През лятото на 2018 г. италианската държава анулира анулира нотификация за доставка на 9000 тона балиран боклук през Констанца. Каргото трябва да стигне до Свищов по Дунава и оттам до Плевен. Издадена е нова нотификация, като същия боклук е превозен с кораб до Варна в края на 2018. Българските власти го “откриха” в Плевен в първите дни на 2020 г. Отпадъците идват от Неапол и в доставката им са участвали две фирми, свързвани с неаполитанската Камора и калабрийската Ндрангета. Българската фирма получател на боклука претендира да има технология, с която го преработва в паркинг плочи и други строителни изделия. Прокуратурата и МВР обаче се съмняват, че рециклирането работи и обвинява фирмата в незаконно складиране на отпадъци.
В първия ден от новата 2020 г. МВР, Прокуратурата и ДАНС се похвалиха с акция в Плевен, по време на която са открити нарушения при складирането на 9000 тона боклук на площадката на фирмата “Феникс Плевен”. Oкръжният прокурор на Плевен Ваня Савова заяви, че проверената площадка “видимо нарушава изискванията за съхранение на отпадъци”, тъй като боклукът бил в разпръснато състояние, на мястото нямало ток, вода и машини за преработка.
От прокуратурата съобщиха също, че ще попитат официално италианските власти дали тези отпадъци са свързани с разследването за бизнеса с боклук на калабрийската мафия Ндрагета, за което стана известно преди няколко седмици. Тогава в Италия беше заловен влак с 800 тона боклук за България. От изявленията на МВР и прокуратурата не стана ясно дали са отправили запитване към италианските власти за получателя на пратката във влака.
Репортер на Биволъ се свърза с Масимиляно Корсано, шеф на регионалната оперативна служба за екологични престъпления на карабинерите в Милано. Според него българските власти не са изпращали запитвания за казуса със задържания влак, а италианските власти не възнамеряват да търсят или да предоставят информация на българските си колеги докато не приключи разследването.
Разследващите всъщност разполагат с всички необходими данни, за да направят връзка между боклука в Плевен и италиански престъпни организации. Имената на италианските фирми, които участват в целия процес на превоз на отпадъците се съдържат в нотификациите, изпратени от Италия до МОСВ. Две от тези фирми са разследвани за връзки с Камората и Ндрагетата и тази информация е публично налична в Интернет, където се откриват с просто търсене по ключови думи.
“Мумифицираният” боклук на Неапол
Балите стигнали до Плевен идват от Неапол, показват документите, с които разполагат Биволъ и RISE Romania, партньори в разследващия журналистически консорциум OCCRP. По-конкретно те са тръгнали към България от площадката до Villa Literno, в региона Кампания.
Става дума за несортирани отпадъци, така наречените Ecoballes, складирани след началото на кризата с боклука на Неапол през далечната 1994 г. Тогава е обявявано извънредно положение, което продължава до 2009 г. До бедствието се стига, защото неаполитанската мафия, известна като Камора, контролира бизнеса с отпадъци. Боклукът, събиран от фирмите на Камората не се рециклира, а се депонира и изгаря в нерегламентирани сметища. в т.нар. “Триъгълник на смъртта“, район между градовете Асера, Нора и Марилиано, където са регистрирани силно завишени показатели на ракови заболявания вследствие на замърсяването.
В отговор на кризата, италианските власти започват да балират и депонират организирано боклука в така наречените “екобали”. Най-голямото количество – 2,4 милиона тона, е струпано на площадка с огромни размери – 2 на 2 километра, близо до селото Villa Literno. Мащабите са такива, че местни екоактивисти говорят за “Осмото чудо на света”.
“Когато се борехме с депонирането на балите с боклук, нарекохме това място “осмото чудо на света”, защото е наистина невероятно, огромна площадка с площ 4 кв. км. В Кампания има 6 до 6,5 милиона тона от тези бали с боклук и тук е най-голямата площадка” – разказва екоактивистът Пина Елмо, интервюиран от Rise Romania. Според нея боклукът в балите не е сортиран, а в тях има какво ли не. Ние не искаме този боклук да бъде изгорен някъде, в Португалия, Румъния или други части на света – подчертава Елмо.
