Павел Серафимов, http://sparotok.blogspot.bg/
Дедите ни са били хора с желязна воля и непоколебим дух. Това им е помогнало да извършат неща, на които други народи не са били способни. Рим успява да покори сравнително бързо древните обитатели на Иберийския полуостров. Гай Юлий Цезар завладява Галия за около седем години, Елада (Гърция) и Египет са направо прегазени и на римляните се струва, че са господари на света.
Нашите предци се оказват костелив орех за потомците на Ромул. Първият военен сблъсък между римляни и траки е през 168 година преди Христа. Тогава за първи път дошлите от Апенините агресори разбират, че тракийската ромфея е по-опасна от техния меч- гладия. Чак през 44-45 година, т.е. след повече от два века, легионите на Вечния град могат да се назоват господари на Тракия. Голяма част от дедите ни обаче обитават територии на север от река Дунав, там където живеят гетите, а също така мизи, беси, тирагети, костобоки и други стари балканци.
Осъзнавайки, че свободните траки ще се опитат да счупят веригите на своите братя под чужда власт, римляните започват кампании срещу предците ни живеещи на север от Дунава. След няколко войни, през 106 година, император Траян побеждава цар Декебал, заграбва тонове злато и сребро и се завръща триумфално в Рим.
Самоубийството на цар Декебал след победата на император Траян – Conrad Cichorius: “Die Reliefs der Traianssäule”, Zweiter Tafelband,
Радостта на римляните не трае дълго, някъде към 168 година избухва въстание на северните траки. Това въстание съвпада с нулевата година в Именника на Българските Князе. Бунтовниците помитат не само граничната римска войска, но унищожават всички римски военни части, които срещат по пътя си, а той стига чак до Термопилите в Гърция. Спечелени са много битки, дедите ни показват, че народа ни носи не само благостта на Орфей, но и силата на бога на войната Арес. До освобождаване на Тракия не се стига, но на римляните е показано, че народът ни няма да търпи вериги.
През 270-271 година свободните траки успяват да прогонят всички легиони, а и чуждите колонисти от земите на север от Дунава. От уплаха римляните разрушават моста над река Дунав, опасявайки се, че дедите ни ще го изпозват и отново ще направят опит да освободят Тракия.
Всъщност опитите не престават и през 680 година, две основни тракийски групи – гетите познати като славени и мизите, наричани още българи се свързват за пореден път в съюз и нанасят съкрушително поражение на имперската войска. След шест века, дедите ни намиращи се под римска власт са свободни хора.
Именно поради това, че обединената държава на дедите ни се състои от хора от един същ произход (гети, мизи и траки от земите на юг от Дунава) се стига до смайващо бърза консолидация и се оформя такава държава, която кара Римската Империя (Византия) да трепери.
Седящите на трона в Константинопол са бесни – изгубили са една от най-важните си провинции. Следват много войни срещу дедите ни, а периода 970-1018 година е белязан с непознат до този момент фанатизъм на римските (византийските) императори да покорят България. С интриги, заговори и наемане на чужди войски, най-сетне страната ни попада отново под римска (византийска) власт.
Разбира се дедите ни не прекланят покорно глава. Все пак те са потомци на хората, които Рим не успява нито до претопи, нито пък да успява да прекърши духа им. Следват бунтове, като новата свобода идва с въстанието на Асеневци. След няколко жестоки битки, България има отново свой цар- Петър IV. Той е наследен от брат си Иван-Асен I, който се изявява като блестящ стратег и далновиден владетел. Ако от Рим (Визатия) не бе организиран заговор против Асен I, този забележителен българин би преместил границите на България до най-южния край на полуостров Пелопонес.
Със смърта на Асен I, страната ни губи един от най-способните си държавници, хора, за които трудно се намират заместници, но все пак чудото става. На престола сяда най-младия брат на освободителите на България. До 1189 година Калоян е заложник в Константинопол, след покушението над Асен I, през 1197 година Калоян става цар на България и кара не само криещите се зад стените на Константинопол да треперят, но името му бива запомнено от цяла Западна Европа.
