Николай Александрович Козирев (2.9.1908 – 27.2.1983) е от категорията „суперекзотични екземпляри”. Много кадърен астроном, човек със собствено мнение, изключително загадъчна личност. Мнозина от колегите му го смятат за „идиот“ – защото не приемат неговата теория на времето, един от най-здравите гвоздеи в ковчега на класическата физика. Но невероятният руснак е популярен в цял свят не с тази теория, а с огледалата си. Половин век цяла армия физици дава мило и драго да проникне в тайните на тези устройства…
През септември 2010г. авторитетното списание Journal of Personality and Social Psychology публикува статия на известния американски физик проф. Дарил Бем, специализирал в областта на социалната психология, в която се твърди, че хората могат да получават сигнали от бъдещето „Повечето от тези сигнали са слаби, но напълно достоверни”, подчертава авторът на материала.
Изводите на проф. Бем се базират на многократни опити с 1100 негови студенти. Пред всеки участник имало компютърен монитор, разделен на 2 равни части, закрити със щори, непроницаеми за светлината. Момчетата и момичетата трябвало да познаят на коя от двете половинки има някакво изображение. Изображенията са подавани от компютър със съдействието на генератор за случайни числа. Внимание: появата им се осъществявала с известно закъснение, т.е. те „цъфвали” на съответната половина от монитора 2,54 секунди след като „опитното зайче” казвало къде е картинката. Когато образът имал емоционален пълнеж – представлявал еротична сцена например, броят на верните отговори бил 63% (срещу 50% при другите изображения). Тъй като резултатите от многото опити са едни и същи, проф. Бем с основание твърди: „Бъдещето изпраща на участниците емоционален жокер, който някои от тях улавят.” Важна подробност: на главата на всеки студент било прикрепено вдлъбнато метално огледало, чийто създател е руският астроном Николай Козирев.
В началото на февруари 2012 г. на северния руски остров Диксон започват експерименти с устройствата, известни като огледала на Козирев. Най-често те са изработени от алуминиеви спираловидни плоскости, но съществуват и медни, сребърни и др. Доказано е експериментално, че умствените способности на хора, намиращи се във фокуса им в продължение на няколко часа, се увеличават многократно: те „смилат” 5,6 пъти по-бързо информацията, паметта им е 3,2 пъти по-услужлива. Някои внезапно проговарят чужди езици, които никога не са изучавали. Други пропяват като славеи. Трети правят сложни математични изчисления за броени секунди. 83% от участниците в опити с огледала на Козирев имат особени усещания: участват в исторически събития преди векове, местят предмети в пространството без физически контакт с тях, транслират и приемат мисли на разстояние (внимание: в някои случаи телепатичната информация се получава няколко часа преди да бъде излъчена от човека антена!) и др. Част от „опитните зайчета” пък имат странни видения.
Оказа се, че огледалата на Козирев ни дават и нови възможности. На 5 октомври 1996 г. в Санкт Петербург, племенничка на известния руски художник Михаил Угринов, Наталия Яселчук, влиза в банята на апартамента си. „Напълних ваната, сложих минерални соли и водорасли и се пъхнах в нея. След 10-ина минути на една от стените є изведнъж се появи образът на чичо Миша, обрисуван от кристалчета на солите и зеленинка на водораслите”, разказва жената. Докато се е излежавала в ароматната вана, Михаил Угринов я търсил по мобилния телефон. „Обадих му се и той каза, че участвал в интересен експеримент: намирайки се във фокуса на специално устройство (огледало на Козирев, бел. ред.), си мислил за мен тъкмо когато правех СПА процедурата”, продължава Наталия Яселчук. Тоест, апаратурата, създадена от Козирев, материализира човешките мисли.
На 24 декември 1990 г. руски изследователи извършват експеримент с огледало на Козирев, инсталирано на остров Диксон. Във фокуса на устройството е поставена картината на Николай Рьорих „Героите на Изтока” и около него веднага възниква силово поле. След няколко секунди в апаратурата са регистрирани магнитни и биолокационни аномалии и плазмено кълбо. Над зданието, където се провежда експериментът, е наблюдаван движещ се дискообразен обект. Според учени тези феномени са реакцията на земното информационно поле към внедрените в него с огледалото на Козирев човешки мисли.