Изгарянето обаче е едно от решенията, като за целта е построен огромен инсинератор в градчето Асера с капацитет над 600 000 тона боклук годишно. Инсинераторът е открит тържествено от Силвио Берлускони през 2009 г., но той работи основно с нови отпадъци. Старите, “исторически екобали”, продължават да отлежават на площадките.
Местене на екобалите
За да се отърват от това отровно наследство местните власти организират дислоцирането на боклука. Търговете за две партиди с общо 200 000 тона складирани до Villa Literno са спечелени през 2016 г. от консорциум, включващ фирмите Vibeco, Bm Service e Sirio Ambiente. За справяне с нежеланите отпадъци те трябва да получат 30 милиона евро.
Част от този боклук е пратен в Португалия, става ясно от разследването на тази комисия. България също се споменава като дестинация на отпадъци от региона Кампания, но за по-ранен период. Според доклада страната ни е получила 7 000 тона “други отпадъци от механична обработка на битови отпадъци” (код 191212), което е скромно количество в сравнение с 66 хиляди тона изнесени за Австрия. Въпреки тези усилия, към 15 февруари 2018 в “Осмото чудо на света” остават над 2 милиона тона боклук, според данните на разследване на италианска парламентарна комисия.
В периода 2014-2016 България е получила 7000 тона отпадъци от региона Кампания, установява доклад на специална комисия на Италианския Парламент и Сенат.
В случая обаче е по-важно къде отиват отпадъците от търга, спечелен през 2016 г. от Vibeco и консорциум и дали те са третирани правилно. Както показва разследването на Fanpage, за година и половина са преместени само около 1% от балите – в Португалия и Северна Италия. За друга част са водени преговори с Румъния. Официални лица от Неапол дори посещават северната ни съседка с лобистка мисия, но Румъния отхвърля предложението да приюти италианския боклук.
И Камора, и Ндрангета в схемата с боклука
Както стана ясно, тези отпадъци са нежелани, защото не са преработени, но у местните власти в Неапол има желание да се възползват от ситуацията и да получат комисионни от търговете, като влязат в схемите на мафиотски организации, занимаващи се с трафик на отпадъци. Това са установили италиански журналисти от Fanpage, които провеждат мащабно разследване под прикритие и го публикуват през февруари 2018 г. Те успяват да внедрят в схемата покаял се мафиотски бос от Камората, специализиран в трафика на боклук. Екипиран със скрита камера, Нунцио Перела записва многобройни разговори с предприемачи и държавни служители от Кампания.
От записите се разбира, че в схемата са замесени както трафиканти на боклук, така и корумпирани политици и чиновници, които се пазарят за процент. Те дори предлагат да забавят търга и да влязат в процедура на спешност, за да се оправдаят цени до 230 евро на тон. Целта е да се формира по-висока комисионна. Парите са нужни за предизборната кампания на неаполитански политици, става ясно от разговорите.
Друг важен детайл от записите е, че отпадъците не са били третирани правилно, преди да бъдат изнесени в чужбина. По-специално е липсвало, “премахването на всички опасни или рециклируеми материали от „екобалите“. Споменава се и името на фирмата Vibeco.
Разследването на Fanpage е широко отразено в италианските медии (виж тук и тук) и предизвиква официално разследване за корупция. Италиански политици хвърлят оставки и регионът Кампания поема ангажимент да проведе нови тръжни процедури, в които да е заложено изискване за предварителна преработка на отпадъците.
Друга фирма от консорциума за екобалите също е разследвана за връзки с мафията. През 2017 г. антимафиотите от Областната дирекция за борба с мафията на прокуратурата на Реджо Калабрия и Екологичното оперативно звено на „Arma dei Carabinieri от Реджо Калабрия вкарват в съда обвинителен акт срещу 7 субекта за престъпления относно проникването в бизнеса с отпадъци на клана на Ндрангетата “Piromallo”. Сред фирмите, цитирани в разследването, чиито активи са замразени, е посочена и калабрийската B.M. Service, която е в консорциума спечелил търга за екобалите.
Пътят на боклука до България
Прочутите вече 9000 тона италиански боклук, открити в Плевен, са доставени на фирмата “Феникс Плевен” ООД от Vibeco S.r.l. Със сигурност става дума за същия боклук от търга от 2016 г., тъй като друг търг оттогава не е провеждан. Пратката е пътувала по море от порт Неапол до порт Варна. Превозвач до порт Неапол е B.M. Service, показват документите, с които Биволъ разполага.
