Изминаха 30 години. Години на надежди и разочарования. Милиони българи очакваха и вярваха, че България ще тръгне по пътя на демокрацията, справедливостта, политическите свободи, свободата на словото. Обещаваха ни невиждан разцвет и благоденствие. Казваха ни, че ще има години на преход и след това… о, след това – безкрайно щастие и радост.
В началото фактор на промяната беше БКП. Промяната на 10 ноември беше извършена от нея. Бяха върнати имената на българските турци. Премахнат бе член първи от Конституцията за ръководната роля на БКП. Организирана бе Кръгла маса с участието на опозицията. През тези месеци се заговори за смяна на системата, но
никой не говореше за реставрация на капитализма
Всички – и от ляво, и от дясно, говореха за пазарна икономика и демокрация. Възстановиха се политически партии, съществували преди 9 септември 1944 г. Проведоха се първите свободни, многопартийни избори за Велико народно събрание, които бяха спечелени от БСП. Великото народно събрание трябваше да изработи новата Конституция на страната. Тя провъзгласи, че собствеността е частна, държавна и кооперативна. След приемането на Конституцията събитията са развиха стремглаво. Опозицията набираше самочувствие и с претенции, че времето е нейно, започна бясна антикомунистическа пропаганда, призиви за смяна на системата, за връщане на земята в реални граници и т.н. БСП не можеше да отговори адекватно и на проведените през 1991 г. избори СДС спечели властта. Както казваха – с малко, но завинаги. Не беше завинаги, но достатъчно да бъдат извършени промени, които да променят изцяло България. Бяха приети законите за реституцията и приватизацията, за връщане на земята в реални граници и др. Беше извършено основното – смяната на собствеността. С това уж завърши и преходът. След това ни приказваха, че той продължава, че се върви по пътя на демокрацията, за да не се питаме какво става и накъде вървим.
Мантрата за прословутия преход
беше бонбончето, с което ни залъгваха през тези 30 години. Защото много българи си мислеха, че след като той завърши, ще настъпят прекрасни дни.
Да обобщим. Първата стъпка на прехода беше 10 ноември, втората приемането на Конституцията, а третата смяната на собствеността. Край. След това
започна реставрацията на капитализма
за който никой не говореше. И какво стана в България за тези 30 години? Получихме политическа свобода, многопартийна система, свободата да пътуваме, частна собственост, в началото имаше и свобода на словото. В Конституцията бяха записани още върховенство на закона, независима съдебна система, социална държава, безплатно образование. Започнаха да ни убеждават, че ще настъпят демокрация и пазарна икономика. Но демокрацията не е цел. Демокрацията е набор от процедури, инструмент за постигане на напредък, на върховенство на закона, на справедливо и хуманно общество.
Какво стана на практика? Тоталитарната система беше разградена, но не беше изградено нищо съществено.
Започна бандитско разграбване
на държавата под формата на масова приватизация, продажба на предприятия. Всъщност стана сриване на индустрията. Сега вместо заводи има цехове с малко работници, които ни се представят за откриващи се “завод до завод”, произвеждащи гумени уплътнители, фарове на автомобили и т.н. Държава, която е произвеждала електрокари, магнитни дискове, камиони и автобуси, стругове с цифрово-програмно устройство и много други. Няма да цитираме числа, защото има статистика, а и многократно са изнасяни в медиите. Селското стопанство беше разгромено с връщането на земята в реални граници. От износител на селскостопанска продукция сега внасяме всичко. Превърнахме се в държава с латифундистко земеделие и монокултурно производство на жито, царевица и слънчоглед. Настъпи огромен крах в сферите на социалната политика. Влошиха се образователната система, здравеопазването. Болниците се превърнаха в търговски дружества, което доведе дотам, че пациентите заплащат 47% от здравните услуги. Да не говорим за лекарствата. В България има прекрасни специалисти, но системата на здравеопазването е така устроена, че лекарите най-често са виновни за всичко. А вижте условията, в които работят, техниката, с която разполагат, и няма защо да се учудваме, че има недостиг на лекари, сестри, санитари.
След всичките тези промени сега сме страната с най-ниски заплати и пенсии, най-болни, с най-висока смъртност, ниска раждаемост, с въпиюща корупция, сериозна престъпност, в резултат на което стигнахме до демографска катастрофа. През 1989 г. бяхме почти девет милиона, а сега казват сме под седем. Да не говорим, че ни вещаят още по-черно бъдеще – може да останем под пет милиона.
В сферата на услугите също има спад. Ще спомена само един фрагмент – транспорта. Лоша материална база, съкращаване на курсове на превозните средства. Сега цели региони нямат връзка с общинските и областни центрове. Хвалбите с едната магистрала са смехотворни. Имаме лоши магистрали, недостроени, лоши пътища, нискокачествено строителство, много пътни произшествия. Тези проблеми водят до отлив на инвеститори. Обезлюдяват цели региони, остават без елементарни услуги. Само ще спомена, че Сърбия, която преживя невероятни катаклизми, построи магистралата Белград – Калотина. А ние тепърва започваме, и то не точно магистрала, а скоростен път. За какво говорим?
С промяната
се разместиха социалните пластове
промениха се моралните ценности. Висша ценност станаха парите, удоволствията, консумацията, развлеченията. Настъпи духовна деградация в една немалка част от обществото. С разрушаването на традиционните ценности избуяха егоизмът и агресията. Всекидневно сме свидетели на свади, убийства, насилие. Агресията, арогантността, наглостта превзеха човешките взаимоотношения. Нарушаването на обществения ред се приема за нещо нормално. Ненормалното стана нормално. Своя принос за това състояние на обществото имат телевизията, филмите, медиите, които се надпреварват да ни сервират субкултура.
Вместо демокрация получихме авторитарно-олигархично управление. Олигархията овладя медиите, затова и по свобода на словото сме на 111-о място в света. Диктува се общественото мнение, на всички възлови места се поставят “наши” хора, Народното събрание е само фасада, която изпълнява желанията на премиера. Управляват крупните бизнесмени, а не хората, които избираме в кабинките за гласуване. Илюзия за свобода и демокрация. Когато има неравенство, не може да има свобода и демокрация. И Жак Атали го признава: “Между демокрация и пазар има сериозно противоречие. Световна демокрация днес не съществува.” И така, вместо демокрация получихме
капитализъм с българска специфика
– озъбен, зъл, арогантен, грабителски унижаващ народа си. Това е днешна България- “достоен” член на ЕС и НАТО.
Ясно е, че е необходима коренна промяна на системата, трябва да се отхвърли финансово-олигархичният модел, неолиберализмът да отиде в историята. Необходимо е да се върнем към изконните морални ценности и духовното да заеме мястото на грубия прагматизъм и егоизъм. Трябва да си отговорим на много въпроси. Какъв проект има България за своето бъдеще? Къде е мястото на България в променящия се свят? Ясно е, че НАТО и ЕС ще претърпят промени. Как ще се развие ЕС? Като Европейски съединени щати или като Съюз на суверенни държави? Макрон и Меркел подписаха документ по какъв модел да се развива Съюзът в рамките на две години. Въпросите са много, а отговорите мъгляви, неясни и противоречиви. Светът се развива динамично, изтича времето за реакция. А нас ни интересува България, защото за потъналия кораб няма попътен вятър.
автор:Николай Шопов https://duma.bg/a-sled-lazhata-nakade-n205169
