Протестът, с който вече повече от две седмици се искат оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, излезе от границите на България.
От чужбина настояват и за въвеждане на дистанционно гласуване (електронно или по пощата), както и за свикване на Велико Народно събрание за промени в конституцията, с които да се ограничи властта на водещите фигури в наказателната и изпълнителната власт.
„Дневник“ се свърза с участници и организатори на протести в десет града, в които те живеят. Редакцията няма претенции за изчерпателност за всички места, където се провеждат протести, но и тези разкази показват разнообразна картина на недоволство, свързана от общото желание за живот „в нормална държава“, но и много лична заради преживяното от всеки човек. (Снимки и информация за протестите може да изпращате и през формата „Новини от вас“ – тук)
Великобритания
Разговарям с Цветелина Борисова малко след като е приключила нощната ѝ смяна като медицински помощник в болница в град Тамуърт, който е на около 30 километра от Бирмингам. В града досега е имало два протеста и организаторката е уверена, че хората ще се съберат отново.
„Исках да отида на протест в Лондон, но ми е далеч. Предложих да отидем заедно няколко човека, но едно момиче каза, че вместо да пътуваме, можем да се съберем в Бирмингам. Въпреки че от България чуваме много негативни неща за хората в чужбина, трябва да знаете, че ние не сме тук от хубаво“, разказва Цветелина, като добавя, че все още не вижда причина да се връща, но пък се надява на перспектива за сина си.
„Всеки си казва „То от мен не зависи“, ама от кого да зависи всъщност?“, пита риторично жената.
В името на добра перспектива и Мартин Атанасов отива да живее в Оксфорд преди четири години. Пътува по 90 километра в посока, за да се включва към протестите на българската общност в Лондон и е организирал недоволство в Оксфорд: „Далече съм от България, но имам права и задължения каквито и всеки друг български гражданин! Моето сърце бие еднакво силно, когато чуе българска гайда, както на всеки друг, независимо къде се намира“.
„Бесен съм, че България бе превърната в място, където беззаконието, двойните стандарти и липсата на справедливост са нещо нормално. Не ме разбирайте погрешно, навсякъде има проблеми. В България обаче да се краде, лъже и да те мачкат, е в реда на нещата. Протестирам точно срещу това. Ние всички заслужаваме повече“, смята Емил Соколов, който живее в Екситър и на 26 години е докторант по „Модерна британска история“.
© Виктория Федина
Германия
Разговарям с Габриела Бенчева в почивката ѝ между две работни срещи. 25-годишната жена е юрист, живее от девет години в Нюрнберг и е заминала още като ученичка.
„За първи път протестирахме на 19 юли (неделя) и хората искат да има още. Протестът беше в един голям парк, защото в Нюрнберг няма консулство, събрахме се около 40 човека“, разказва Габриела Бенчева, като не смята, че българите зад граница не се интересуват от процесите в страната.
„Аз лично исках да организирам протест, защото вярвам, че можем да променим ситуацията заради която сме в чужбина. Колкото повече генерации остават в чужбина, толкова повече забравят български. Аз забелязвам по моите братя: те дойдоха много малки в Германия и доста често им е по-лесно да говорят на немски отколкото на български“, казва Габриела.
© Александър Франков
В Берлин протестът на 23 юли се е провел пред централата на партия Християндемократически съюз (ХДС), като не е бил нито първият, нито последният на българската общност в германската столица.
„Дори по време на многохилядните протести в страната, продължаващи вече втора седмица, управляваща партия на Германия CDU (абревиатурата на партия ХДС на немски език – бел. авт.) – основен двигател и на Европейската Народна Партия, от която част е ГЕРБ – си затваря очите и не желае да предприеме никакви стъпки“, пишат организаторите в събитието на протеста във Фейсбук.
Освен заради исканите оставки и липсващата възможност за електронно гласуване, 26-годишният студент по неогрецистика Светослав Димитров протестира и защото „липсват мерки на държавата спрямо околната среда“.
„Бях възмутен от случилото се с Варненското езеро, замърсяването и покриването на казуса толкова време, от липсващия кадастър на иначе защитените дюни, липсващи пречиствателни станции и много други сюжети за околната среда в България“, казва Светослав Димитров, като смята, че живеещите в чужбина „не са загърбили“ проблемите в България и „могат да са полезни за доброто развитие на страната“. За себе си той е уверен, че ще се върне в родната си страна.
© Момчил Генов
Вече три пъти са протестирали и българи в Кьолн. В събитието за недоволството във Фейсбук организаторите пишат: „Хората искат нормални условия за развитие, а не задушаващ икономически корупционен похлупак. Корупцията унищожава страната бавно, но сигурно“.
