Министърът на икономиката Е.Караниколов, който живеел в Перник, днес беше отново пред телевизионните камери / на 27.12. беше в НоваТВ/, за да разкаже на глупавият / според него/ български народ как причините за Апокалипсиса в Перник се коренят в 60 години на миналия век.
Водата бликала от всякъде, тръбите били заривани с боклуци и т.н. и т.н.
Полицията и прокуратурата работели да се открият виновниците.
Нямало да стане бързо, защото общината нямала пари, трябвало да ги заяви за да се отпуснат от държавния бюджет, като само за един район на Перник били нужни около 2 млн лева.
Но пък се очаквали валежи….
Министър Караниколов, който живееш в Перник, и ти Борисов, който изсуши от мъка българската душа, и всички вие хрантутници на гърба на народа,
ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ?!
КЪДЕ ПОТЪНАХА 32 000 000 ЛЕВА ОТПУСНАТИ ОТ СВЕТОВНАТА БАНКА ЦЕЛЕВО – ЗА ПОДМЯНАТА НА ВОДОПРЕНОСНАТА МРЕЖА НА ПЕРНИК?!
ОТ КОГА ПОЛУЧАВАТЕ СИГНАЛИ ЗА ПРОБЛЕМА С ВОДОСНАБДЯВАНЕТО В ПЕРНИК?!
ИЗВЕСТНО ЛИ ВИ Е ПОНЯТИЕТО ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО?
Караниколов, който живееш в Перник по заповед на бащицата и трепериш за местенцето си, и ти Борисов, който нямаш срам и съвест, Господ ви дава знак!
Отивайте си доброволно и тогава може да разчитате на справедлив процес и спокойно да доживеете дните си в „прекрасните“ български затвори.
Не го ли сторите сега, стаеният гняв на българите ще ви залее!
Разчитате, че 2,5 млн българи ги няма, че пенсионерите са слаби и апатични, че административният ви апарат ще ви брани, че рожбите и героите на сивата икономика ще си мълчат, че етническите групи са безразлични….
Не сме малко.
Достатъчно сме.
Бойте се от гнева на кротките!
Перник беше пръв в т.н.“водна криза“.
Ще го последват още защото безобразията и кражбите са навсякъде.
Като в поемата на Г.Милев – винаги идва време някой да е пръв.
Като завихряне на торнадо…убийствено торнадо.
Перник, с теб съм!
И ще бъда с теб по площадите на София!
Празници. Топличко и филми за вълшебства.
Закачки във фейсбук. И така, между другото, подкрепяме бедствуващите в Перник…или ги критикуваме, че протестите били малобройни.
Ние сме умните. Винаги знаем причините, начините и следствията. На топличко. Пред компютрите между две кафета.
И все ще е така, докато сме такива – псевдо революционери, нечестни със себе си, лицемерни с другите.
Съвестта не е партньор в партия шах. Не е съседка, прескочила на раздумка. Не е дете или глупак, когото да залъжеш.
Съвестта ни – това сме самите ние. Както вярата и любовта. Няма ли ги – мъртви сме. Първо се превръщаме във вегетиращи пашкули, после умираме. Обратно на пеперудите.
Станахме пашкулна нация, вегетираща от разлагане към умиране.
Мълчим за да не развалим комфорта си ли?!
Комфорта на изчезващите.
Трудно ще е да се разкъса пашкула, но не и невъзможно. Още не.
Всъщност исках да пиша за подкрепата, за времето на думите и времето на присъствието, за времето, което е последно…
Или пък – можем да си пишем във фейсбук…докато сме живи – някои пашкули, други все още пеперуди с неподвижни криле.
Или пък …да се заслушаме – едно изнемощяло, но упорито гласче все още се опитва да надвика шума на суетата.
Толкова е слабо и толкова непреклонно. Като гласа на мама, когато сме в беда.
Това е съвестта ни. Тя умира с нас, но до последния дъх ще повтаря: “ИЗПРАВИ СЕ!“
Румяна Ченалова 
https://svobodnoslovo.eu
