Извадка от книгата:
ЕДИНАЙСЕТТЕ НАРОДНИ ПОВЕЛИ
“На тез, дето ще прочетат написаното, искам да река, че тоз народ много преди Христа си е имал своя вяра. Родът и земята са му били най-милни на българина.
В кръв и пръст се е клел той и за тях е давал живота си.
Българинът тъй и не стана християнин, и мюсюлманин не стана. И да се определя тъй, все малко зорлем му идва религията. Бил съм даскал години наред.
Бил съм и ватафин на русалиите. Видял съм всякакви хора. Едни се кланят в църкви, други в джамии, трети притихват в гората. Все са българи.
Много съм питал кой в какво вярва. И ако и да имат разни имена хората за Бога си, все за някаква Сила иде реч накрая…
И за да не голословя напразно, съм ви написал ей тука едни прости работи. Туй са единайсе стари народни повели. Имам ги от дядо си, Илия.
Държеше ги на един пирон на стената. Викаше, че църквата откраднала повелите на народа, за да си напише нейните заповеди, ама и туй не направила като хората.
Че и махнала последната, не ù била по мярка.
Отдолу, с един молив, дядо ми беше дописал още четири повели. Все ги повтаряше с молива, че избледняваха. Тъй си отиде от тоя свят без да ми рече откъде се взеха тия, последните.
1. Да нямаш по-свято от рода си и от земята си! На тях разчитай, в тях се кълни и ако трябва, за тях дай и живота си!
2. Почитай майка си и баща си и слушай думата им! А когато остареят и останат на ръцете ти, грижи се за тях, дорде се приберат в Бога!
3. Пази се от кръвосмешение, че от него родът става крив! Таз повеля се отнася и до всички, станали побратими и посестрими, и до всичката тяхна челяд.
4. Избрал ли си с кого да делиш хляба и постелята си, не посягай към чужда жена или чужд мъж. И окото ти даже не бива да изтича по чуждо, че ще ти осиромашее душата!
5. Възбранява ти се всяка кражба! Било тя от нужда или по принуждение!
6. Възбранява ти се всяко убийство! Особено за мъст или грабеж!
Пролятата кръв тръгва като сянка след убиеца. На такъв децата и внуците му ще теглят тая кръв.
7. Не се обръщай нивга в изедник, насилник или предател! Който изяде чуждо, онеправдае вдовица, сираче или сиромах, който предаде брата си –
той внася огън в челядта и рода си.
8. Не връщай нивга от прага си пътник, дошъл да нощува, че често с пътника ходи и Господ!
9. Не връщай нивга сирак или сиромах с празни ръце, че техните сълзи са от горест и парят. Изпъдиш ли ги, пъдиш доброто от къщата си!
10. Помни, че тежък грях се тежко изкупва! Изкупва се или с кръв или с доживотна грижа на душманина за неговата жертва и рода му!
11. Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!
Ето ги тука и последните четири повели. Като го питаше някой, тия откъде са дошли, дядо ми махваше с ръка и викаше:
„Не е важно рождеството на думите, а същината им!”
– Изричай само правата дума!
– Разбери за какво те бива!
– Следвай само твоя си дъх!
– Помни, че път се проправя с ходене!
Дано тия повели попаднат в добри ръце и не се затрият! Нека тоз, дето ги прочете и нещо му припламне в душата, да ги покаже и на други българи, и на рожбите им.
Че да знаят и помнят какви са повелите на един толкоз стар и мъдър народ!
И НАЙ-ВЕЧЕ ДА ПРОУМЕЯТ, ЧЕ КОГАТО БЪЛГАРИНЪТ ОПРАВИ РОДА СИ ОТВЪТРЕ И СИ ПОЧЕТЕ КОРЕНА, ТОГАЗ ПАК ЩЕ БЪДЕ СИЛНА БЪЛГАРИЯ!
Из “Стопанката на Господ”, Розмари де Мео
Тя е родена бунтарка и луда глава. Не се уморява да влиза в битки. Увлича се от магията на наричанията. Авторка е на “Стопанката на Господ” – най-четената българска книга за последните години.
Казва се Розмари Де Мео, но носи здрав български корен. „Родена съм на Дунава, по Бабинден, в голям сняг. Името ми е такова, защото прадядо ми Енрико е от Месина, Сицилия”, обяснява самата тя. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава за Италия. Както самата обяснява, българският ѝ корен я дръпва обратно в родината и пътят ѝ поема в нова посока.
Със сестра си и баща си създават фондация “Щедро сърце” и заедно правят националните кампании: “Да вдигнем знамето в училище”, “Съхрани българското”, и “Шампионите тръгват от училище”. Защитава дипломна работа на тема “Българското обредно наричане като терапия”. Книгата, която издава, е рожба на дългогодишни дирения и преживявания с възрастни хора, запазили старото знание.
“Стопанката на Господ” разказва за Райна, която напуска България, за да се омъжи и живее в Италия. Животът там е прекрасно сбъдване на голямата ѝ мечта. Но нещо се пропуква, приказката се преобръща и Райна се разболява. Никой не разбира причината. Единственото обяснение е за магия. Младата жена се връща в България, за да си подреди мислите и да намери покой.
Пътят я завежда в селска махала, където среща своя духовен водач в лицето на Магда Богданова – стопанката на Господ, която е наречница. От нея Райна ще разбере, че силата ѝ е точно в българския ѝ корен. В заника на живота си старата наречница предава дарбата и знанието си… Една наречница все повтаря, че ще дойде време, в което българинът отново ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата!
“Стопанката на Господ” разказва, как реченото ѝ може бъде сторено.
https://glas.bg/zhivot-lyubopitno/buntarkata-rozmari-edna-nai-chetenite-knigi-stopankata-417335/
