ИЗГУБЕНИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО – КАК ДА СЕ СПРАВИМ?
През целия живот на човек и най-вече през зрелостта, e важно да се чувстваме удовлетворени. Но как всъщност да намерим вътрешен мир в днешния свят?
Удовлетвореността от живота може да се определи като цялостно състояние на психиката, което има множество измерения и може да се изменя – да спада или да се покачва. Нивото на удовлетвореност от живота зависи от успешното разрешаване на психосициалните кризи.
Може би най-точната дума, която описва света днес е думата “динамика”. Светът в днешно време се развива по-бързо от когато и да е било и разбира се най-потърпевш от всичко това е човекът. Съвременният човек е поставен пред изпитанието да изгради своята индивидуалност и да я запази в едно такова време, когато днешните открития вече са минало, когато хората трябва да бъдат все по-гъвкави и по-приспособими, за да оцелеят и в същото време да успеят да преминат отвъд границата на оцеляването и да продължат да се развиват в най-широкия смисъл на думата до края на живота си. Човешкият живот е процес на активно изграждане и реализиане на някакъв житейски план, това дава основание човекът да се разглежда като активно същество, което непрекъснато се променя, така че да отговори на изискавнията както на външната среда, така и на собствения си вътрешен психичен свят.
Нормалното развитие предполага, че зрелостта е времето, когато започват да се реализират плановете от младостта, като в повечето случаи те се увеличават стават все по-амбициозни, но заедно с това нарастват и отговорностите. Между 30-45 години човек е най-работоспособен, поради което се концентрира предимно върху професионалното си развитие. Основният проблем на зрелостта е, че значителна част от хората се затворени в кръга на всекидневните задачи, свързани с работата и семейството, спарвят се само с неотложните си задължения и така престават да се развиват като личности. Без да искат повечето хора придобиват манталитета на съсловието, към което принадлежат. Те се смятат за успели, ако са реализирали традиционно приетия план на живота- завършване на образованието, започване на работа и създаване на семейство. През периода на зрелостта основните жизнени задачи, които стоят пред всеки човек са намиране на постоянна работа и професионално утвърждаване; създаване на собствено семейство и отглеждане на децата; поддържане на духовните интереси и развитие на личността. В зависимост от това доколко човек е успял да реализира тези задачи, неговият психичен свят ще бъда стабилен или разстърсван от непрестанни кризи и проблеми.
Проблеми и кризи на зрелостта
Проблемите на зрелостта са концентрирани около основните жизнени задачи. От своя страна жизнените задачи са някак свързани помежду си и често, за да осъществим едната трябва да сме осъществили и останалите. Най-добрият пример за това е създаването на семейство. Ако човек няма стабилна работа и сигурни доходи, как би могъл да предприеме такава важна крачка в живота, каквато е създаването на семейство, знаейки, че няма да може да му осигури спокоен живот.
И оттук започват истинските проблеми на зрелостта. Как човек да намери подходяща работа, която да му осигурява нормален живот и едновременно с това да му носи удоволствие, личностно и професионално развитие? Кога разбираме, че сме готови за семейния живот и отговорностите, свързани с него? Кой е правилният начин за възпитаване на децата? Как да осигурим добри отношения в семейството? Можем ли да балансираме между работата и семейството? Как да продължим да усъвършенстваме себе си, да се чувстваме значими и удовлетворени от собствения си живот?
През своя живот всеки човек минава през няколко психосоциални кризи, които подпомагат неговото развитие. Проблемите на зрелостта
са израз на една такава психосоциална криза, която се описва най-добре чрез опозицията генеративност (съзидателност) срещу насоченост към себе си. Генеративността се изразява в създаване, грижа и възпитание на следващо поколение. Нормално е през зрелостта хората да продължават да се развиват в пълния смисъл на думата, това обаче често е възпрепятствано. Причината е, че значимите взаимоотношения се разделят между семейството и работата, а това кара човек да изпитва чувство за стагнация, да се обвинява, че пренебрегва едните или другите. В резултат на това взаимоотношенията с другите се влошават, което може да доведе до погълнатост в себе си и егоизъм. Възможно е човек да започне да се обвинява, че не може да се справи с всекидневните си отговорнисти, че не заслужава любовта и подкрепата на другите, защото самият той не може да им даде такива. Това са неправилни, неадаптивни схеми на поведение, вместо да се потапя в негативни мисли, зрелият човек трябва да осъзнае, че неговата основната задача е именно тази – да намери правилното съотношение, между съзидателност и застой, между работа и семейство.
Стратегии за справяне
Тази психосоциална криза може да се преодолее чрез стратегията за творческата изява на личността и нейната съзидателност. Въпреки че повечето хора смятат, че е достатъчно да създадат потомство, за да изпълнят своята мисия в живота, съществуват много други начини за това човек да бъде съзидателен и да осъществява себе си. Това може да е всичко, което удовлетворява началната необходимост на човек да бъде полезен – например, писане, изучаване на изкуства и наука, социални дейности. Неадаптивната схема на поведение в случая е, когато човек се опитва да бъде прекалено активен и съзидателен, и така забравя собствените си нужди.
В съвременността ключов проблем в периода на зрелостта е пренебрегването на личните нужди, желания и интереси, на духовното развитие на човек. След като човек създаде семейство, той се концентрира изцяло върху грижата за него, започва да живее, така да се каже по един установен модел – от работа вкъщи, от вкъщи на работа. Еднообразието и монотонното ежедневие създава проблеми най-вече във взаимоотношенията между пртньорите. Тези проблеми се задълбочава особено когато и двамата се опитват сами да се преборят със собствените си проблеми. Затова е важно човек да споделя и да е убеден, че споделяйки ще получи разбиране и подкрепа. Нали именно и затова хората създават семейства, за да имат сигурност, да знат, че там някъде има хора, на които могат да се доверят, които ги обичат безусловно и са готови да споделят с тях и мъките и радостите. Споделянето и доверието са условие за постигане на хармония в семейните отношения, които са от най-важно значение за зрелостта.
Много рядко човек успява да подреди живота си така, че да се чувства пълноценен във всяка една сфера и в работата, и в семейството. Това обаче не е и необходимо, важното е да осъзнаем какво ни прави истински щастливи, да осъзнаем, че с мисълта “Не съм достатъчно способен” най-лесно можем да се озовем на дъното, това е чисто и просто една мисъл, осенила ни за миг, а мислите ни могат да се променят. Всяка мисъл, която преминава през ума ни гради нашето бъдеще. Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни ще върви добре.
