Култура означава чувствителност…
Хайде да видим колко чувствителна е община Хисаря към културно- историческото наследствов общината!
Имам предвид това, намиращо се извън границите на Римската крепостна стена и по-конкретно в Старосел.
Защото за това, което е в град Хисаря, нещата стоят по друг начин.
Там оглавяваниятот д-р Маджаров Археологически музей харчи годишно по 200000 лв.
А колко се харчи за опазване и развитие на културно- историческото наследство в Старосел ?
Нула. Така е вече четиринадесет години.
Какво има в Старосел? Непроучено праисторическо селище, изобилстващо от керамика, Тракийски култов център „Четиньова могила”, тракийски храмове „Хоризонт”, „Маньов дол”, „Вълчи зъб”, Тракийска царска резиденция и храм на Зевс и Херана Кози грамади, тракийски каменни светилища „Гарнов камък”, „Каменица”, „Ел дермен”, „Сборови грамади”, над сто и двайсет големи тракийски гробници, три ранно християнски базилики, едната от които е била манастирска, разрушени при набезите на аваритеV-VIвек, много преди официалното покръстване на България.
Има свидетелства, че през ранното средновековие тук е било седалището на Левкийската епископия. И кой знае още какви и колко безценни културно- исторически паметници има!
От язовир Пясъчник на юг до връх Кози грамади на север, и от река Кошовица на изток до Красновски банина запад , цялото землище на Старосел е един природен, археологически парк. Или поне има всички дадености да стане някога такъв, ако Старосел успее да се пребори с общината.
Хайде да видим каква е съдбата на тези паметници на културата! ТКЦ „Четиньова могила ” , опазен 2500 години след отварянето му за посещения през 2005 година, за четиринадесет години вече е с невъзвратими поражения.
Каменните блокове на крепидата от югоизток се рушат от влагата и натиска на земната маса. Вулканичният туф, от който са направени стените и полуколоните накръглата камера, се разпрашава и руши, цветовете на боите избледняват. Дървената защитна конструкция е изядена от червеите.
Подпирана многократно чака подходящ момент да се срути върху нечии глави. Покривните плоскости са пробити и текат. Таблата със снимките на ценните предмети, открити в храма отдавна, са захабени и наплюти от мухите.
Няма да описвам състоянието на останалите обекти, защото ще стане много дълго, само ще кажа, че са оставени на произвола на съдбата и се рушат от атмосферните условия и недобронамерени човешки дейности.
Но да се върнем на „Четиньова могила”! С всяка изминала година посетителите бавно, но устойчиво намаляват, защото няма нищо ново, което да видят, а и никой не си прави труда да ги привлича.
Храмът е собственост на държавата, разбирай Министерство на културата, но се стопанисва от община Хисаря.
Една много удобна за общината схема – не отговарям за нищо, но прибирам печалбата.
Когато в началото на 2016 година по мое настояване бяхме пред реалната възможност за изготвяне и финансиране на комплексен проект за електрифициране, изграждане на защитна конструкция, монтиране на инсталация за поддържане на температурно – влагостен режим и изграждане на туристически информационен център, мъгляво ни беше обяснено, че това не е работа на староселции да не си пъхаме носовете, там, където не ни е работата.
Само, че за староселци тези културно- исторически паметници са нашия капитал и на нас не ни е все едно какво се случва с тях и какво ще оставим на бъдещите поколения.
Твърдо съм убеден, че при желание от страна на общината НИЕ щяхме да намерим начин и възможност този проект да стане реалност.
Всъщност община Хисаря няма причини да се тревожи. Постъпленията от Тракийския култов център в Старосел, макар и постоянно намаляващи за сега, редовно потъват в пясъците на общинския бюджет, вместо , каквато е разпоредбата на Закона за културното наследство(чл. 12 , ал 10) „ Приходите от тези обекти да се изразходват за дейности по опазване на културните ценности, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното наследство ”.
Но, какво значи тук някакъв си закон?
А от 2005 година до сега Тракийският култов център „Четиньова могила” е спечелил на община Хисаря над 700 000 лв. Говорим за чиста печалба, след приспадане на разходите за издръжка. Сами виждате, че 700 000 лв. са пари , с които могат да се направят доста неща за културно- историческото наследство на Старосел.
Другото е още по – фрапиращо.
През 2016 година след дълги преговори и увещания от моя страна археологът проф. д-р Иван Христов прие да се завърне и да работи в Старосел.
Винарска изба„ Старосел ” осигури финансирането и беше разкрита Ранно – християнската базилика в местността„Разкопаница”. На следващата година същият този проф.д-р Иван Христов сформира екип от специалисти от СУ и УАСГ- София за изработване на Проект за реставрация , консервация и социализация на Ранно- християнската базилика.
Финансирането пак беше поето като задължение от Винарска изба „ Старосел ”. Дори и заданието за проекта беше изготвено от екипа на проф. Иван Христов. Трябваше само да бъде съгласувано собщина Хисаря. Един подпис.
И тук започна едно чакане, едно протакане, едно увъртане…
Два месеца. После топката беше прехвърлена на Общинския съвет. Още един месец. Лятото мина.
Хората от София отначало звъняха всяка седмица с плахата надежда, че златният подпис вече е сложен, докато накрая и те – наивниците като мен, проумяха, че тук има нещо. Но какво? Един Господ знае.
Последните им думи бяха: „Е , такова нещо никъде другаде няма”. През това време, изморени от чакането и засегнати от това, че не им позволяват да си дадат парите за такова благородно дело, Винарска изба „Старосел” оттеглиха подкрепата си за проекта.
Някой може ли да ми обясни какво беше това при положение, че не искам нито лев от общината?
Каква е тази грижа за културно- историческото наследство, което е достояние на цялата нация, не на мен, не на Старосел? Аз нямам обяснение…
От няколко месеца Сдружение за развитие на Старосел, основано от г-н Милко Запрянов, в лицето на неговия изпълнителен директор г-н Ненко Кабаджов ходи по мъките, за да прокара по линия на Местната инициативна група един проект за развитието на туризма в Старосел. Проектът се казва „ Ландшафтен археологически парк” и обхваща тракийското светилище „Гарнов камък” – параклис „ Св. Спас” и тракийски храм „Хоризонт”- ТКЦ „ Четиньова могила ”.
Нает е първокласен проектантски екип от София, с богати знания и опит, изготвил и спечелил финансиране с десетки подобни проекти. И какво от това?
Проектът нямаше да види бял свят, ако не бяха настъпили някои кадрови промени.
Този път спирачката щеше дадръпне главният архитект на общината.
Това е болната ми тема. Това е и най-важният въпрос, от чийто решаване зависи бъдещето на Старосел.
Така беше до сега. В Старосел смятаме , че така повече не може да продължава. Искрено се надявам в новия бюджет на общината приходите от Тракийски култов храмв Старосел да постъпват в отделен параграф и да се използват за издръжката на храма, за дейности по опазване на културните ценности, за разкопки, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното нинаследство.
До сега не искаха да ни чуят. Дано сега да ни чуят!
Матея Гудев-кмет на село Старосел
ТРАКИЙСКИ СВЯТ www.trakiaworld.com
