magnifisonz.com /
Ангел Кънчев Ангелов е роден на 11 ноември 1850 година в град Трявна, където прекарва детските си години. Учи в тревненското училище при Петко Рачев Славейков, от когото получава първите уроци по родолюбие.
Ангел Кънчев заема едно от първите места сред борците, посветили живота си на национално-революционните борби за освобождение на България от турско робство.
Около 1860 година семейството се преселва в град Русе, където баща му Кънчо Ангелов – майстор-зидар, намира по-добри условия за работа. Тук Ангел Кънчев постъпва във Варошкото класно училище. С отличния си успех будният ученик прави впечатление на учителите си и на видни русенци и те го подпомагат да продължи образованието си в Болградската българска гимназия. Там Ангел Кънчев попада в средата на родолюбиви български младежи. Намира се под влиянието на Кириак Цанков, който насажда у младия гимназист революционни идеи. В Болградската гимназия Ангел Кънчев учи само една година – в IV клас. След завършване на учебната година той напуска Болград и на път за Русе престоява няколко дни в Гюргево, където се запознава с пламенния патриот Димитър Иванов Горов. От него научава, че в Белград българските емигранти подготвят планове за освобождението на България.
Увлечен от революционните идеи Ангел Кънчев заминава за Белград, където през 1867 година постъпва със закъснение в артилерийската школа, първото военно училище в Сърбия. Първият курс за 1866/1867 учебна година му се признава и той следва редовно във II курс през 1867/1868 година. Изучава с голямо усърдие военното изкуство и се готви за военен командир в предстоящото въстание в България. Взема всички изпити с много добър успех, а за личните му качества ръководителят на школата Франьо Зах е отбелязал в бележника си следната оценка: „Скромен, точен, изправен, много добро държание“.
През месец август 1867 година в Белград се сформира Втората българска легия, в която постъпват видни български революционери. В Белград Ангел Кънчев за пръв път се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов, които спомагат за оформянето на неговия революциенно-демократичен мироглед. Между Ангел Кънчев и Левски възниква сърдечна дружба. Когато Левски заболява, Ангел Кънчев е негов постоянен посетител.
През пролетта на 1868 година сръбското правителство разтуря легията и повечето от българските емигранти отново се прехвърлят в Букурещ. Разочарован от постъпката на сръбското правителство, Ангел Кънчев иска да напусне артилерийската школа и да отиде заедно с Левски в България, където да поведат борба срещу поробителите, но по настояване на Левски остава в школата. По това време, едва 18-годишен, той пише едно пламенно възвание към българския народ, в което ясно подчертава, че „борбата е единственият път за отхвърляне на робството, за преобразяване на живота за достигане на целта. . .“
През учебната 1869/1870 година Кънчев продължава следването си в IV-курс на артилерийската школа. През месец октомври 1869 година заедно с целия курс е произведен в чин, кандидат офицер. В края на същата година се разболява и се завръща при родителите си в град Русе. По негова молба е отчислен от артилерийската школа с разпореждане на министъра на войната от 5 декември 1869 година.
През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор – Чехия.
В това училище Ангел Кънчев следва само една учебна година -1870/1871 година, като успява да вземе и част от изпитите за втората -учебна година. Тук той показва изключителни способности. Има отличен успех и се класира първи сред 38 ученици в своя клас. С него се гордеят всички българи в училището. Неговият съученик Симеон Златев в спомените си пише: ,, Ангел Кънчев правеше чест не само на нас българчетата в Таборското училнше, но и на целия си народ, понеже от основаването си това училище за пръв път (а може би и за последен) отбелязва в протоколите си подобен, ученик с такива способности и с такъв бърз и дълбок ум.“
От Табор Ангел Кънчев живо се интересува от своята родина. Кореспондира си с Никола Обретенов, който му изпраща вестници и списания и го информира по редица политически и културни въпроси. Кънчев не дочаква официалното завършване на учебната година поради липса на средства и решението му да се отдаде в служба на своя народ. Напуска Табор и на път за България се отбива в Белград. От там на 3 юли 1871 година пише писмо до съученика си Иван Данев: „Крайна нужда ме накара да се отбия в Белград и да търся помощ, за да мога да си отида в Българско. Господин. Панайот Хитов ми даде две австрийски жълтици“.
Ангел Кънчев пристига в България към средата на месец август и се установява за кратно време при родителите си в град Русе. Тук той престоява около месец и половина, през което време взема актинно участие в просветната дейност на читалище „Зора” и революционното движение. В близък контакт е с Никола Обретенов, пред когото изтъква необходимостта от образуване на революционен комитет в Русе и му дава съответните указания. По това време туркофилите Иван Чорапчиев и Петър Златев настояват пред Ангел Кънчев да поеме управлението на Нумуне чифлик (Образцов чифлик), но той отказва, защото е решил твърдо да се отдаде на революционна дейност. Тази постъпка говори за неговото голямо родолюбие.
БРЦК определя Ангел Кънчев за помощник на Левски и в края на септември 1871 година той заминава за град Ловеч. На 29 септември се среща с Левски и до края на живота си остава негов най-верен съратник. Кънчев донася за комитетски нужди малка примитивна печатничка, снабден с нея чрез свои другари от редакцията на вестник „Дунав“. Левски цени своя помощник и му се доверява. Той е убеден, че Кънчев като учен човек с добра военна и политическа подготовка, ще се справи с организаторската работа. Левски бил завършил вече проектоустава на БРЦК и го обсъжда с Ангел Кънчев. Срещу главата „Наказателен закон“ Кънчев прибавя параграфите 8 и 9, отнасящи се до неприкосновеността на кореспонденцията и злоупотребата с комитетски пари.
