В публично обръщение на 24 октомври 1999 г. Петър Стоянов заявява, че Костов трябва да се освободи от корумпираните по високите етажи на властта, независимо от това колко висок пост заемат, дали са членове на правителството и колко големи са заслугите им!
Скандалът за корупцията във властта отново придобива актуалност след привидното затишие. Той се разгаря на фона на два случая, изплували в медийното пространство:
♦ Първият е с директора на Главно управление на пътищата Костадин Таушанов, за когото е разкрито, че е получил по офшорна сметка на британския остров Ман превод от 21 000 британски лири (35 235 евро). Първоначално Таушанов излиза в отпуск, а по-късно, под натиска на обстоятелствата е освободен, а прокуратурата повдига обвинение срещу него за неясния произход на средствата.
♦ Вторият случай се отнася до Директора на връзките с обществеността на правителството – медийния експерт Михаил Михайлов. Той е отстранен от длъжност, след като е обвинен, че през 1996 г. е получил подкуп от 10 000 долара за уреждането на медиен лиценз.
Едва след атаката на Бонев премиерът Иван Костов признава пред журналистите, че е трябвало да се раздели с няколко министри през декември 1999 г., защото те „не можаха да отговорят по убедителен начин на обвиненията за (корупция)“ .
Американският съветник на президента Петър Стоянов, Стив Ханке, заявява тогава, както и сега: „У вас има корупция, защото има политици и представители на правителството, които се намесват в частния сектор“.
Вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев признава, че приватизацията чрез РМД-та е опорочена от нарушения.
В медиите е припомнен доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която през декември 1999 г. констатира „продължаването на широко разпространена корупция“, улеснено от „прекалената“ практиката на издаване на лицензи от държавните органи.
Конкретният и всеобхватен отговор за цялата скривана картина на корупцията от управлението на СДС и премиера Костов до голяма степен дава документът, който директорът на Националната служба „Сигурност“ ген. Атанас Атанасов връчва на министър-председателя малко преди 10 декември 1999 г., но става публичен факт едва в края на 2000 година.
Самото му заглавие пределно ясно показва, че той е посветен на „условията, средствата и проявите на корупция в някои висши ешалони на държавната власт“.
„В настоящото изложение явлението корупция се разглежда в контекста на неговото проявление като политическо или обществено поведение. Това най-често се обвързва с лобиране за частно-корпоративен интерес, обвързване с групи и механизми, водещи до придобиване на облаги (може и в бъдеще време, и не непременно материални), прикриване на незаконни действия и дейности, злоупотреба с власт (в смисъл с нормите на морала и етиката в управлението).
Корупционните прояви на това ниво обикновено не са съпроводени с конкретни нарушения на законовите норми, но оказват силно влияние върху обществената среда“, е посочено в документа.
Подчертано е, че в юридически аспект – доказването и осъждането на корупционно действие по смисъла на НК – във висшите властови ешалони е „свързано с практически трудно преодолими и трудно предсказуеми периоди от време, независимо от положителната политическа воля за това“.
Анализирайки мафиотския тип престъпност в България, в доклада на НСС са посочени определени форми (признаци), по които се съди за наличие на корупция:
● участие в „приятелски кръгове“ с достатъчна степен на афиширане;
● дискретно, но силно влияние върху медиите;
● създаване на комфортни ситуации, механизми и среда в сфери на интереси (включително законови, административни, властови);
● обезсилване на „лостове“ за противодействие или намаляване на тяхната ефективност;
● двойственост в поведението – показна активност и „необяснима“ ефективност;
● пренебрежителен (към общественото мнение) стил на живот.
В доклада е застъпен и проблемът с приватизацията, създаваща благоприятни среда за корупция поради неизбежността на приватизационните процеси, възможностите за силно субективно влияние, стремеж на „престъпния“ бизнес за участие с цел пълно заличаване на произхода на капитала и възможности за навлизане в нормалната икономика. Нещо, което Костов днес умишлено премълчава.
Признаците на корупция при приватизацията, според доклада на НСС, са: неотговарящ на стандартните приходи начин на живот;
директна или индиректна намеса, лобиране, противодействие и прочее в приватизационни и следприватизационни процеси извън служебните и властовите правомощия;
лобиране, подпомагане, противодействие и пр. на тръжни процедури и преговори за изпълнение на отделни проекти в пред- или следприватизационни периоди;
подпомагане в изпълнение на условия от приватизационните сделки извън властовите и служебните компетенции.
