Днес е време за добра концентрация, на поглед навътре, самооценка, преценка на ценности. Тъй като прекалено много залитнахме в материалните неща, заобичахме вещите повече от хората и се налага това нещо да бъде променено и преоценено.
Това споделя пред БНР проф. Дамян Попхристов, режисьор и преподавател у нас и в Америка, както и един от най-задълбочените изследователи на богомилството. Повече от 20 години проф. Попхристов работи в Ню Йорк.
„Докато работех в Ню-Йорк направих магистратура по сравнително религиознание. Попаднах на много интересни документи за нас, българите, които не подозирах, че съществуват, които ми отвориха очите за една друга истина – кои сме ние и откъде сме, и особено за богомилите. Това ме накара да се върна в България и да започна да работя в тази посока“, разказва той.
Събитията около нас сега са загатнати и в прочутото пророчество на катарите от 1247 година, в което се говори, че точно в този период ще започне изграждането на Църквата на Любовта, което ще доведе до смяна на прадигмата – материалното да отстъпи пред духовното и духовното да формира начина, по който функционира материалното, а не обратно.
„Още едно пророчество говори за дните, в които живеем: последният изгорен богомил катар – Гийом Белибаст, в Тулуза през 1321 г., от кладата той отправя едно пророчество, че след 700 години богомилският импулс ще бъде възроден и светът ще се промени. Най-простата сметка показва 1321 + 700 = 2021 година. Т.е. ние сме в навечерието на сбъдването на това пророчество на Гийом Белибаст”, смята проф. Дамян Попхристов.
“Страхът е най-големият грях на човека. Обратната страна на любовта не е злобата или омразата, а е страхът. И преодоляването на страха е нещо абсолютно задължително, ако говорим за навлизане на някаква нова епоха, някакъв нов начин на живот, в качествено други правила и стойности.”
“Страхът при всички положения е отрова и блокира целия духовен живот на човека – отдалечава го от синхрона, контакта, от координацията му с висшата реалност, от цялата хармония, на която се базира съзиданието, тъй като то е разумно, математически прецизно. Ние не сме свободни атоми, водени безконтролно от егото си. Така че преодоляването на страха е абсолютно задължително. Иначе не живеем живота си.”
“Трансформацията е задължителна. В пророчеството на катарите се казва, че новата ера на Църквата на любовта ще започне с алхимичния акт на преобразуване на егото и връщане към божественото цяло. т.е. егото по някакъв начин да бъде изкоренено. Това не е нова идея. Във всички големи религии и езотерични учения се говори за това, че егото е нещо, с което човек трябва да се справя в живота – нараснало е неимоверно много в наше време и то трябва да бъде преодоляно.“
Всеки ли е способен да го направи и да отстъпи от егото си? Трябва да имаш искреното желание това да стане и отнякъде да получиш “начална скорост”, за да може да го направиш, твърди изследователят на богомилите.
„Сега е идеалното време това да се случи. Както се казваше в пророчеството на катарите: ако ние успеем да променим себе си, светът тогава ще се промени, но трябва да започнем от себе си. Тази промяна няма да стане светкавично, но е процес, който трябва задължително да започне. След две години, като се обърнем назад към днешния ден, ще разберем, че тази ситуация на социална изолация по причина на коронавируса, е била най-големият подарък на човечеството – ако успеем разумно да го използваме“, коментира Попхристов.
Богомилското посвещение започва с една много сериозна работа на всеки човек върху себе си – в продължение на 4 години да се откаже от 15 негативни неща от своя характер. Той трябва сам да ги определи кои са тези 15 неща, уточнява Дамян Попхристов.
„След четири години висшите посветени го подлагат на изпит, в който трябва да докаже на практика това, от което се е отказал. Изпитът се изразява в това, че човек е яростно и агресивно провокиран, за да се види дали всичко това, което той анонсира като отказване, не е само приказки и нещо в главата му, а е станало негова реална същност.
Това богомилите определят като изграждане на Христовото съзнание вътре в себе си.”
Основните неща, от които трябва да се откаже стремящият се по пътя, са все елементи на егото – „гордостта, завистта, злобата, агресивността, непрекъснатото желание да обсъждаш другите, да им даваш оценка, да се намесваш в живота им“.
„Това са неща, които се коренят в желанието на всеки да бъде отгоре, да бъде нещо повече от останалите. Да не говорим за властовите лостове – да бъдеш началник, да властваш над другите хора. Тези неща, които изграждат и подхранват егото“, допълва проф. Попхристов.
Богомилите са обичали хората не само на думи, а с реални действия, които да доказват безусловна любов, без очакване на резултат, награди, потупване по рамото, казва той.
“Казвали са: радвайте се и се веселете, този живот е създаден с любов за радост и нямаме право да оскверняваме с нашите негативни мисли. Но ние сме склонни много да хленчим, непрекъснато да се оплакваме и да търсим негативните неща. Ако това не го изкореним, каквото и да правим, непрекъснато ще имаме прът в колелото.”
Това е формулата, която богомилите прилагат като начин на преодоляване на егото. Когато е дословно, изцяло, без очакване на награди, предоставяш най-добрите си качества, възможности и дела на всички останали. Когато това се постигне в общиарията, в която те са живеели, човек получава най-доброто от всички останали, безвъзмездно.
Проф. Дамян Попхристов
