⁃ Може ли снимка на бутилка да оправдае официално едно насилие? Че щяло да стане страшно, че щели да горят полицаи – това е уйдурма, много глупава и лошо изиграна от главния секретар.
Мартин Карбовски
Живея в страна, където Главната прокуратура стана причина хората да купуват непредвидени играчки-подаръци на децата си.
Няма да се шегувам с това, това ме плаши.
Ние живеем в абсурд и той ни увлича, така щото утре ще се избием, изпоарестуваме или ще продължим да живеем в абсурд – не знам кое е по-добре.
Дадох си сметка за липсата на логика в нашия живот – вижте просто новините. Тотална липса на логика.
Помислете си на какво се дължи тоталната липса на логика. Дължи се на липсата на въпроси.
Ще ви го докажа с изявите на друга институция. Това е полицията.
Полицията не пожела да отговори на нито един въпрос през последните дни на събития, в които тя отговорно беше замесена.
Полицията мълчеше като милиция, тя не се чувстваше длъжна да дава обяснения.
Примерно:
⁃ С какъв газ пръскахте хората?
– Колко струва същият газ на данъкоплатците, кой е доставчик, какво пише на етикета и упътването?
– Колко флакона, милиграма изхабихте? Защо е оранжев този газ?
– Кой заповяда да се пръска с газ, трите имена.
Полицията беше длъжна да каже всичко това простичко – тя няма какво да крие. Няма дори да я упрекнем, как така ще упрекваме полицията!?
Но полицията няма да каже нищо. Мълчи като милиция.
Примерно:
⁃ Колко полицаи има ангажирани в София за протестите? Какво ядат, къде спят, защо са с бради и баджове, които подхождат на наемни убийци?
⁃ Имаше ли възможност полицията да си почине на 02.09 – работа на смени, например? Защото, убеден съм, че всеки, който е стоял с черни дрехи на площада 16 часа удря с повече злоба от човек отпочинал и спокоен.
⁃ Кое беше причината да се прочисти целият площад, целият митинг, всичкото множество? Агитките бяха малко хора, всички останали защо бяха разпръснати?
⁃ ЗАЩО БИХТЕ ВСИЧКИ.?
⁃ Защо полицията биеше всички наред – журналисти, чужденци и дипломати? Така бият само наемниците на Данко Харсъзина. Кой е Данко Харсъзина?
⁃ Защо същият бой се оправда с една снимка на бирена бутилка с парцал? Чия е снимката? Чия е бутилката? Къде е намерена? Какво е имало вътре? Смятам, че вече е късно за отговор на тия въпроси и бутилката беше милиционерска уйдурма. Лъжа, за която някой трябва да бъде съден.
⁃ Може ли снимка на бутилка да оправдае официално едно насилие? Че щяло да стане страшно, че щели да горят полицаи – това е уйдурма, много глупава и лошо изиграна от главния секретар.
⁃ Не знае ли полицията, че трябва максимално да разграничи лоши от добри на бойното поле? Или една бутилка с нещо недоказано вътре в нея, един неизползван коктейл или пикня – това какво право ви дава да се защитавате /от всички!/ на протеста?
Абсурдното право на недоказания коктейл Молотов, сложен от една позната милиция, не полиция.
Разберете – това е институцията полиция, и в една модерна държава тя трябва да отговаря на въпроси.
Една милиция – ясно е – тя трябва само да задава въпроси и ако не й харесват – да бие. Да бие всички.
И тук идва ужасът на всеки гражданин и журналист – единственият човек, задал въпроси на полицията в лицето на нейния неубедителен главен секретар беше президентът. Президентът накара полицията да обясни. Тя не обясни много, тя, полицията явно не може да говори добре и се скри зад някаква секретност. Как всегда, по руски маниер. Но представете си – у нас държавните органи да не дават обяснения на този, който им плаща – данъкоплатеца. А да говорят глупости само пред висшестоящи.
Това е адът на тоталирната държава.
В този ад – не сме сигурни какво точно се случи и никога няма да знаем. Трябва да променим едно – да ги накараме да отговарят. Дълги, уморителни пресконференции е реалната работа на всяка държавна институция. И без подмазвачи на тия пресконференции.
Искам да разберете и да простите на журналистите – Победата на един тиран не се дължи на страх в питащите. А в създаването на традиция на липсващите отговори. На избягването на тези отговори. На възгордяване и лошо отношение към питащите.
Знаем кой ни въведе в абсурда на институционалното мълчание – това беше Борисов.
Заради това нагло мълчание и пренебрежение към въпросите, ние стигнахме до такива ужасни неща като институционален крах, гражданско разделение, непоправимо грозна парламентарна зала, както и поправими неща като наличието на Марешки в Парламента.
А иначе всички знаем всичко.
А реалността е, че никой не пита.
В една тоталитарна държава да не задаваш въпроси е признак на добро възпитание.
А никой не пита, защото няма смисъл – властта е много заета. Или лъже с пресъхнала уста в сутрешния блок.
Но всички знаем с какво е заета властта.
Не просто интервюта ни трябват. Вече ни трябват разпити.