Принципи:
– Според теорията на академик Козирев времето е материално, то пренася енергия със скорост, по-голяма от тази на светлината, времето може да се намесва в събитията, да ги захранва с енергия или, обратното, да черпи такава от тях.
– Козирев твърди, че в недрата на планетите не могат да произтичат ядрени реакции. Съгласно теорията му небесните тела са нещо като „машини, които изработват енергия”.
– Експериментите доказват възможността хора, поместени във фокуса на тези огледала, да приемат и предават мислите си от разстояние.
Руският учен професор Ернст Мулдашев в книги и интервюта за резултатите от негови експедиции в Тибет разказва, че в „Града на боговете” той и придружителите му се натъкнали на огромни каменни конструкции, подобни на огледалата на времето на Козирев. Тибетските лами също наричали тези конструкции „огледала” и смятали, че човек, попаднал под тяхно влияние, вижда остатъка от живота си за един миг. По мнението на някои изследователи, камъкът е способен да приема, стабилизира и предава енергията на времето. Както твърди Мулдашев, в тибетските текстове е отбелязано, че „мисълта е време, а човек мисли с помощта на енергията на времето”.
За Нютон времето било дадено от Бог, Айнщайн го определя като пряка илюзия и разяснява, че зависи от местонахождението на наблюдателя в пространството, неговата скорост на движение, а също и от гравитацията. Теория от Когиталността доказва, че времето е функция на движението още през 2009 г. То се проявява само, ако е налично и движение (The Black Book). Макар да изглежда парадоксално, използвайки две корено противоречащи теории – относителността на Айнщайн и Теоремата на Бел – Теория от когиталността открива общото между тях и в допълнение с ефекта на Казимир, решава задачата за илюзорността на времето. В основата на тази теория стои твърдението, че всичко е мисловност (от лат. сogito – мисля) – материя, атоми, газ, видимо и невидимо. Това много добре кореспондира и с изследванията на руския учен Николай Козирев, свързани с влиянието на огледалата върху хода и плътността на времето.
Годината е 1943-а, а месецът – август. Военноморските сили (по данни от печата) извършват експеримент във Филаделфия, САЩ под названието Проект “Дъга” с кораба “Елдридж”. Всичко е планирано въз основа на разработките на Никола Тесла и Алберт Айнщайн. Целта е корабът да остане невидим за радарите. Плавателния съд се обвива в мистично зелено сияние и не само, че става невидим, но и за много кратко време се оказва на друго, твърде отдалечено място. Премества се от Филаделфия във Военноморска база Норфлок. Интересни и загадачни неща са се случили и със самия екипаж, като някои членове от него са се появили 40 години по-късно след изчезването си и то не във Филаделфия, а в Лонг Айлънд.
През 50-те и 60-те години на XX век италианският отец-теолог Алфредо Ернети изучава древна музика и опитвайки се да възстанови изгубени части от стари музикални творби, решава да използва подсказаното от Питагорово време твърдение, че всеки изсвирен етюд и произнесено слово се записва като информация в определено поле, наречено по-късно от езотериците акашови записи, а в научния свят – информационна матрица. Хрониката отразява, че отец Ернети успява да създаде машина на времето и донякъде да я използва. Като съавтор се споменава и името на Вернер фон Браун – виден ракетен конструктор и учен. В продължение на 40 години в отделните фази на експеримента са се включили общо 12 учени. Машината е наименована Хроновизор. През 70-те години опитите затихнали. Надали Ватиканът е “затворил устата” на Ернети. Според по-късни изявления на американския учен Бейрд Спалдинг апаратът на Ернети е създаден и активно експлоатиран.
Машината на времето Кайлас
В грандиозно по-голям ефект от “Огледалата на Козирев” е обследван от руския учен и забележителен лекар-офталмолог Ернст Мулдашев, отразено в публикацията му “В търсене на града на боговете”. През 1999 г. група учени попадат на най-голямата формация пирамиди, които се намират в Тибет в така наречената свещена планина Кайлас. Неподозирани и тайнствени гледки се разкриват пред очите на пътешествениците. Преброяват повече от 100 пирамиди и различни монументи, разположени в кръг около централна пирамида с височина 6714 метра. На фона на пирамидите се открояват каменни конструкции с вдлъбнати или плоски повърхности, които на вид са като каменни огледала. Учените са имали основание да предполагат, че огромните каменни “огледала” оказват влияние за изменението на характеристиките на времето. В интервю ръководителят на експедицията проф. Мулдашев разказва за чудото на хилядолетието, наречено Тибетски пирамиди. По строго математическа закономерност те са свързани с египетските и мексиканските, а също така с остров Пасха, монумента Стоунхендж и Северния полюс.