В началото на месец октомври Левски и неговите помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи започват съвместна работа по изграждане на революционни комитети, укрепване на съществуващите, обсъждане на проектоустава, събиране на пари и др. За да не будят подозрение обикновено се представят за търговци. Левски възлага на Ангел Кънчев касиерството през времето на тяхната обиколка из страната.
На 8 октомври 1871 година заминават за Троян, където в дома на Васил Спасов, полагат основите на революционния комитет. Тук Ангел Кънчев прави топографска скица на града и околността, която да послужи при военни действия в бъдещото въстание.
След Троян апостолите посещават: Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора. Сливен, Елена, Лясковец, Търново, а от там през Трявна, Габрово и Севлиево се завръщат в Ловеч.
В Трявна тримата дейци идват на 11 ноември 1871 година и провеждат събрание в „писаната“ стая на Даскаловата къща, на което присъствуват 20 души. Левски дава указание за основаване на революционен комитет, а Ангел Кънчев прочита проектоустава, след което им го дава да го препишат и да дадат мнението си по него. По време на това пътуване Ангел Кънчев записва няколко народни песни, които изпраща на Каравелов в Букурещ. През 1873 година във вестник „Независимост“ биват отпечатани песните: „Богдана”, „Радул войвода“ и „Посили са Радул войвода“.
Съвместната обиколка из страната спомага още повече за опознаване и сближаване на Левски и Кънчев. Доверието на Левски е толкова голямо, че в края на месец ноември го изпраща при Каравелов в Букурещ със специална мисия. Обаче по Дунав е наложена карантина н Кънчев не успява да отиде във Влашко, а се завръща в Ловеч. Тук прекарва по-голяма част от месец януари.
На 22 януари 1872 година Левски изпраща Ангел Кънчев с организационна задача в Разград и околността. На път за там Кънчев минава през Лясковец, откъдето с Марин Цонзаров продължават за Разград. В село Казъл Мурад (сега с.Благоево) се опитват да основат революционен комитет в къщата на Стоян Сапунджията, но поради заплаха от местния чорбаджия Кара Илия, комитетът не бил основан. След това отиват в Разград. Тук основават революционен комитет, начело на който застава Ганю Ив. Чернев. На членовете на комитета Ангел Кънчев дава една брошура – „Български глас“ и една прокламация. От Разград Цонзаров отива в близкото село Арнауткьой (сега Пороище) и отсяда в къщата на поп Иван. На другия ден при него пристигат Ангел Кънчев и Ганьо Ив. Чернев и бива основан местен революционен комитет. От тук Ангел Кънчев и Ганьо Ив. Чернев заминават за Ески Джумая (Търговище). Пред комитетските хора, събрани в читалището, Ангел Кънчев произнася пламенно слово за народното дело и дава указания за работата на комитета.
Още същата нощ Ангел Кънчев продължава за град Шумен, а оттам за град Русе. На 11 февруари той е в Русе и издава две квитанции на местния комитет срещу внесени суми. Като престоява няколко дни там, за да помогне на организацията, се завръща през Лясксвец за Ловеч. Тук Ангел Кънчев подготвя с младежите и поставя пиесата „Райна княгиня“. Това първо представление в града се превръща в истенски празник. Успешно изнесената пиеса разпалва патриотизма в сърцата на многобройните посетители. Те пускат салона с повишен дух и пълна вяра в освобождението на отечеството.
Към края на февруари 1872 година Ангел Кънчев предприема втора обиколка из търновския край, придружен от Матей Преображенски (Миткалото). На 27 февруари 1872 година те основават революционен комитет в село Михалци, а на 28 в с.Бяла черква начело с Бачо Киро.
След тази обиколка Ангел Кънчев се от правя за Русе, откъдето по поръчение на Левски трябва да отиде и Букурещ при Каравелов и подготви работите за свикване на общо събранче на БРЦК. На 5 (17)март 1872 година при опит да премине без паспорт в Румъния Ангел Кънчев бива предаден и за да не попадне жив в ръцете на врага се самоубива.
За предателството на Ангел Кънчев има няколко предположения. Най-вероятното и най-близко до истината е, че той е предаден ог Никола Българов от Шумен. Това предположение се подкрепя и от писмото на Атанас Стойков, член на шуменския революционен комитет с дата 6 юли 1879 година до Никола Обретенов в Русе, с което иска да дадат под съд Никола Българов заради това, че е присвоил 280 лири комитетски пари. За тези пари Ангел Кънчев е искал отчет от Българов, но той не само, че отказва да даде отчет, а извършва и предателство. Навярно е съобщил на властта за отиването на Кънчев в Русе и същата е заставила Чорапчиев и Златев да съдействуват за неговото залавяне. Тяхното престъпление обаче не е по-малко, затова и те остават в историята като предатели.
В Русе на пристанището, където Ангел Кънчев се самоубива, е поставена паметна плоча. В родния му град Трявна е издигнат монументален паметник, който ще напомня на поколенията за обаятелния патриот и революционер, отдал всичките си сили в борбата за освобождение на поробеното си отечество, за което не пожали и своя цветущ живот.
