Страх ме е от пернишкия кмет – да не рече, че си трупам политически дивиденти – ама току що препрочетох нещо от Алеко. Ей го:
„А бе, кьорпе, защо си ме набедил във вестника, че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганю опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката, малко аджамия падаш. За тия работи бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от 9 години го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник – помниш ли? – още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката.“ Край на цитата.
Анна Заркова
