македонският.
Без да се съобразяват с фактите, с многобройните свидетелства засягащи характера и проихода на населението на Македония, без да се съобразяват и с историята на народа ни, тези лингвисти и професионалисти изкривяват истината по грозен начин. Грехът им, освен лансиране на заблуди, е и подпомагането на разкъсването на българската народност.
Ако при наличие на огромно количество информация е възможно да се създават и налагат измами, то когато информацията е оскъдна, манипулациите са по-лесни за както за създаване, така и за поддържане. Ние българите сме ощетени не само със създаването на македонския език, но и с нещо друго, което е не по-малко сериозно. Става дума за определянето на характера и древността на речта ни.
Понастоящем в училища и университети се преподава, че тракийския език е мъртъв и няма нищо общо с българския. Този постулат се защитава доста дълго време и то с удивително упорство.
Една от причините се крие в това, че ако лингвистите признаят, че не са прави, ще се наложи пренаписване не само на историята на българския народ, но и на цялата древна европейска история, а в самата лингвистика понятия като индогермански и индоевропейски ще трябва да бъдат отхвърлени и заменени с много по-точни и по-подходящи термини като индобалкански, а защо не и древнобългарски.
В тази работа ще се опитам да обясня с помощта на какви способи е създадена вредната заблуда, според която речта на Орфей е отмряла отдавна и няма нищо общо с нашата. На първо място са разбира се историческите извори – сведенията за древното население на земите ни, а и неговата съдба по време на късната Античност.
Периодът на късната Античност е засегнат от летописци като Филосторгий, Св. Йероним, Амиан Марцелин, Евагрий, Прокопий Цезарийски, Йордан и др. Никой от тези автори не отваря и дума за изчезването на траките. Напротив, въпросните съдатели на хроники дават ценни данни, чийто адекватен анализ помага да разберем истината за събитията между IV и VI век.
Като “обяснение” защо са “изчезнали” траките, казионните учени обикновено дават като причина така наречените “варварски нашествия”, при които местното население бива клано най-безмилостно. За най-големи “злодеи” са обявени хуните и готите. Погледнато формално има логика – едно чуждо нашествие може да редуцира дадено население твърде серионо.
Проблемът обаче е в това, че така наречените варвари са от същия произход както и тракийското население под римска власт и не селата на траките са страдали от нападенията, а предимно населените с колонисти градове. Готите не са германи, а стария тракийски народ гети. Хуните не са тюрки, а са потомци на древните масагети – амалгама от траките мизи и гети, които поне от VI в.пр. Христа (т.е. отпреди 2500 години) обитават постоянно Добруджа…която е и тяхната най-стара земя.
Да обърнем внимание на важните подробности, скрити в историческите свидетелства. Филосторгий обяснява, че дошлите в земите на юг от Дунава готи, не са нов народ, а са реално старите гети (които от неапомнени времена обитават земи от двете страни на река Дунав по сведения на писалия по-рано Страбон бел.авт.):
“На римска територия Урфил докара голяма група поселници, които бяха прогонени от древните си обиталища поради своята религия. Тези хора дойдоха от средите на скитите, живеещи на север от Истъра и в миналото бяха наричани гети, а днес те са познати като готи.” –“Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths.” –Phil. E.H. II.5.