Мъдър и енергичен, Калоян жъне победа след победа. Не се стряска от провала на съюзи, вместо това се амбицира още повече и търси нови коалиции, които да му помогнат да укрепи българската държава. Същевременно се появава нова заплаха – дошлите от земите на днешните Франция, Белгия, Италия, Германия и т.н. кръстоносци. Жадните за богатства и земи лъжехристияни не се свенят пред нищо. Пътят им към Йерусалим е белязан с безсрамни грабежи и жестоки убийства.
Калоян се опитва да постигне примирие с дошлите от запада завоеватели, но те надменно отказват. Подобно на своя далечен предшественик Крум, цар Калоян разбира, че за тези, които не желаят мира, трябва да се готви секира. В няколко големи битки, българският владетел успява да нанесе съкрушителни поражения на облечените в желязо рицари. Те губят огромна част от своя елит. Заловен, а по-късно и обезглавен е Балдуин -графът на Фландрия (Белгия).
Западът разбира, че въпреки добродушието си, българите имат железни мишци и знаят как да пазят своето.
Цар Калоян и пленения Балдуин Фландърски – изображение от блога на Патриция Кирилова http://4.bp.blogspot.com/-y8XnOXUEj5o/UkKRIt8U6EI/AAAAAAAAAZM/_3OG29rrv6I/s1600/KALOIAN1.jpg
http://patriciakirilova.blogspot.nl/2013/09/blog-post_25.html
Осъзнавайки силата на цар Калоян, папа Инокентий III води преговорите с голяма предпазливост и уважение. В едно от своите писма, духовният водач на католическата църква нарича Калоян – потомък на знатен римски род. Тази подробност е от изключителна важност, но за жалост е пренебрегната от изследователите на нашата история.
На пръв поглед е абсурдно българския цар Калоян да бъде представян като наследник на благородни римляни, но обърнем ли внимание на произхода на определени римски императори, то нещата ще си дойдат на мястото и ще стане ясно, че Инокентий III е знаел много добре какво говори.
Владетели на Рим са били не само хора от италийски произход. През 193 година на престола идва човек, който е роден в африканския град Лептис Магна. Става дума за произлизащия от народа на финикийците Септимий Север. Следват императорите Гета, Каракала, Макрин, Хелиогалбал и Александър Север. После на трона е възкачен от войската не кой да е, а тракиецът Максимин.
Той не успява да постави основите на династия, това не се отдава и на други траки на римски престол, но промяна идва с идването на власт на Констанций Хлор. Той е роден в Горна Мизия и се слави със скромния си характер, благост, но също така сила и храброст. Тези негови качества карат легионерите да го поставят на престола.
Наследник на Констанций Хлор е прочутия с делата си Константин Велики. За него се разказва, че е отпуснал средства за построяването на Плиска, Преслав и други градове в близост до тях. Наследници на Константин Велики са Константин II, Констанций II, Констанс I, а те са последвани от Юлиан – племенник на Константин Велики.
От 293 до 363 година, на римския престол седят хора от тракийски произход. В очите на римляните обаче Констанций Хлор и последвалите го негови потомци не са траки от средите на мизите, а представители на благороден римски род. Именно това е причината папа Инокентий III да твърди, че цар Калоян произлиза от благороден римски род. Главата на католическата църква е разполагал с най-добра информация кой какъв е.
Приемем ли, че цар Калоян е тракиец от средите на мизите, дали императори на Рим, то твърдението на папата е напълно смислено. Става ясно защо описващият битката между българи и рицари Никита Хониат, нарича Калоян – мизиецът Йоан (Констанций Хлор е роден в Мизия, това е родното място и на Константин Велики).
Става ясно защо монахът Фулко коментирайки събития от 1096 година, споменава следното за премеждията на кръстоносците: “…поели път през земите на българите, които назовават тракиспоред предишните паметници” (Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quosvocitantThracas, ut habent monumenta priorum.“ – Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с.374.