Австрия
Освен в столицата Виена, срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев са протестирали и българи в центъра на австрийския град Брегенц. Събрали са се около 30 човека, казва организаторът Райна Мръчева, като самата тя живее в града от 15 години и работи като митнически декларатор.
„Душата ми е в България, тялото ми е в Австрия. Обмислям връщането си от пет-шест години, но невъзможността човек в България да има достоен живот, ме кара да продължавам да съм тук“, казва Райна Мръчева.
Жената акцентира върху значението на електронното гласуване, позовавайки се на личния си опит. Имала възможност да гласува за първи път през 2013 г., когато в Брегенц имало избирателна секция. „Заведе ми се дело от прокуратурата в България, че съм гласувала на две места едновременно: в град Брегенц и в село Момчиловци. Аз излизам в списъците на родното ми място, но не гласувам там. Някой е гласувал от мое име през цялото време“, твърди жената. По думите ѝ човек от избирателната секция в Брегенц е свидетелствал, че тя действително живее в Австрия и е дала вота си там. Така делото е било прекратено.
© Диана Ахмакова
Нидерландия
В Нидерландия българи са протестирали в Хага, където има и посолство на България, в Амстердам и в Маастрихт. В последния споменат град недоволството се организира от Лия Върбанова, която е студент по психология и невронаука от две години там, като преди това е живяла в Сингапур и САЩ.
„Най-много ме разгневи полицейското насилие срещу младите хора на протестите. Това са млади хора, които искат по-добро бъдеще за страната си. Време е в България да настъпят сериозни промени. Интелигентността на младите хора ми дава надежда. Искам да ги подкрепя“, казва Върбанова в отговор на въпроса защо е решила да подкрепи протестите в България.
„Аз оценявам многото възможности, които съм имала живеейки в чужбина, но изобщо не ми харесва, че никога нямаше да имам същите възможности в България“, мотивира още недоволството си младата жена.
© Лия Върбанова
Испания
„В България съм завършил академия на МВР и след това бях служител в едно от териториалните звена на ГДБОП. Бях меко казано омерзен от нещата, които се случваха. Това беше причината да реша за един уикенд да си събера багажа и да напусна“, твърди Ангел Ангелов, като, когато прави избора си да отиде да живее в Барселона преди десет години, поне семейството му вече е било там.
© Дневник
Мъжът е организатор на протеста в Барселона, като казва, че е бил един, защото в Испания отново са забранили публичните събирания заради разпространението на коронавируса.
„Аз затова отмених протеста, който беше предвиден да е пред известната къща, но казах на желаещите, че е въпрос на индивидуални приоритети всеки да се организира и да я посети самостоятелно“, казва Ангел Ангелов, визирайки луксозния имот от разследването, започнато от каталунската полиция и антикорупционната прокуратура и замесило името на премиера Бойко Борисов.
© Ангел Ангелов
Франция
„Повечето хора, с които разговарям, ми казват „Стой си във Франция!“, „Ти си си уредила живота“ и ми се смеят, че наивно искам да се прибера в България, но в протестите виждам надежда, че има смисъл да се прибера“, казва пред „Дневник“ Радостина Василева от Монпелие, говорейки за бъдещето. Тя живее във Франция от седем години, предстои ѝ специализация по акушерство и гинекология в Париж, но мечтае за бъдеще в България.
На 12 юли жената прекарала два часа сама пред посолството на страната в Париж, докато дойдат и други протестиращи, с които се уговорили в група във Фейсбук на българската общност във Франция. Седмица по-късно отново пътува над 750 километра, за да се включи в недоволството в столицата.
© Димитър Дафов
„Има неща, за които километрите нямат значение. Аз работя в болница, но поне съм студент – разполагам до известна степен с времето си“, смята Радостина Василева.
Белгия
Още от 17 юли в Брюксел българи се събират на протести, като дори съобразяват контекста на недоволството си с актуалните събития в страната. Така например на 17 юли протестиращите са се събрали близо до сградата на Европейския съвет, където премиерът Бойко Борисов участва в заседание за възстановяване на Европа от COVID-кризата.
© Дневник
В съобщението за протеста на 24 юли пък се акцентира върху промените в правителството вследствие на политическата криза.
„Ние подготвихме и ще изпратим официално писмо до Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, ОЛАФ и Европейския главен прокурор Лаура Кьовеши.
Златина Зехирова https://www.dnevnik.bg/ https://svobodnoslovo.eu/