http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm
За същите готи християни, в края на IV в. Св. Йероним – човекът, който нарича Мизия с името България (Mesia hec et Vulgaria) споделя следното: “Рижите и русокоси гети карат своите църковни шатри заедно с армиите си и навярно поради това имат успех в борбата си с нас – поради факта, че изповядват същата религия” -“The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Jer.Laeta, 2
https://www.newadvent.org/fathers/3001107.ht
За това, че хуните са реално масагетите споменава Евагрий в своята “Църковна История”: “in Thrace, by the inroads of the Huns, formerly known by the name of Massagetae” Euag.E.H.III.2
http://www.tertullian.org/fathers/evagrius_3_book3.htm
Ако някой познава добре хуните – това е Прокопий. Той не вижда в тях някакъв странен, непознат на по-стари автори народ, а е уверен, че в миналото те са известни под името масагети: “…Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace”-Proc.III.X
https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI
Йордан също дава интересни сведения. Той разказва за войната между масагетите на царица Томира и персите на цар Кир, като добавя, че след края на конфликта въпросните масагети (които той дори нарича гети и готи), се установяват в Mизия, в областа наречена Малка Скития (т.е. Добруджа бел.авт.) и основават град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia–a name borrowed from great Scythia,–and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.”- Jord. (62)
https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X
Не само готите не са германи, а хуните не са тюрки, но самите гети и мизи, на които тези две групи са представители, са хора делящи едни и същи корени. Цитиращ Димитър Дечев, проф. Асен Чилингиров дава интересно късче информация, според която гетите са мизи (от рода на мизите бел.авт.): „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) – цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.
http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm#15
За това, че гети и мизи са роднини, говорят същият език както останалите траки, а и се смесват лесно (поради общият си език и култура бел.авт.) пише Страбон :“Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи.” Страб.7.3.1
https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/
Факт е, че старите българи са наричани мизи, готи, хуни, но това не са названия на различни народи, а на хора делящи един произход. Названията добруджани, родопчани, шопи и т.н. също не са доказателство за различния произход на въпросните групи, яваващи се важни компоненти на българския народ.
“Варварите” на казионните учени не само не са причина за изчезването на траките и тракийския език, но дори са допринесли за обновяването и възраждането на тракийския език в земите на юг от Дунава, а разбира се може да се говори и за засилване на тракийския етнически елемент на юг от Дунава.
На север от голямата река свободните траки: гети, мизи и клонът им мизо-гетите познати като масагети, хуни, скити, запазват речта си незамърсена от латински и гръцки, и освобождавайки своите братя от римска власт, налагат своето все още ползващо падежите наречие, което ще се превърне в официален език на народа ни. Ето защо губещият падежите си още по време на Античността тракийски, по време на ранното Средновековие е падежен и носи името старобългарски.
Нека тези, които се съмняват в казаното до тук, да си зададат въпроса: Ако готите не бяха траките гети, а германи – къде са стотиците германски навания на селища, реки, защо няма такива изобщо? Също така, ако хуните не бяха част от траките мизи, а тюрки – къде са тюрските топоними и хидроними? Как е въможно номадите печенеги да оставят свои имена на селища за сравнително краткия си престой в Източна Европа, а набедените за германи и тюрки готи и хуни да не оставят нищо обяснимо на германски и тюркски за период по-голям от 500 години?
След като стана ясно, че “варварите” опустошавали Тракия не са чужд народ, а северни траки атакуващи римските войски и римските колонисти с цел да освободят траките на юг от Дунава от римска власт, става и ясно защо римските летописци говорят за кланета в своите работи. Не местното население е страдало, а окупаторите, които са паразитирали върху въпросното местно население явяващо се наши предци. Римските летописци са се интересували само от своите беди и бедите на роднините си.
Трябва да призная, че манипулациите на казионните учени са хитри и рафинирани. Обявавайки част от дедите ни за “варвари от север и изток” и приписвайки им редуцирането на тракийското население, историците успяват да омаят и заблудят широката публика доста успешно.
Разбира се лингвистите също имат принос в убийството на тракийския език. Техните методи също са хитри и рафинирани. Подобно на колегите си историци, които разделят няколко групи стари балканци на отделни народи, лингвистите също организират неоправдано раделение. Езикът на Орфей е разкъсан на части, като целта навярно е да се избегне събиране на голямо количество информация показваща връзка с българския език.
Разделението е следното: учените разглеждат същинския тракийски, дако-мизийския, пеонския, фригийския и витинския като отделни езици – сродни, но все пак различни.
Ще напомня, че същият трик е приложен и по отношение на наречието на българите от Македония. За македонския език се казва, че е близък до българския, но все пак отделен и различен от него, което разбира се не е вярно, както не е вярно и не е правилно да се отделят дако-мизийски, от фригийски, пеонски, витински от тракийския.
