Първият труд, пряко посветен на вампирите, De Graecorum hodie quirundam openationabus, бил завършен през 1645 г. Неговият автор Леоне Алаци е бил пазител на библиотеката на папа Александър VI и грък по националност. В неговия труд се анализират основно гръцките вриколкас и вампироподобните същества от типа на калакинцари, които по своята същност са по-близко до гоблините. При него за пръв идеята за вампир, който е слаб, докато не се напие с кръв, тогава той става румен и сит, с очи изпълнени с кръв. Френският автор Франсоа Ришар в труда си „Разказ за това, което е станало в Архипелага, на остров Сан-Ерени“ – 1657 г. засяга темата за вампиризма, но я свързва с магията.
Първото произведение на немски език по тази тема е „Masticatione Mortuorum“ (За мъртвото живеене), е написано през 1679 г. от Филип Рор (Rohr). Тази работа отбелязва началото на немския принос към легендата, тъй като редица псевдонаучни трактати за вампиризма са били издадени от учените в Лайпциг, и се смята, че тъй като Рор не е бил свещеник, с тази публикация вампирите били приети в научния свят.
Книгата е наречена така, защото по мнението на автора грухтящите и мляскащите звуци, донасящи се от могилите показват че в нея се крие вампир. Според думите на Рор, вампирът изяжда собствената си плът и зловонната пръст, и се готви по този начин да сее чума:
„По времето на чумните епидемии дяволът се отдава на ужасните си игри на дъното на могилите тогава забелязват, че устните на мъртвите, особено на жените, издават грухтене подобно на това на прасетата когато преживят храната; от това грухтене заразата се разпространява по-надалеч щом се чуе този звук, чумата почва да се развихря с двойна сила обикновено тя отнася жените една по една.“
Парацелз
Парацелз – немски лекар
Не особено много, но с вампири се е занимавал и Парацелз. Вампирите, по неговото мнение, са астралните тела на хора, живи или мъртви (обикновено мъртви). Те се опитват да продължат съществуването си във физическата плоскост, отнемайки от живите хора тяхната жизнена енергия и използвайки я за своите цели.
XVII-XVIII век
Нов бум на интереса към вампирите се състои в края на XVII век и в първата половина на XVIII и е бил най-вероятно свързан със серия епидемии, развилнели се по Европа в този момент, както и с това, че по време на войната с турците към Европа се присъединява част от Балканите, с чиято митология европейците се запознават. Освен това XVIII век е преломен в развитието на европейската култура – тя открива за себе си цялата прелест на народните суеверия. Устните предания започнали активно да се записват и издават. Разказите за вампири се появяват не само в сборниците с народни предания, но и във вестникарските новини и официални донесения. Всъщност повечето от документираните данни за упирите се отнасят именно към този период. По това време се появяват и други митове за вампирите. Според тези митове вампирите са същества с човешки облик. Кожата им обаче е значително бледа, студена и слънчевите лъчи я изгарят. Подобно на останалите вярвяния те са кръвопийци с изключителна мощ.
