Автор: Емир Кустурица
В историята на човечеството има явления, които най-добре отразяват смъртта на епохата. Но сигурно никой не е блестял в подобна ситуация като Славой Жижек. Първо, той превърна философията в „стендъп комедия“ – спектакъл, в който комикът на живо се изявява пред зрителите. Получи плесница от Ноам Чомски, който го нарече клоун, но упоритият словенец не помисли да спре. Продължават да му предоставят арени, на които да тълкува нещата в света. Хората го слушат, но аз, по правило, виждам друга, необичайна картина.
Когато той говори, на момент ми се струва, че се търкаля таз, откачил се от колелото на движещ се автомобил; търкаля се и се върти, докато след няколко оборота, дращейки асфалта, се блъска в мантинелата или в друго препятствие и едва тогава тракането секва. Когато шофирам, стяга ми се сърцето като виждам на пътя да лежи таз. И ми става непоносимо жално – не е ли това Славой?! И си мисля дали ще се намери силно лепило, та всеки път, когато дава спектакъл, тазът да си остане на място. Но остава опасността от неговите бръщолевици да не изпадне цялото колело. Тогава лепилото вече няма да помогне.
Преди дни Славой Жижек – най-големият словенски философ след Едвард Кардел (идеологът на СЮК и един от най-близките съратници на Тито), написа авторски текст за „РТ интернешънъл“. Първо, осмива коронавируса и повече от проф. д-р Бранимир Несторович (член на сръбския Национален щаб за борба с коронавируса, бел.пр.) сравнява поведението на европейските правителства и предприетите от тях мерки с комунистическата пропаганда по времето на Тито. Припомни непроверената новина, заляла навремето СФРЮ, че имало недостиг от тоалетна хартия. Тоалетната хартия изчезна, каза мега философът, заради обявените ограничения в планираната икономика на комунистическата държава. Именно пропагандата възбунила хората и рафтовете в магазините се изпразнили. Същото се случва сега в Западна Европа: хората нападат супермаркетите, свършва маслото, брашното, захарта.
Световната система е грешна
заключава мега философът. И както Чернишевски някога, днес отново се задава въпросът: “Какво да се прави?”
Не мина седмица и тазът отново се откачи. Славой отговаряше на въпросите на водещия новините на „РТ интернешънъл“ за разрастването на короната. Този път, с напълно различен тон – без нито следа от „остроумие“, той сериозно се разля, забравяйки предишните си подигравки към съвременната чума. Наред с други неща каза, че пред икономическия крах на света е необходимо на международно ниво да се обединят левите сили, за да победят националистите и всички други чудовища, които се противопоставят на ваксините срещу смъртоносния вирус. По този начин короната би могла да бъде партийна позиция във време, когато дори Господ Бог не знае кои са левичари и кои десни. Ако Кардел би могъл да се надигне от гроба, със сигурност щеше да каже: „Браво, Жижек!“
Жижек забрави обаче, че левичарите първи патентоваха национализма, че Гарибалди, например, е италиански националистически левичар, макар и масон. Определения за морала са давани от Платон, Кант, Ницше, Исус Христос, но тъй като те не са дълбали твърде много върху аморалността, струва ми се, че е налице недоразумение по въпроса от страна на либералния ляв словенски професор с австро-унгарска нагласа. Когато някой се осмели да обхване всичките бели световни теми, използва анекдотична лексика, за да обясни нещата, които се случват пред очите ни. За студентите по света, които още не са се обучили да сравняват, Жижек е известен, светило, и това е най-важното. Няма значение, че казваното от него е глупост.
Ако приемате всичко каквото ви забраняват чрез екрана, а като докоснете дистанционното – получавате сходна картина или тон от всеки друг източник, вече сте им хвърлили въжето, което в крайна сметка най-добре е сами да си го окачите. Ставате съучастник на сътрудниците на глобалисткия ъндърграунд, в чиято дейност, наред с другите, е нает и Жижек. Всичко това става във време, когато
Човешката безнравственост е условие за успех
Когато слънцето на цивилизацията, на което до вчера се възхищавахме, залязва. Тогава, всичките тези гости на екрана са просто измамници, които се опитват да пришпорят мъртъв кон, от чиято леш извира моделът, копиран от старлетки и проститутки, легализирали своя статут; от политици, които незаконно забогатяват; и в крайна сметка от този модел се пръкна коронавирусът.
Дали човек го е направил или наистина е бил изяден заедно с прилепа, това е без значение за нашата безнадеждност. Ние сме заразени много отдавна.
Израстнали сме заедно с нашите деца и внуци във време, когато значение имаше какво казва спортист или актьор за нещо важно, а не доктор на науките, който знае същността на проблема; когато вирусолог не може да открие ваксина, защото заплатата му е като на шофьор на камион.
Това беше цивилизацията, за която казваха, че може да направи всичко, а сега сме свидетели, че не може да направи нищо.
Вирусът пристигна като философът-таз, който отдавна замъглява съзнанието ни, а и ние не бяхме наясно, че пропадаме заради неговите мании. Всеки успешен спортист е по-важен от учените, вирусолозите, онколозите.
Всеки, който се пъчи с огромното си богатство, се оказваше по-добър от философите и икономистите; познаваше историята по-добре от професионалните историци; всяка курва в популярна телевизия знае по-добре как да се организира семейния живот в мирния и почтен свят.
Свят, в който реалността е профанизирана, а зрелището е сакрално; в който за учените няма място; в който сме наказани със смърт, защото нямахме сили по-рано да осъзнаем, че богатството не е всесилно, защото повярвахме на тази лъжа. Виждаме, че и с парите си те нямат решение срещу мъничкия ковид.
Авторизиран превод: д-р Радко Ханджиев
Нова зора, бр. 17/2020