Планът за доставката първоначално е с кораб от Неапол до румънското пристанище Констанца, а оттам по Дунав до пристанище Свищов. Това е записано в нотификация IT 010846 на италианското Министерство на околната среда и водите до румънските и българските министерства.
Именно в тази нотификация, с която разполагат както в МОСВ, така и разследващите от МВР и Прокуратурата, личи името на фирмата, доставяща отпадъците – Vibeco S.r.l., свързвана с разследването срещу Камората. Но в комплекта документи има също и списък на всички фирми, които превозват боклука по трасето. Сред тях личи и името на фирмата B.V. Services, свързвана с Ндрангетата. Тя е осъществила транспорта до пристанището на Неапол.
Румънските власти обаче имат горчив опит с внос на италиански боклук и се подготвят за сериозни проверки на съдържанието на балите. Това е най-вероятната причина тази нотификация да бъде анулирана от италианската страна на 01.08.2018, за което румънската агенция по околната среда и водите ANPPM изпраща съобщение до МОСВ с писмо 14.072/NEPA/06.11.2018. Писмото е подписано от директора на Дирекцията “Отпадъци, химически субстанции и почви Brindusa Petroaica.
Италианската държава издава нова нотификация със същия номер и за същата пратка, но с друг маршрут – от пристанище Неапол до пристанище Варна, където първите отпадъци успешно пристигат в края на 2018 г. Доставките продължават и в началото на 2019 г. Няма информация дали съдържанието на балите е било проверено от българските власти при пристигането им.
Румъния има причини да е подозрителна към италианския боклук. През 2013 година кораб, превозващ 2700 тона отпадъци (RDF) от завода “Деко” в Абруцо, е задържан за месеци на пристанището на Констанца в Румъния. Износител на товара е Серджо Гозза чрез фирмата от Бреша Eco Valsabbia.
Разследване на Биволъ публикувано през август 2019 установи, че след като удря на камък в Румъния, Гозза се насочва към България, където институциите не му създават проблеми. Разследването откри доказателства, че Eco Valsabbia е доставяла през 2015 г. отпадъци за изгаряне в циментовата фабрика на Holcim в с. Бели Извор.
Боклук за горене
По-актуални са обаче доставките на RDF-боклуци и битовите отпадъци от Ecoexport S.r.L. на Гозза за изгаряне в ТЕЦ-ове свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. За тези доставки Ecoexport и самият Гозза потвърдиха писмено след запитване от Биволъ.
Отпадъци се горят в Перник в ТЕЦ – Република , в ТЕЦ – Бобов Дол, в ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сливен, установи разследването на Биволъ. Всички тези централи под една или друга форма разполагат с разрешителни от МОСВ или като комплексно разрешително, или за експериментално горене.
След публикацията на разследването ни от август в редакцията се получиха писма от ТЕЦ-Брикел, ТЕЦ-Сливен и ТЕЦ-Перник, в които се признава за изгарянето на боклуците и се посочва, че това е екологично и здравословно за хората:
Уточняваме, че след преработката на RDF количеството пепели и твърд остатък, е в съотношение 1:13 спрямо въглищата, т.е. в полза на RDF. Следователно това алтернативно гориво е много по-екологично, защото драстично се намалява и количеството на изхвърляния в сгуроотвалите твърд отпадък. – пише в писмото на Топлофикация Перник. Според българското законодателство, ако използваме въглища в комбинация с RDF се налага да покриваме много по-строги норми за изпусканите в атмосферата вредни вещества. А това е изцяло в подкрепа на твърдението, че внедряването му би оказало изключително положителен ефект върху околната среда в района, както и върху здравето на хората – допълват оттам.
Писмото, изпратено от ТЕЦ-Брикел пък потвърждава връзката с Ковачки, тъй като в метаданните на документа личи името на неговата лична секретарка Надежда Арсова.
Мащабите на доставките на боклук за изгаряне в непригодени за това топлоелектрически централи са огромни. Само фирмата “Траш Юнивърс”, свръзвана с Ковачки, има разрешение от РИОСВ – Стара Загора за складиране на 1,6 милиона тона отпадъци на площадка от 52 декара в землището на село Обручище.
