Намираме се в “ бедствено”, а не „извънредно положение“.
Вярно е, че Конституцията използва израза “ положение на война, военно или друго извънредно положение“.
На пръв поглед граматическото тълкуване води до прибързания извод, че извънредното положение е обща категория, а подвидовете му са „положение на война“, “ военно“ или друго някакво, което има характеристиките на извънредно.
Дали е така?
Законът за отбраната също използва трите понятия, но те винаги са свързани с обявяване на война, въоръжено нападение или заплаха за такова.
Законът за защита при бедствия също говори за положение на война“, „военно положение“ или „извънредно положение“.
Чл.19 посочва че защитата на населението при обявяване на режим „положение на война“, „военно положение“ или „извънредно положение“ се осъществява в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции.
От тази препратка става безусловно ясно, че трите понятия касаят ситуации при обявена война или въоръжено нападение.
Ние сме в ситуация на бедствено положение и неговата регламентация е в Закона за защита при бедствия.
В решението за обявяването му се посочват основанието, обосновка, мерките за овладяване на бедствието, включително предприетите временни ограничения върху правата на гражданите / А НЕ С ОТДЕЛЕН ЗАКОН!/, началото на въвеждане на бедственото положение и срокът на неговото действие, но НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 7 ДНИ / чл.51 ЗЗБ
При необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде УДЪЛЖЕН ДО 30 ДНИ!
Българският законодател е длъжен да се съобразява с правилата на действуващото законодателство и да прилага терминологията и режимите, възприети в Конституцията и законите.
Извънредното положение е нещо съвсем различно от бедствено положение.
Използването на израза “ извънредно“ не го превръща в такова.
Използването на въоръжените сили, ограничаването на конст. права в нарушение на чл.57 от Конституцията, удължаването на срока над 30 дни е незаконосъобразно и всеки, чиито права са нарушени може да се позове на това.
А можеше всичко да се регламентира в съответствие с Конституцията и законите, ако юристи работеха по въпроса.
Сега ние ще сме санкционирани и с нарушени права, за което ще осъдим държавата, а после ще платим пак ние!