Докладът обстойно разглежда групировката, в дъното на която стои руският олигарх Майкъл Чорни. Подчертано е, че тази групировка „се ползва с протекции на високопоставени политици и висши служители от държавната администрация и чрез Богомил Бонев успява да овладее ключов пост в управлението на страната“.
В документа е посочено, че „министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области в икономиката, свързани с големи печалби и бързо обращение на вложените средства:
♦ телекомуникации и мултимедии;
♦ производство и търговия на акцизни и лицензни стоки (цигари, алкохол, кафе;
♦ търговия с оръжие и специална продукция;
♦ хазарт и развлекателен бизнес (тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите в туризма).
Контраразузнаването отбелязва, че „поради спецификата и естеството на всяка отделна дейност, както и поради контрола, който се налага от страна на държавата върху нея (посредством оторизирани държавни структури), Богомил Бонев и свързаните с него лица и фирми не могат да осъществят влияние върху тези дейности само със силите на МВР. Поради тази причина в някои области се наблюдава симбиоза между него и други високопоставени държавни служители:
● С вицепремиера Евгений Бакърджиев в областта на телекомуникациите. По доказани оперативни данни и двамата лобират за интересите на „Мобилтел“ и за фирмата на бизнесмена Николай Гигов – „Делта Г“, която е с насоченост в оръжейния бизнес;
● С министъра на търговията и туризма Валентин Василев в областта на производството и търговията с акцизни и лицензионни стоки, както и при приватизацията на обекти от туристическия или развлекателния бизнес.
НСС описва множество схеми за придобиване на незаконни печалби от повишаването на цените на тютюневите изделия. В една от тях, свързана с „Благоевград –БТ“, е споменат натиск от страна на министъра на вътрешните работи върху изпълнителния ѝ директор, за да може сред дистрибуторите да бъдат включени фирми, свързани с „Росексимбанк“ чрез министъра на търговията и туризма Валентин Василев и началника на РЗС-Благоевград Евтим Янков, описан като близък на министър Бонев.
„При посочените по-горе схеми министрите Бонев и Василев имат общи интереси, като Василев осигурява договорите на подставените фирми с тютюневите комбинати, а Бонев чрез МВР осигурява закрила на фиктивния износ на продукцията и протекцията на посочени в доклада фирми.“
НСС описва и схема, по която се осъществяват успешни приватизационни сделки в туризма. Според контраразузнаването това става чрез близките отношение на министър Богомил Бонев и банкера Емил Кюлев.
В доклада е посочено: Кандидатите за приватизация (най-често неизвестни фирми) се финансират чрез кредит от „Росексимбанк“ или друга институция срещу залог на всички поети права и задължения по приватизационния договор. С парите от кредита те закупуват съответния обект след протекция в Агенцията по приватизацията. Тя обикновено е следствие на добрите отношения между министрите Бонев и Василев. Заемът не се обслужва, в резултат на което банката придобива собствеността върху обекта.
По този начин свързаните с Кюлев структури са придобили следните обекти:
♦ Ваканционно селище „Ривиера“ – чрез финансиране на РМД.
♦ „Интерхотел Сандански“ – чрез фирмата „Контракт“ ЕООД (собственост на Емил Кюлев).
♦ Бивша почивна станция на ЦК на БКП в град Хисаря – чрез финансиране на РМД.
♦ Хотелски комплекс „Санкт Петербург“ – град Пловдив – чрез финансиране на РМД.
♦ Комплекс „Старият Пловдив“ ЕАД – чрез фирма „Марсо“ ООД.
НСС подчертава, че последните три сделки в Хисаря и Пловдив са осъществени с участието на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Контраразузнаването отделя внимание на начина, по който с помощта на депутати от БСП се слага ръка върху птицеферма в град Първомай и кланица в село Маноле, Пловдивско, отбелязвайки, че това става при „значително по-ниска от пазарната цена“. Посочено е, че Гергов е съветник в кабинета на министъра на земеделието в правителството на Любен Беров – Георги Танев. Тогава синът на министър Танев участва пряко в изградената от Гергов икономическа структура. НСС отбелязва, че след оставката на правителството на БСП начело с лидера на партията Жан Виденов, групировката на Гергов продължава да развива своята дейност с покровителството на Богомил Бонев, който е назначен за министър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски.
