На 13 декември 2019 година в 17.30 ч. в Туристическия информационен център в Хисаря открива изложба художникът Вълчан Петров. Ето какво каза той за „Тракийски свят”:
-
Защо озаглави изложбата си в Хисаря „Душата ми”?
-
Всичките мои действия – добри и лоши са свързани с моята душа. Рисувайки своите картини и стенописи, аз изпитвам една вътрешна потребност.
-
Ти си така известен в света с петнадесет степописи, в частни колекции има твои картини от Мексико до Япония!
-
Не, не съм световно известен като Христо Явашев. Имам картини в 42 страни във всички континенти, освен в Антарктика. Съгласявам се, че имам популярност.
-
Драго ли ти е, че си почетен гражданин на Хисаря?
-
Винаги съм го подчертавал, защото това е родният ми град. Съжалявам само,че родителите ми не доживяха да видят това. Аз го приемам като една обратна връзка на обществото, на почитателите ми, които имат интерес към изобразителното изкуство, към моите картини, но тази награда не ме прави по- добър или по- лош художник. Благодарен съм на тогавашния кмет Вълко Макавеев и сега съм го поканил на откриването на изложбата ми. Десет години по- късно станах и почетен гражданин на Пловдив, което е много по- отговорно.
-
Защото си бил директор на галерията, бил си директор на Художественото училище, прославяш Пловдив….
-
Повече от 40 години живея, творя и бих казал стъпвам по почвата на един от най- древните градове и затова Общинският съвет ме удостои с това звание. Вероятно са впечатлени от изкуството ми, от петнадесетте награди, които имам.
-
Последната ти награда е много голяма и е от петия салон на изкуствата в Националния дворец на културата – София.
-
Да, аз съм вторият носител на голямата награда след Вера Мутафчиева. След мен са „Мистерия на българските гласове”, Филип Кутев и други творци в духовната област.
-
Някога Владимир Свинтила те определи като гениален художник не само заради сюжетите на твоите картини, но и заради уникалните ти рамки. Вдъхновяваш се от старата живопис.
-
Първо – аз наричах Владимир Свинтила бачо Владо. Още в 90 – та година той писа в „Поглед” една статия със заглавие: „Не ми се позволява да го кажа”. Там пишеше, че има един художник от Хисаря, който е голям творец, но не му се позволява да го каже. По- късно Йоан Левиев ми каза: „Защо не потърсиш Владимир Свинтила? Вчера на моята изложба вместо да говори за мен, той един час говори за твоето изкуство.” Това ми даде кураж да го потърся и се роди едно приятелство от пръв поглед. Идваше на откриването на мои изложби, написа няколко очерка и негова оценка за изкуството ми има в един от каталозите ми. Това ми донесе много врагове.
-
Той умееше да вниква вътре в душата, което беше много важно.
-
Голям ерудит. Имаше странни корени – от Иран, от Персия, а след 9 септември комунистите го изпращат в лагер.
-
Вярваш ли, че когато отидеш в света на ангелите, хората на изкуството ще се намерят и творчеството им съществува горе?
-
Душата е нещо много финно като материя. Когато напусне тялото, душата минава през други превъплъщения. Като чета разни открития на учени, нещо се запазва около земята на много финни енергийни потоци, които успяват да напишат нашите преживявания.
-
От кога започна да четеш такава литература?
-
От 20 – 30 години.
-
Имах предвид дали ще се срещнеш със Златьо Бояджиев, с Йоан Левиев…
-
Може да направим някаква връзка, но най- напред ще искам да се видя с прадедите си, с прабабите си, за да разбера от къде идва рода ми, с майка ми, с баща ми, с първата ми жена, с дъщеря ми, с бачо Владо… Ако космическият разум има някава задача към моята душа……
-
Ще те прероди! Веднъж ми каза, че има картини, които никога няма да продадеш. Още ли държиш на това?
-
Съдбата ми показа, че не бива да ги продавам. Излагайки ги на поредица изложби, те не се изкупиха. Аз изтълкувах това като знак, че трябва да останат при мен. Моя мечта е един ден в Марково да стане един малък музей, с мои творби, с миниатюри на жена ми, които тя направи през последните години, и на дъщеря ми Гергана, която много ми липсва. Беше по- интелигентна от мен и аз я използвах като катализотор коя книга да чета. Тя много четеше. Тя знаеше, че това, което направи, е грях, но избра Архангелов ден, за да поеме към света на ангелите.
-
С кого ще бъдеш на изложбата в Хисаря?
-
С втората ми жена, която е с мен от девет години. Синът ми е зает с внучката ми, която следващата година на първи април ще стане на осем години. През лятото тя иска да дойде при мен да реди мозайки, да извайва от глина, имам пещ.
-
Тя ще ти даде импулс да живееш!
-
Да, тя може да бъде катализатор за мойто творчество.
-
Влизаш ли в църкви, кръстиш ли се, вярваш ли, че бог те пази?
-
Моя бог е космическият разум. Моят бог е и в мен самия, тъй като нося частица от неговия дух – моята душа. За мен всички жени, които раждат деца, са Богородици, защото тези деца носят частица от божествения дух. Аз отделям вярата от религиите. Ние , хората сме толкова малки, че не можем да осмисляме тези космически закони, които са около нас и вътре в нас. Ролята на хората на изкуството е да очовечат този безкраен космически бог. Аз безкрайно много уважавам християнските храмове, защото съм християнин и дедите ми са християни.
-
Пожелавам ти здраве!
-
Аз се обръщам към кметицата на община Хисаря, към приятелите ми, към почитателите ми да са живи и здрави, да се радват на един успешен мандат и нови придобивки в духовно и материално отношение.
-
Разговора води Ирина Кирилова
-
Послеслов: Какво каза Вълчан Петров за открадната негова картина от читалище „Иван Вазов” в Хисаря, защо не го е обичал Светлин Русев – в следващо интервю.
-
TRAKIA WORLD