Според Козирев, времето е енергия способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). При неговите експерименти е постигнат ефекта на свиване на времето. Затова може да се приеме, че и “каменните огледала” в Тибет притежават това свойство. Възможно е именно с това да е свързана и странната смърт на четиримата алпинисти, които някакси остаряли и то само за една година. Не е изключено да са попаднали под въздействието на “огледалата”. Към това трябва да добавим, че по мнението на много учени пирамидите са способни да концентрират по-тънки видове енергия, а в съчетание с “огледалата на времето” може би оказват силно влияние на време-пространствения континиум – затова комплексът Кайлас се определя като “машина на времето”.
За съжаление съвременната наука едва сега започва да осъзнава факта, че такива енергии съществуват, а и все още няма сериозни прибори и апаратура за тяхното изучаване. Можем само да кажем, че тези, които са построили “огледало-пирамидалния комплекс Кайлас”, са били наясно със законите на тънките енергии и времето и са умеели да ги управляват. Тези енергии вероятно са “формотропни”, т.е.зависят от формата на строежа.
Може ли да се екранира ходът на времето?
Козирев отговаря положително. Регистриращата времето система може да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да служат всякакви твърди вещества – метални пластини, стъкло, керамика. Когато проучвал екранирането на времето, в един от експериментите той използвал съвсем тънка стъклена пластинка с нанесен върху нея алуминий на фин прах. Такъв тънък екран не може да създава поглъщане, но въпреки това той намалявал въздействията на хода на времето почти двукратно. Оказало се, че освен поглъщане може да има и отразяване на времето, като ролята на отражател изпълнявала алуминиевата пластинка. Какво би станало, ако вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или в случая получаваме “времеви телескоп”, евентуално незаменим помощник в изучаването на далечни и по близки космични светове.
Изследователски институт за паралелния свят
Този институт е съществувал още по времето на Сталин и е свързан с имената на изтъкната учени, между които е небезизвестния Курчатов. Лаврентий Берия ликвидира института, както и десетки от водещите учени. Програмата и института били подновени през 1987 г. на островите Анжу, близо до Новосибирск. Но на 30 август 1989 г., невероятно силна експлозия унищожила не само експерименталния модул от 780 тона, но и самия архипелаг с големина 2 кв. км. Според една от версиите, модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект – вероятно астероид, идващ от паралелен свят или по пътя към него. Така се изгубила тази система, вероятно преминала в паралелна реалност.
Експериментите на Вадим Чернобров
В края на 80-те години руският учен използва електромагнитни помпени устройства и успява леко да промени хода на времето, постигайки забавяне от 1,5 секунда при въздействие един час. През 1999 г. излиза книгата му „Тайните на времето”, а през 2001 г, създавайки друг модел на “машина на времето”, провежда експеримент в близост до Волгоград. Чрез специални осцилатори със симетричен кристал забавя времето в експерименталното поле на машината до 10%. Хората, пребивавали в полето, се почувствали интересно – сякаш са се придвижили към друг свят. За тях животът протичал и тук, и „там” едновременно, като че ли пространството се разгъвало.
Светослава Рудолф сподели за нейния личен експеримент в Огледалото на Козирев, което вече се намира във Варна в представителството на руските учени. С помощта на Огледалото на Козирев може да се направи диагностика на организма и на човешката матрица. То е с овална форма. Човекът седи на стол в средата или извън центъра на кръглото помещение. Огледалото на Козирев се изчиства със светкавица на фотоапарат, за да премахне влиянието на предишния човек, който е бил вътре. Жена, която излезе от Огледалото на Козирев разказа, че видяла светлини и след това имала усещането, че движи Вселената. Светослава Рудолф влезе в Огледалото на Козирев. Руски учен я предупреди сама да определи къде точно да седне. Замаяна от преживяването, журналистката каза, че нещо изсмуква енергия от главата й от врата към върха на главата. Не усеща друго по останалата част от нейното тяло. После Светослава Рудолф усетила затопляне. Като с влакче на ужасите тя влетяла в някаква черна дупка. Движението е по-бързо от скоростта на светлината…
