Разположение на силите
След боевете при Стара Загора, Нова Загора и село Джуранли Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при Западната армия и Източнодунавската армия в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра. Съставът на армията е от 48 табора, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 офицери и войници. На 8 август, след съсредоточаване, се насочва към Шипченския проход. Разделена е на три колони:
-
първа с командир Реджеб паша настъпва по линията село Шипка – връх Малък Бедек – връх Свети Никола и нанася главния удар;
-
втора с командир Шакир паша настъпва по линията село Шипка – връх Свети Никола и нанася спомагателен удар;
-
трета е общ резерв.
Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.
За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7500 офицери и войници и 27 оръдия. Включва:
-
част от Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински от Тридесет и шести пехотен орловски полк и 4 батареи;
-
Българското опълчение от 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-а опълченски дружини;
-
Тридесет и пети пехотен брянски полк – от 9/21 август.
Отбраната е разпределена така:
-
предна позиция – южно от линията връх Свети Никола – Орлово гнездо, с командир полковник Михаил Толстой;
-
главна позиция, разделена на три сектора – източен, западен и северен, с командири полковник Леонид Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович;
-
общ резерв в седловината между връх Свети Никола и връх Шипка.
-
артилерийската поддръжка е от четири батареи: от изток на запад са Централната, Малката (деветфунтова) и Стоманената батарея (пленена през юли при превземането на връх Шипка); от север е Кръглата батарея.
На 7 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при Казанлък и действията около Елена. Силите на Южния Руски отряд са основно 8-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки и са насочени за защита на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, оценени като вероятни за преминаване на османските сили. На 8 август генерал-майор Николай Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Фьодор Радецки тревожна телеграма:
| „ | Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими. | “ |
Към Шипченския проход с ускорен марш са насочени подкрепления от 8-и армейски корпус. За тяхното пристигане са необходими три дни. На следващия ден, 9 август, започва героичната борба за Шипченския проход.
Боят на 9/21 август
Позиция на връх Шипка
Самарското знаме на Българското опълчение
През нощта частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към връх Малък Бедек и около 7 ч. отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8 ч. атакуват руските позиции на връх Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.
Генерал-майор Николай Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Михаил Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти пехотни роти и осем опълченски роти). Около 9 ч. колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150 – 200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевият щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:
| „ | Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо. | “ |
Настоява се частите на 8-и армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13 ч. колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, 35-и брянски пехотен полк с командир полковник Александър Липински, който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни и дървета.
По този пръв повод генерал-лейтенант Фьодор Радецки заявява на военния кореспондент на френския вестник „L’Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:
| „ | Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни. | “ |
Около 18 ч. защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на следващия ден – връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.
Затишието на 10/22 август
Генерал-майор Николай Столетов
Генерал-майор Валериан Дерожински
На 10 август Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия.
Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.
Решителният бой на 11/23 август
Отразяване на турска атака на връх Шипка, рисунка А. Балдингер, гравюра К. Крижановски
Турските атаки започват около 4 ч., като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общият резерв – връх Акри Джебел.
Вейсел паша около 9 ч. изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16 ч., когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката.
Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Александър Липински с 20 войника спира отстъплението в района на Кръглата батарея, полковник Фьодор Де-Прерадович задържа състава на Кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабскапитан Поликарпов задържа прислугата на Централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат.
Към 17:30 ч. на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от 16-и стрелкови батальон на 4-а стрелкова бригада с командир генерал-майор Адам Цвецински. До 18 ч. батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от 36-и орловски и 35-и брянски пехотен полк и превзема връх Кючук Йешилтепе.
Пристига и 2-ра бригада от 14-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са стабилизирани и към 22 ч. и решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
| „ | Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение. | “ |
Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:
| „ | Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек. | “ |
След няколко дни настоява:
| „ | Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия. | “ |
В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният кореспондент на английския вестник „Daily News“ Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
| „ | Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност. | “ |
Боят на 12/24 август
Генерал-лейтенант Фьодор Радецки
Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 офицери и войници, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки, командир на Южния отряд.
Българското опълчение с изключение на 5-а дружина е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. Командирът възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини, заети от османските сили.
На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово.
Дванадесети стрелкови батальон с командир майор Климович отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг.
Тридесет и шести орловски пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. Шестнадесети стрелкови батальон с командир подполковник Ходяков отстоява връх Кючюк Йешилтепе.
При връх Узункуш е ранен командирът на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский. Около 14 ч. подполковник Ходяков атакува без успех връх Йешилтепе. Към 22 ч. боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.
Боевете на 13-14/25-26 август
Възпоменателен руски паметник до позициите на Стоманената батарея
На 13 август съставът на Шипченския отряд е прегрупиран. С новопристигналия 53-ти волински пехотен полк руските сили достигат до 14 217 офицери и войници и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции.
Около 7 ч. колоната на подполковник Александър Липински от 35-и брянски, 56-и житомирски и 54-ти подолски пехотен полк овладява връх Йешилтепе. Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува връх Йешилтепе. При престрелка на връх Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.
На 14 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.
На 5/17 септември Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода – вж. Шипченска битка (септември 1877).
