Чух уважаваните от мен и от всеки български гражданин доктори от т.нар. кризисен щаб, на пресконференцията им вчера. Съжалявам за безхаберието си, но това което правят в ефир не мога да го приема.
Питам се дали наистина най-важното за тях е да се изтъпанят по телевизията, да всеят психоза и да изглеждат загрижени, без да отчитат последствията от заиграването с подобна величайша роля.
Да приемем, че коронавирусът е даден от Господ, въпреки че зад него прозира усмивката на дявола, която сега награждава с допълнителна възможност ограничеността да изглежда значима.
Приемам начина на говорене на доц. Мангъров за болестта и за това, че човек е необходимо да води нормален и чист начин на живот.
Не разбирам тона и паниката, която носи говоренето на редица експерти, които явно не си дават сметка какво причиняват. Дали сега не е времето да си прост, но важен, дори и в глупостта, която правиш?
Вече не малко години ефирът се пълни с „важни“ фигури, които за да изглеждат още по-значими се опитват да говорят на т.нар. „оперативен“ език, макар и никога да не са били ангажирани с истинската работа на оперативните служби. Цитираха се псевдоними на разработки, сводки, дори се вадеха направо СРС-та, за да изглеждат непоклатими и победоносни.
Сега трябва да се даде израз и на медицината с фатмашки маниер, а на оперативния работник от службите да се предаде дарбата на Авицена.
Всъщност, да говориш и да използваш подобен белязан стил в обществените медии е пълно бетониране на глупостта, която по-лоша от коронавируса води до неусетното линеене на народа.
„Оперативният“ език е обран език, лишен от цвят. Той никога не води до възход. Той е необходим, за да се решават задачите на оперативните служби по възможно най-бързия, законен и ефективен начин, но в никакъв случай не и сакат начин.
Глупаците, докопали се до мундира, за съжаление съсипват бавно не само себе си, но и тези, които по призвание са длъжни да защитават.
Казват, че един ден на умния е по-скъп от година на глупака. Пожелавам на всеки и на себе си да има възможност да се общува с мъдри хора. Вероятно идва време, в което ще е лукс да се общува с мъдър човек. По-достъпна и удобна ще е командата от армейските ни години – „Газ, чорапи, ръкавици, наметало!“, независимо от това, че тя ще е безполезна в случая.
По-важни сега ще са страхът и паниката, които оправдано могат да приключат всяка изява на прогресивната мисъл и свободомислие. Всички затворени и мълчащи под маските, и само тътенът на глупостта, та да е мирно и здраво обществото ни.
А всъщност, колко малко шум вдигат истинските чудеса, казва Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Да е здрава за всички идващата седмица!
Към това мога само да добавя една суфистка притча:
„Срещнали се някак си по пътя Поклонник и Чумата.
– Накъде отиваш? – попитала го Чумата.
– Отивам в Мека, да се поклоня на светите места. Ами ти?
– В Багдад, за да покося пет хиляди души – отговорила Чумата.
Разделили се те, а година по-късно се срещнали на същия път. „Но вие ме измамихте“, казал поклонникът на Чумата. „Казахте, че ще вземете само пет хиляди души в Багдад, а вие взехте петдесет и пет хиляди.“
– Не – отговорила му Чумата, – казах ви самата истина. Бях в Багдад и взех своите пет хиляди. Останалите умряха от страх.“
Велин Хаджолов https://afera.bg
