Задържането под стража на властите, които системно не изпълняват мерките за чистотата на въздуха, е допустима мярка в краен случай. Това реши Съдът на ЕС, който чрез германски казус в четвъртък (19 декември) за първи път се произнася по въпроса дали националните юрисдикции имат право или дори са длъжни да постановяват принудителни мерки за задържане спрямо ръководителите на национални органи, които упорито отказват да изпълнят съдебно решение, с което им се разпорежда да изпълнят своите задължения по силата на правото на Съюза.
Съдът е сезиран в рамките на правен спор между Deutsche Umwelthilfe, германска организация за опазване на околната среда, и германската провинция Бавария (Германия) по повод упорития отказ на местните власти да изпълнят директивата за качеството на въздуха и мерките за спазване на допустимите стойности на азотния диоксид в Мюнхен.
През 2012 г. Бавария е осъдена за първи път да измени плана за действие на Мюнхен относно качеството на въздуха. През 2016 г. провинцията е осъдена повторно и в случай на неизпълнение е предвидено налагането на имуществена санкция, като ѝ е разпоредено да изпълни тези задължения, включително чрез налагането на забрани за движение на определени моторни превозни средства с дизелови двигатели в различни градски зони. Въпреки това провинция Бавария отказва да спази тези разпореждания и през 2017 г. е осъдена за трети път да заплати имуществена санкция в размер на 4000 евро., което е направила. Тъй провинция Бавария продължава да отказва да изпълни тези разпореждания и публично заявява, че няма да спази тези задължения, Deutsche Umwelthilfe отново подава жалба с две искания. Първото е за нова имуществена санкция от 4000 евро. То е изпълнено. Другото искане е да се постанови принудителна мярка задържане спрямо управляващите на провинция Бавария, по-конкретно спрямо министъра на околната среда и защитата на потребителите и евентуално спрямо министър председателя.
Това искане е отхвърлено на първа инстанция. Върховният административен съд на провинция Бавария потвърждава наложената имуществена санкция, но и решава да сезира Съда на ЕС с въпроса за евентуалното постановяване на принудителна мярка задържане. Тъй като имуществените санкции не водят до промяна в поведението на провинция Бавария, а правото на ефективни правни средства за защита е гарантирано от гарантирано Хартата на основните права на Европейския съюз.
Така съдът на ЕС постановява, че при обстоятелства, които се характеризират с упорития отказ на национален орган да изпълни съдебно решение, с което му се разпорежда да изпълни ясно, точно и безусловно задължение, произтичащо от правото на Съюза, и по-конкретно от Директива 2008/50 за въздуха, компетентната национална юрисдикция е длъжна да постанови принудителна мярка спрямо управляващите на провинция Бавария, ако са изпълнени две условия.
Едното е във вътрешното право да има достатъчно достъпно, точно и предвидимо в своето прилагане основание за приемането на такава мярка. Второто е да е спазен принципът на пропорционалност. В това отношение Съдът на най-напред припомня, че когато прилагат правото на Съюза, държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективна съдебна защита, включително и в областта на околната среда. То е още по-важно, тъй като неприемането на изискваните в Директива 2008/50 мерки би могло да изложи на опасност здравето на хората.
Национално законодателство, водещо до положение, при което решението на дадена юрисдикция е неефективно, обаче пренебрегва същността на това право и го лишава от ефективност.
Но тъй като постановяването на принудителна мярка задържане води до лишаване от свобода, с оглед на спазването на изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, тя може да се налага само ако не съществува друга по-малко ограничителна мярка – като например имуществени санкции във висок размер, налагани многократно през кратък период и които в крайна сметка не постъпват в бюджета, от който се плащат.
Само ако се стигне до извода, че извършеното ограничаване на правото на свобода поради постановяването на принудителна мярка задържане, е в съответствие с тези условия, правото на Съюза не само би допуснало, а би изискало прилагането на такава мярка.
В България
Мръсният въздух, особено през зимата, е проблем в много градове на България. През тази седмица беше отчетено отровно замърсяване в София, Пловдив, Дупница, Пазарджик.
През 2017 г. България беше осъдена от съда в Люксембург за бездействието на властите по отношение на замърсяването на въздуха.
В началото на ноември Софийският градски съд задължи София да обявява актуалните данни за замърсяването на въздуха във Фейсбук и на сайта си, след като не може да го прави на информационните табла по спирките на градския транспорт и в станциите на метрото. Мерките бяха определени по колективното дело срещу общината, заведено заради мръсния въздух. София трябва да изпълнява нареденото от съда, докато магистратите излязат с крайно решение.
На страницата на общината във Фейсбук и на сайта ѝ гражданите трябва да имат достъп в реално време за замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10), приземен озон (О3), азотен диоксид (NO2) и серен диоксид (SO2). Общината беше задължена от съда още през юли да дава актуална информация за нивата на тези ключови замърсители, но е отговорила, че няма технологична възможност това да става чрез информационните табла по спирките и в метрото.
София беше задължена и да мие улиците си два пъти месечно от май до септември и веднъж месечно от октомври до март. Магистратите наредиха това да се прави, ако времето позволява.
Колективният иск срещу общината беше заведен преди 3 години от граждани и неправителствени организации, обединени в “Група за чист въздух”. Те настояват да бъде преустановено замърсяването на въздуха в София и да се установи неефективната реакция на общината в периода 2015 г. – 2017 г.
В София с тече и проект с европейско финансиране за подмяна на старите печки с отоплителни уреди на пелети и газ.
Евродепутатът Петър Витанов (БСП/Прогресивен алианс на социалистите и демократите) от края на ноември чака писмен отговор от ЕК за качеството на въздуха и системното замърсяване в Русе. Той пита каква е информацията на Комисията по темата и какви мерки ще предприеме.