Каква е последицата от разделението? Понеже тракийските книги са унищожени (а книги е имало, съществуват исторически свидетелства за това), през XIX и XX в. лингвистите изучаващи езика на Орфей, разчитат предимно на глоси. Това са древни думи, чието значение е обяснено от определен стар автор.
Към глосите спадат и дакийските имена на билки, като общият брой на глоси и растителни названия 120.
Вилхелм Томашек представя 57 имена на дакийски билки и 36 глоси, към които не са добавени представените още през 1872 г. от Август Фик 27 фригийски глоси. Те са много интересни, пример за това е зелкия/zelkia-зелка, а откъсването на фригийските глоси от тракийското езиково богатство е несъмнено голям пропуск. При творилият по-късно Димитър Дечев срещаме 47 имена на дакийски билки, докато в произведението “Траките и техния език”,акад. Вл. Георгиев е доста по-скромен.
В работата “Езикът на Траките”, 1976 г., акад. Дуриданов представя само 23 глоси, не 120, навярно защото следва принципа, че на траки, даки, витини, пеони и фриги трябва да се гледа като на хора, които говорят ралични езици.
Да се пропуснат над 85% от данните обаче си е нещо сериозно, каквито и да са аргументите на учените.
Не само над 85% от информацията, която дават глосите е пропусната, но дори при споменатите глоси отново има допълнително пропускане на информация. Ще дам конкретен пример. При раглеждане на глосата гентон/genton, като сродна е дадена староиндийската дума hatá-ударен, умъртвен. Съпоставката е правилна, но много по-точен еквивалент се явава стблг. гнетѫ, чиято праформа е *genton – напълно идентична на тракийската глоса гентон/genton.
Друг пример е глосата полтин/póltyn-дъсчена ограда, при нейния анализ са дадени староисландската дума spjald-дъска, англосаксонската speld-дървесина, цепеница и др., но е пропусната стблг. плотъ-дъсчена ограда, макар точно старобългарската дума да отговаря най-точно на смисъла на тракийската глоса, а и звуковата прилика да е най-голяма. Праформата на плотъ е *poltu. В случая има още един пропуск – правилната форма на глосата е полтим/póltym, като коренът е полт/pólt, а окончанието им/ym, е реално окончание за дат.пад.мн.ч. в старобългарски, както е в каменьмъ, именьмъ, небесьмъ. Значението на Полтим-брия е крепост със дървени стени, като правилната форма на топониа е * Плотьмъ верѣia.
На всичко отгоре, един друг учен – работилият в СССР лингвист Макс Фасмер дава в своя речник неправилна етимология на думата плот, свъзвайки я с плет, плета. Реално плот идва от половя, разсичам, цепя, т.е. правя дъска – оттам и плотъ-дървена ограда. С глагола плета е свързана една друга тракийска глоса – пелта/pelta: изплетен от гъвкави клонки щит, покрит с животинска кожа, но въпреки ясните данни, никой не свързва пелта с плета.
При анализа на глосата гагила/gagyla (вид патица), в работата си “Die Srache der Thraker”, 1985 г. акад. Дуриданов предава сведенията на Дюканж, че се касе за дума от речника на траки, витини и лидийци, но допълва, че глосата може да е малоазийска и е с неясна етимология. Удивителното е, че забележително талантлив човек като нашия акадмик не е чувал за българските думи гага-вид патица, гогол-вид птица…
Виждаме, че нито истинския брой на глосите е представен, нито пък при подложените на анализ глоси са дадени точните съотвестващи български думи. И това не е всичко. Друга информация, която е нужна за разбирането на тракийския език са надписите. На наша територия са паметниците от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлий, Браничево, Вишеград, Пандурската могила, Буково, като разбира се има и графити съдържащи интересни тракийски имена като Зайка.
Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първият се състои в това, че учените ни не считат надписите от Ситово и Буково за надписи. Макар според езиковедите Владимир Орел и Лидия Баюн надписа от Ситово да е фригийски, нашите специалисти настояват, че се касае за природен феномен – пукнатини от Кайнозойската ера.
А кой през Кайнозойската ера е обработил скалата и защо пукнатините съотвестват на стила на фригийските букви, авторитетите не благоволяват да обяснят. Надписът от Буково пък е считан за драсканици от 90-те години на ХХ век, макар стари хора от селото да свидетелстват, че паметникът е съществувал още по време на детството им и поради странните знаци по него е наречен Писан Камък. По този начин, отново тракийското езиково богатство е ощетено.
Другият проблем е, че при изучаване на езика на Орфей не се вземат под внимание надписите от Гърция и Фригия: над 200 от Зоне и над 350 от Фригия. С други думи – над 550 епиграфски паметника не са взети под внимание от хората опитвали се да разгадаят характера на езика на Орфей. Малък пропуск ли е това?
Поредният способ спомогнал за укриването на характера на езика на Орфей е пропускането на важни думи извлечени при анализ на имена на богове, хора, местности. Ще дам кратък конкретен пример. В работата си от 1957 г. акад. Георгиев тълкува тракийските имена Κοζις и Κοζειλας със стблг. коза, козьлъ, но през 1977 г., в друга своя работа не включва коза и козел в тракийския си речник. Защо?
В края на XIX в. Вилхелм Томашек тълкува принадлежащото на тракийската ономастика име на билка karo-pithla с чаръ-магия и пи-пия, питие, но през ХХ век това откритие, поне по мои сведения остава неизполвано от нашите лингвисти и траколози. Отново Томашек тълкува тракийското име Sterissa със slav. starica, sterica (реално блг. старица, щерица), но и тези данни остават неизползвани. Неизползван остава и анализа на топонима Raidestos със slav. radŭ, radostĭ (реално стблг. радъ, растость).
Пренебрегнати са и ценни сведения на творилия в ново време Владимир Нерознак. Ползвайки сведения на Лате и Креватин Нерознак тълкува фригийското селищно име Belte с *boloto-БЛАТО, като при това съпоставя топонима с тракийския Debeltos (Dibaltum). Понеже Амиан Марцелин свидетелства за това, че край Дибалтум/ Dibaltum има блата, то най-подходящият кандидат за тълкуване на значението на тракийския топоним е българската дума балта-блато….и никой наш специалист не е осъзнал това?
Преди да раразгледаме поредният способ, чрез който е укрит характера на тракийския език, нека направим кратко обобщение:
1. Историческите извори доказващи, че няма идване на варвари в Тракия и не може да се говори за серизно редуциране на траките, не са позлвани, или поне не са ползвани акедватно.
2. Премълчан е важният факт, че в териториите обитавани от хуни и готи не се срещат нито германски, нито тюрски топоними и хидроними, а предимно тракийски.
3. Вместо 120 тракийски глоси, се представят доста по-малко – само около 25-30.
4. Дори при публикуваните тракийски глоси има сериозни пропуски – българските съотвествия често не са дадени.
5. Сведенията от тракийските писмени паметници не се ползват адекватно – някои надписи са обявени за драсканици или пукнатини в скала, а информацията от над 550 тракийски надписа от Гърция и Фригия не е ползвана изобщо.
6. Открития на чужди учени, които при анализ на тракийски топоними и имена изполват думи, присъщи на езика ни, не се използват.
7. На тракийски, фригийски, пеонски, дако-мизийски се гледа като на отделни езици, макар стари автори като Страбон, Херодот и др. да свидетелстват за тракийските корени на даки, гети, мизи, витини и пеони.
Всички тези способи са допринесли за укриването на истината, но има още един, който реално изиграва най-голямата роля. Касае се за манипулиране на данните за тракийския език от VI век.
Точно тези дани е трябвало да бъдат изполвани защото са най-близо до времето на най-ранните глаголически и кирилически старобългарски писмени паметници. Уви, това не само не е направено, но и информацията е представена по ужасяващо изкривен начин.