Определени специалисти дефинират сведението на Фулко като архаизация, а и единствения път когато българите са наречени директно траки. Странно, как хора, които имат на разположение толкова много стара литература са пропуснали сведението на бретонецът Вилхелм, който разказва за гибелта на Балдуин Фландърски и споменава, че фламандския благородник е погубен от предводителят на траките – LIBI, IV, c.147. Това разбира се е цар Калоян.
http://www.promacedonia.org/libi/4/gal/4_147.html
От думите на Фулко става ясно, че преди неговото време е имало летописи, в които българите са известни под името траки. За живелия през XII-XIII век Вилхелм, царКалоян е предводител на траките. По-прецизен е Никита Хониат, който нарича българския владетел мизиец.
Мизийци са Констанций Хлор и останалите членове на неговата династия. А по-важното е това, че в периода IV-XIVвек различни автори наричат българите мизи, а като алтернативно име на България се ползва Мизия.
Приемем ли, че българи и мизи са названия на едни и същи хора, то става ясно и нещо друго-защо Константин Велики отпуска 600 кентинария злато – 1 400 000 000 фолиса за построяването на Плиска, Преслав и др. наши стари градове. До съвсем скоро учените упорито отричаха, че на територията, на която е изградена Плиска има по-стари постройки от тези градени през VIII-IX век, но вече знаем, че това не е така.
Откритото древно жилище на територията на Плиска е само една от индикациите, че историята ни трябва да се преразгледа. От проучванията на генетиците е видно, че старите българи нямат нищо общо с тюрките, а са твърде различни и от населението на Индия. Тези сведения разбиват на пух и прах както тюркската теория за произхода на старите българи, така и нейния евтин заместител- иранската теория.
Време е дори и от “новите” учебници да бъдат изметени заблуди като тези за хановете, за старобългарския култ към бог с име Тангра и най-вече упорито натрапваната догма, че народът ни е мешавица от три различни народа, които по случайност се сливат през 680-681 година.
История се пише въз основа на факти, а не на лични мнения. Недопустимо е да се пренебрегват ценни сведения на стари автори, недопустимо е въпреки доказателствата на генетиката и археологически открития, на децата ни да се внушават заблуди, а да им се втълпява и това, че едва ли не трябва да се кланяме на други хора поради тяхната помощ и заслуги.
Ако някой е задължен на някого, то цяла Европа е задължена на България. Благодарение на мизиецът Константин Велики, християнството се наложи в Европа, а власта на търговците на роби бе ограничена. Под водачеството на княз Тервел дедите ни спряха страшното арабско нашествие в началото на VIII век.
Ако агресорите от Ориента бяха преминали през Балканите и бяха достигнали до Средна и Западна Европа, то днес континента ни щеше да изглежда съвсем различно. Нямаше да познаваме Леонардо да Вични, Рафаело, Микеланджело, Веласкес, Ел Греко. Шекспир, Моцарт, Шилер, Гьоте, Сервантес и много други никога нямаше изобщо да се появят. Съдбата на европейците щеше да е същата както на завладените от арабите копти, бербери, туареги – хора без собствена държава и без самоуправление.
Благодарен съм на обикновените бойци от средите на руснаци, украинци, белоруси, румънци и финландци, за това, че освободиха България, тази благодарност няма да угасне никога. Нека обаче да не забравяме, че доста по-рано дедите ни дариха писменост на дедите на руснаци, белоруси, украинци, сърби. Нашите предци бяха и тези, които въведоха християнството при тези народи и давайки им новата вяра, направиха възможно да се появат и укрепят нови държави.
Когато се пише за историята на дедите ни, винаги трябва да се търси баланс. Не бива да се потулват и отричат добрите деяния и помоща на други хора, но не бива да се пренебрегва и приноса на нашите предци в изграждането на езиците и културата на сродните ни народи.
Младите българи трябва да растат с мисълта, че са потомци на способни хора, които не са прекланяли глава пред никого и винаги са се стремили към свобода и независимост. Трябва да се знае и това, че сме наследници на първия цивилизован народ на Европа – траките. Те са хората, които изобретиха колелото, най-древната писменост, на тези, които издигнаха първите градове на континента ни и дариха знания на жители на други земи.
Нужно е да се обяснява и това, че бивайки потомци на първите благородници, ние сме задължени на дедите си да се държим като благородни хора, като индивиди, чиито типични качества са добротата, честността, смелостта и стремежа към личностно усъвършенстване.
