Държавата ни е в плен на парадигмата на силата, на командването, на рекета и заплахите, на лесните решения, на свещената и несъмняваща се в правотата си простота, на нарцистичната липса на самокритичност, на непритесняващата се от некомпетентността си амбициозност, на гледането на властта като на бухалка, а на проблемите, които тя трябва да преодолява – като на досадни насекоми.
Част от българският народ направи и прави грешен 13 годишен „избор“.
Той избра такова управление, което и тогава, и днес, и винаги му е противопоказано, което го лишава от шанс и бъдеще, което управлява като праисторически динозавър: чрез безпрекословно и коленопреклонно подчинение на оскотяла членска маса; масивна и саморазрастваща се администрация; вътрешно импулсивна склонност към прилагане на сила, желание за мъст и саморазправа с всеки несъгласен да се страхува от нея; с жизнено определяща потребност от послушни изпълнители, бързо напасващи се към стремежа на системата на властта за консумиране, с трупане на мускулна маса и себевъзпроизводство; с неизбежно атрофиране и ампутиране на интелигентни способности за сметка на първосигналният, робски, послушен манталитет.
Да повериш властта на управление и управляващи с подобен манталитет, който ни зашлеви и нокаутира за пореден път в последните 13 години от екрана на „Лице в лице“ /този път/, с подобна менталност и престъпни зависимости, е винаги много сериозен риск, но днес, сега – в този момент – това е на практика ритуално самоубийство на народ и Държава.
Амин!
Силвия Георгиева