Клиентелизмът и корупцията по време на управлението на СДС са основната причина за загубата на доверието към дясната партия, която никога повече не печели избори, а разцепването в нея продължава до превръщането ѝ в един от фрагментите в дясното политическото пространство в България.
Докладът на НСС за корупцията има своя съдба.
През декември 2000 г. той става публичен след публикуването му в органа на БСП в-к „Дума“.
На президентските избори през 2001 г. тогавашният държавен глава и кандидат за втори мандат Петър Стоянов използва доклада срещу Богомил Бонев, който тогава също се кандидатира за президент. Това става по време на предизборен дебат с участието на двамата. Мнозина смятат, че избраният от Стоянов подход му изиграва лоша шега и допринася за загубата на изборите, които на втория тур са спечелени от кандидата на БСП Георги Първанов.
Интересното е, че едва през 2004 г. по сигнал на Богомил Бонев по повод доклада на контраразузнавателната служба от 1999 г., прокуратурата завежда дело срещу бившия директор на НСС ген. Атанас Атанасов, което е засекретено. От изтеклата в медиите информации става ясно, че той е обвинен за злоупотреба с власт и служебно положение. Атанасов отказва да плати неоправдано завишената от държавното обвинение парична гаранция (9500 лв.), която му е наложена като мярка за неотклонение, и е арестуван за 72 часа.
През 2007 г. съдът оправдава окончателно Атанасов.
По данните в самия доклад прокуратурата не предприема адекватни действия.
Въпреки че премиерът Костов твърди, че в доклада няма достатъчно данни за уличаване на лица в престъпления и по тази причина не го е предал в прокуратурата, документът стига до главния прокурор Никола Филчев.
Това става през есента на 2001 г., когато говорителят на прокуратурата Николай Марков потвърждава пред журналисти, че президентът Петър Стоянов е предал лично на главния прокурор доклада на НСС за корупция сред висшите държавни служители. Според прокуратурата, въз основа на данните от доклада вече са наредени предварителни проверки, дознания и следствия.
Три години по-късно обаче прокуратурата образува дело само срещу ген. Атанасов с презумпцията, че докладът съдържа не оперативни данни, а лъжи и клеветнически твърдения. В последващи свои изявления Никола Филчев отрича да е получил доклада, твърдейки, че Иван Костов, Йордан Соколов и Петър Стоянов са го криели от него.
Един от малкото случаи, по които прокуратурата образува дело и то отново след лятото на 2001 г., когато СДС губи парламентарните избори, а държавното обвинение начело с Никола Филчев се активизира по няколко дела, е срещу бившия вицепремиер и министър на икономиката Александър Божков и заместничката му Едит Гетова. В следващите години и двамата са оправдани от съда по повдигнатите от прокуратурата обвинения. За този случай обаче прокуратурата е сезирана с отделен доклад от НСС.
Така и до днес синята корупция е обвита в мъгла. Омертата на мълчанието е завладяла всички участници в управлението на държавата по онова време.
Корупцията обаче бе една от основните причини СДС да загуби властта, да се срине в общественото доверие и практически да изчезне от политическата карта на България.
Факт е обаче, че досега нито има осъден министър за корупция, нито има отговорен за бандитската приватизация.
Костов живее със самочувствието, че е дал всичко от себе си за развитието на държавата, но не е бил разбран от народа и дори поиска днес да му се извиним, заради съмненията, които питаем към него.
Петър Стоянов пък настоява да се отнасяме към тях като към държавници, които са изпълнили мисията си да изведат държавата от блатото на тоталитаризма.
Всички са със заслуги.
Никой не носи отговорности.
Корупцията е явление, което никога няма да изчезне. То ще се трансформира, ще придобива нови форми, ще научава нови практики. Единственото, на което можем да се надяваме, е обществената нетърпимост към корупцията да се повиши и да се появят държавници с по-ясно съзнание за това колко скъпо струва на България определението, че тя е най-корумпираната страна в ЕС.
