Нашата нация е слаба! Уязвена е. Боледува.
Не като дух и борба за живот, а като намиране на смисъл и обща цел на живота! И от това се възползват мнозина – от интелектуалци тарикати, до обикновени обществени плужеци. Всички заедно се възползват от болното обществено тяло. А точно този вид паразити са най-лесни за отстраняване. Почти елементарно, каквато е същността им.
Ще ви подскажа нещо, което никой в държавата не знае. Не мога да разкрия всичко и вярвам, че ще разберете сами причината защо го правя.
Някак обидно ми става, когато някои прости форми на живот между нас, натрапват елементарната си същност без никакви собствени сили за различно от това поведение.
Преди повече от десетилетие, възникна затворен политическо-експертен казус, за назначаване на нов главен секретар на МВР. Заради смяна на властта тогава.
Основните договорки и пазарлъци се осъществяваха на три места – Президентство, коридорите и тъмните стаи на МВР и дворец Враня. Най-голямата съпротива беше от дворец Враня, колкото и да ви се струва невероятно това. За мен беше също изненада тази въпросна съпротива, но процеса го наблюдавах много отблизо, за да имам съмнения във фактите. В крайна сметка борбата за назначаването на определено лице с поставена конкретна цел, завърши с неуспех и остана като „евентуална резерва“. Избра се друг, изключително подготвен мъж, в който имаше много ценни качества. И надежда. До тук, добре.
Никой в публичното пространство не знаеше за тези процеси, освен малкото изкривена информация, която се прокрадваше някъде. Бях убеден, че с правилния избор щеше да случи нещо лошо и беше въпрос на часове. Времето летеше. Споделих тревогата си с няколко човека, имащи санкция да преодолеят този проблем. Останаха пасивни, защото се уплашиха за местата, бъдещето и живота си.
В рамките на седмица, преди да стане видим за всички новият избор, той беше прегазен от луксозен автомобил с четири престъпника в него. Било казват, „инцидент“! Инцидент. Докато си върви пеша по тротоара! Разследването знаете – до никъде и вече в забравата, където му е мястото. Казусът също отиде там, но „евентуалната резерва“ влезе в употреба. Трябваше да влезе, на всяка цена. И някак съвсем естествено…
Послеслов:
За незнаещите, любителите и заклеймяващи конспиративните теории уточнявам, че от дълго време работя по разработване и още нещо, на специфични научни модели.
Конспирациите са прости обекти на изследване, а не същност на работата ми. Който трябва да знае, знае.
Изводите от горния пост оставям за вас и считам, че съм изпълнил гражданския си дълг. На този етап, толкова!
Николай Марков https://svobodnoslovo.eu/