Ето за какво става дума: благодарение на Прокопий Цезарийски ние знаем знаем за голям брой имена на тракийски селища и крепости. Някои от тях носят имена, които всеки българин ще разбере: Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи и още много други. Ако тези тракийски навания на населени места бяха представени на широката публика, никой не би повярвал, че тракийския е мъртъв език, а речта на старите българи е оформена в Азия.
За да спасят положението, учените прибягват към хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Вратища за нетракийски, дефинират ги като славянски, като същевременно премълчават, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – представители на северните траки.
Премълчано е и друго. Прокопий никъде не твърди, че Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи са създадени от нашественици дошли от север. За стария автор въпросните селища са тракийски. Ако тези топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.
Да обаче няма абсолютно никакви сведения за установяване на нови хора из цяла Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир. Как е възможно такава огромна миграция да остане незабелязана? Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци?
И какъв е критерия, по който Бела, Вода, Кабец, Кал и др. са обявени за нови, оставени от народ дошъл през V-VI в. от север? Критерий няма, има отново премълчаване на важни данни.
Бела не може да е ново име, понеже според самият Георгиев, древния тракийски топоним Орбел съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на Беласица.
Вода не може да е ново име, защото според проф. Кирил Влахов, древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос. Градът е основан през VI в.пр. Христа-около 1100 години преди времето на Прокопий.
Кабец не може да е ново име, защото в Илиада е споменат град Кабессос. Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий.
Кал не не може да е ново име, защото във Витиния тече река Калис, спомената от Тудидид. Този автор живее около 1000 години преди времето на Прокопий.
Имената на новите селища оставени от мистериозно появилите се северни нашественици приличат поразително на едни от най-древните тракийски топоними и хидроними, но ако никой не каже и обясни това, вече е лесно да се фарикуват измислици, чиято единствена функция е да поддържа старите, наложени от чужди учени виждания за историята на народа ни.
В отчаяние, когато са притиснати от неудобните за тях факти, моите противници ехидно подмятат, че българския не може да е наследник на тракийския понеже е сроден на сръбски, хърватски, словенски, полски и т.н. Да, така е, но това родство не е никакъв проблем. Благодарение на Апиан и Стефан Византийски ние знаем, че западните, северните и източните съседи на траките, по-точно древните народи илири и скити са близки роднини на траките. Казионните историци обаче бягат сведенита на Апиан и Стефан Виантийски като дявол от тамян.
Толкова ли е трудно да се осъзнае, че днешните ни роднини са потомци на тракийските съседи и роднини илирите и скитите, които впрочем също са обявени за изченали народи от казионните учени.
Никой авторитет не се притеснява, че изчезването на най-войнствените и най-силни народи на Източна Европа е едва ли не по географски принцип – сякаш в миналото зли духове са унищожили всички хора между реките Елба и Волга, между Балтийско и Бяло море. Казионните учени избърсват с кърпа населението на половин Европа от историческата карта! И това е наука!
Както се уверяваме – не може да се вярва на историците и лингвистите, чиито способи на работа са представи в това есе. Реално могат да бъдат посочени още много неща, като например общи белези на тракийски и старобългарски. Информацията по този въпрос е доста обемна и няма как да се представи в блога. За важните данни съм отделил място в втората част на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”. Надявам се тя да излезе скоро и да хвърли нова светлина върху историята на народа ни и древния ни език.
Тези, които се запознаят с втора част на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” ще се уверят, че речта на Орфей никога не е умирала, но са направени много опити тя да бъде представена за мъртва. Народът, от който проилизат Залмоксис, Спартак, цар Резос и др. никога не е напускал историческата сцена, побеждаван е, но не е покоряван.
Това, което нашественици като перси, галати, римляни и гърци не успяха да сторят с меч, почти се удаде на действащите с перо казионни учени. Казвам почти защото номерът не мина. Истината за нас продължава да излиза, а с нея изгрява отново и нашата звезда.
Имало ни е в най-бурните моменти на историята и пак ще ни има.