Това е 76 пъти по-малка площ от италианската площадка добила прозвището “Осмото чудо на света”, на която са складирани 2 милиона тона боклук.
От “Траш Юнивърс” отрекоха да са получавали отпадъци от Ecoexport и Eco Valsabbia. МОСВ и Агенция Митници отказаха на наше запитване по ЗДОИ да предоставят списък на фирмите, които внасят боклук у нас.
Българска “чудо-технология” прави паркинг плочи от боклук?
Репортер на Биволъ засне балите на площадката в Плевен и разговаря по телефона с представител на фирмата “Феникс Плевен” още в края на 2018 г. Той поясни, че “мумифицирания” боклук е особено подходящ за рециклиране, защото съдържанието на пластмаса е много високо – 80%. Според него фирмата разполага с технология, която позволява отпадъците да се използват за “изработка на паркинг плочи, бордюри, керемиди, сифони, решетки и шахти“.
“Процесът на рециклиране се състои в сортиране на материала, изпиране, гранулиране и производство на изделия. Технологията е наша и в момента се опитваме да я патентоваме. Основно пластиките се смесват с пясък, формоват се с матрица и се пресоват с преса. Останалите материали, които ни остават като хартия, дърво и метал се продават на пазарен принцип. Операциите,с които рециклираме материалите са R12 и R3“. – уточниха от фирмата и предоставиха снимки и видео от процеса на изпитание на технологията.
От “Феникс Плевен” казаха още, че имат издадени всички нужни разрешителни за тази дейност от РИОСВ и МОСВ, нещо, което беше потвърдено и от РИОСВ след запитване по реда на ЗДОИ. МОСВ е издала нотификация за внос на балирана отпадъчна пластмаса с код EWC 191212 – количество 9000 тона от Италия.
Дали този процес за рециклиране работи в промишлен мащаб и дали е алтернатива на изгарянето и складирането на боклука? Според “Феникс Плевен” технологията съществува от много години, като се използва в Индия и в Африка.
Българските разследващи органи обаче се съмняват в наличието на такова чудодейно решение за преработка на боклука и посочват, че на площадката липсват ток и вода, а машините за рециклиране са стари.
Невидимият Ковачки
Гръмко оповестените 9000 тона италиански боклук доставени за “Феникс Плевен” за рециклиране са само 0,5% от планираните 1,6 милиона тона за изгаряне във ТЕЦ. Засега обаче българските власти не проявяват същата активност спрямо фирмите на Ковачки, влиятелен бизнесмен, който в американските дипломатически доклади е свързван с българската организирана престъпност.
Бизнесите, свързвани с Христо Ковачки са основно кредитирани от Първа Инвестиционна Банка. Единият от собствениците на банката – Ивайло Мутафчиев, се явява кум на Ковачки. Според проучване на Биволъ от 2014 г. задълженията на фирмите от групата му към ПИБ надхвърлят 300 милиона лева. Стъпвайки на тези данни Грийнпийс публикува доклад, озаглавен Финансовите мини на “Ковачки”, в който се прави предположението, че бизнесменът не е самостоятелен играч, а “най-вероятно е подставено лице на икономическите и политическите групировки около ПИБ”.
Изгарянето на италиански боклук е нов етап за енергийните проекти, свързвани с бизнесмена и в него има икономическа логика. В Италия различни компании пласират различни типове битови, индустриални отпадъци и RDF за между 80 и 140 евро на тон, които получава приемащата страна.
Но бизнесът с изгарянето на боклуци е тройно печеливш, показа разследване на в. Капитал – веднъж от плащането за приемане на отпадъци, втори път от когенерацията на ток и трети път се спестяват милиони от въглеродни квоти, тъй като според разпоредбите на ЕС отпадъците имат нулеви емисии CO2. Наскоро журналисти от вестника спечелиха административно дело срещу отказа на МОСВ да предостави данните от нотификациите за внос на боклук по реда на ЗДОИ.
Слабият контрол от страна на институциите и упорството им да отказват информация за вноса на отпадъци вещае и друга опасност – вместо да бъдат изгорени или рециклирани, боклуците от Италия и други държави просто да бъдат депонирани и забравени за десетилетия в България.
По темата работиха: Димитър Стоянов и Атанас Чобанов (Биволъ) и Romana Puiulet, Rise Romania
